- Асене, предстои мач Левски - ЦСКА. Ти си играл и в двата отбора, за кого ще си сега?
- Ще гледам безпристрастно. На този етап мислите ми изпяло са свързани със „Славия". За съжаление отпаднахме за купата на България, ако бяхме се класирали на финала, щях да съм "Левски" да стане шампион. Така щяхме да имаме повече шансове за участие в евротурнирите.
- Сподели в предварителния ни разговор, че на мача на „Българска армия" миналата седмица не си усетил за първи път онова бодване отляво при стъпването на този стадион.
- Никога няма да отрека и да забравя, че съм тръгнал от ЦСКА. Просто леко започна да избледнява онова носталгично чувство, което ме държеше дълги години. Може би е свързано с неписаната традиция юношите на „червените" да не бъдат приемани радушно и да не се радват на пълната подкрепа на публиката. Още от първото им стъпване на терена, говоря и за себе си в това число, очакванията и претенциите на феновете са огромни, много по-големи, отколкото към един чужденец например.
- На какво се дължи това? Може би на големите звезди от миналото, излезли от школата на ЦСКА?
- Те и големите звезди са били охулвани в началото. Но да се върнем към въпроса за началото на кариерата ми. Започнах да тренирам в ЦСКА, защото живеех близо до „Червено знаме" и това бе най-логичното нещо.
- Тогава при юношите на ЦСКА се събраха интересни футболисти.
- Много добър отбор бяхме наистина. Треньорът Сашо Станков събра отличен състав, Той беше изключително амбициозен, много пътуваше из страната, търсеше интересни млади футболисти. Имахме доста национали, макар че, за съжаление, малко от тях направиха кариера и в мъжкия футбол.
- Мислеше ли в онзи момент, а и малко по-късно, когато стана капитан, че един ден ще играеш в „Левски"?
- Не, тогава не съм и предполагал.
- Кой ти беше първият треньор при мъжете в ЦСКА?
- Димитър Пенев. Започнах при него, после минах при Паро Никодимов, Катуци, лека му пръст, Симони, Сашо Станков, Джевизов, Стойчо Младенов. Доста хора за четири години. Но едно голямо благодаря винаги ще дължа на Димитър Пенев, който е изключително смел човек.
- Не се притесняваше да хвърля младите?
- Да, но и не се притесняваше да продължава да ги пуска и когато не им вървеше играта. Явно беше стигнал до извода - било от опит, било от вътрешно усещане, че това е пътят, по който трябва да върви всеки млад футболист. Ако може - да се развива, ако не - футболът сам ще го изхвърли.
- Именно тогава в ЦСКА се появиха последните три големи звезди, които се реализираха в чужбина. Как бяха като юноши?
- Визираш Мартин, Стилиян и Бербатов?
-Да.
-Да.
- С Бербатов не съм играл при юношите. Но със Стилиян Петров и Мартин Петров се засякохме. Тях ги привлече Георги Василев и когато не ги ползваше при мъжете, идваха при нас. Още тогава правеха разлика и си личеше, че бъдещето не само на ЦСКА, но и на българския футбол е свързано с тях. Но и Бербатов нямаше как да остане незабелязан - с боравенето на топката, със самото си присъствие на терена по време на мача. С просто око се виждаше, че са бъдещи звезди.
- Какво не стигна на онзи отбор на ЦСКА, за да стане шампион?
- Сигурно много неща. Лично аз все още не бях истински готов за голям футбол. Така си мисля сега през призмата на времето. Играех с много сърце, раздавах се напълно, но сега си давам сметка, че в чисто футболен аспект много неща са ми липсвали.
- Готови ли са българските юноши за мъжкия футбол.
- Дори и на 50 процента не са готови. Примери бол. Има млади момчета и в „Левски", и в ЦСКА, а и в другите водещи отбори, които изобщо не знаят за какво става въпрос. Това е проблем на методиката в детско-юношеските школи в цяла България.
- Защо напусна ЦСКА?
- Казвал съм истината няколко пъти. Аз много исках да остана, макар да имах много проблеми с борбата за титулярното място. Тогава играех централен нападател, създавах положения, излизах на удобни позиции, но много пропусках. Тогава треньор стана Стойчо Младенов. Първоначално той обяви, че ще разчита на мен, ще работим индивидуално, за да напредна и да стана добър за стандартите на ЦСКА и българия нападател.
- Той те викаше и в националния отбор, нали?
- Да, работихме заедно при младежите, а после и един-два пъти при мъжете. Но след една подготовка с ЦСКА в Германия се появи сериозен интерес към мен от „Черно море". Стойчо Младенов предпочете да ме пусне, заяви, че няма да разчита на мен. Аз исках да остана, но предпочетох да отида някъде, където ще играя и където ме искат.
- Това ли впоследствие те накара да преминеш и в „Левски"?
- Аз направих силен сезон в „Черно море" и, в интерес на истината, Стойчо Младенов ми се обади и ме покани да се върна в ЦСКА. В същото време
имаше и интерес от „Левски", който искаше да купи няколко играчи от „Черно море" в пакет, между които бях и аз. А имаше възможност и да отида в Турция. Но има една подробност -подразбрах, че има възможност ЦСКА да ме използва като разменна монета за трансфер на Стойко Сакалиев, който тогава играеше в „Нефтохимик". А и бях донякъде обиден на Стойчо Младенов. Сега вече не съм, но тогава бях. Може би защото бях и много млад - на 23 години, много неща не ми бяха ясни.
- Тогава „Черно море" беше в криза, нали?
- Да, президент беше Илия Павлов, но той беше убит през март 2003 г. Отборът беше в трагично финансово състояние и изпълнителният директор проведе мъжки разговор с мен и каза: Моля те, обещани сте на „Левски" в пакет трима души, ще вземем много пари и ще спасим клуба, ще вземем лиценз. Казах си - защо пък не, това е ново предизвикателство. Отивам и се боря за място. Имах сериозни притеснения как ще ме приеме публиката, но избрах този път.
- И все пак как те прие публиката на „Левски"?
- Много добре. Малко изненадващо за мен, признавам.
- При кой треньор започна?
- Георги Тодоров беше в началото, после дойде Георги Василев, след това Мъри Стоилов.
- Смениха ти поста обаче.
- Не, още в „Черно море" Вили Вуцов ме върна от централен нападател към опорен халф. Знаеш, този пост изисква изключително себераздаване, има много борба, отнемане на топки, битка. Това го показах и на „Герена" и не остана незабелязано. Хората видяха, че се раздавам за „Левски" без задни мисли, и започнаха да ме подкрепят. А и играта ми тръгна.
- Кое беше по-тежко - от ЦСКА да стигнеш до „Левски", или от централен нападател да станеш опорен халф?
- Най-тежко ми беше да си тръгна от ЦСКА и да премина в „Черно море". Тогава за мен ЦСКА беше всичко, мечтата ми беше да стигна до първия отбор, да спечеля титла, после да изляза в чужбина, да стана голям играч и да радвам хората. Нещата не се получиха така, както си ги представях и исках, затова големият шок бе да сменя ЦСКА с „Черно море". Но хората са казали - всяко зло за добро. И в „Черно море", и в „Левски" изживях страхотни моменти.
- Тепърва прохождаш в треньорската професия, но все пак, ако едновременно получиш оферта от ЦСКА и „Левски", коя ще приемеш?
- Много труден въпрос.
- Затова ти го задавам.
- След като приключих кариерата си на играч заради контузията в гърба, гледам професионално на нещата. Тоест да работя там, където има смисъл, където ще се развивам и където в крайна сметка ще изкарам пари, за да живея добре. Въпросът дали съм от „Левски", или от ЦСКА, не стои по този начин. Трудно ми е да преценя сантиментите, но на този етап съм по-близо до „сините". По някакъв начин чувствам, че в този момент червената общност не ме приема. Но всичко е въпрос на оферта, така че не знам. Единственото, в което съм сигурен, е, че никога няма да кажа никога.