Преди дни Венцислав Христов премина в Риека. 26-годишният нападател дълго време искаше да заиграе в чужбина, но нещата все не се получаваха. Но този път всичко бе както трябва. Лъчезарният и винаги усмихнат футболист се съгласи да даде интервю пред "Тема Спорт". В него той говори за трансфера си в Хърватска, целите на отбора и своите лични. Христов се върна и към първите си крачки във футбола, направени в покрайнините на София в школата на Локомотив.
Венци, най-накрая след дълго чакане трансферната сага около теб приключи. Как се развиха нещата около преминаването ти в Риека?
- (Въздиша.) Отдъхнах си вече и съм много ентусиазиран от предстоящото ново начало и нов отбор за мен. Нямам търпение да започна тренировки и да видя как ще се развият нещата. Не мога да кажа преди точно колко дни моят агент Милен Георгиев ми се обади и ми съобщи, че има интерес от чужбина, и имената на отборите. Риека ми се стори най-хубавото място и като дестинация, и като цели. Веднага след това реших да се поинтересувам по-подробно за какво става въпрос. Разбрах, че това е най-развиващият се отбор в Хърватска. Останах с това впечатление и след като имах възможност да разговарям с ръководството им по време на преговорите. Щастлив съм, че се случиха нещата.
Какво ти казаха шефовете на Риека?
- Пристигнах в Хърватска във вторник късно вечерта. Именно същия ден се водиха и по-сериозните преговори за договора. В сряда вече минах медицинските прегледи и подписах. Единственият проблем бе, че в момента имам контузия и от клуба искаха да се запознаят по-добре с нея и колко ще отнеме процесът на възстановяване. Истината е, че това можеше да провали трансфера. Контузията не е сериозна, но още като отидохме, им съобщихме какво е състоянието ми и дори им показахме медицински изследвания. Но се радвам, че всичко завърши положително. В разговорите ми със спортния директор и изпълнителния ми направи впечатление, че те са отдадени на каузата. Респектиращи хора. Останах изумен от отношението и мисленето им относно процеса на работа и изпипването на всеки детайл. От малкото време, което бях с тях, видях, че подхождат много отговорно към абсолютно всичко. Комуникацията е на перфектно ниво. Все още не съм се запознал с треньора
Какви са целите на отбора и твоите лични?
- Ясно е, че ще трябва да вкарвам голове (смее се). Трябва да бележа максимално и да правя асистенции. Това не ми е непознато, тъй като го правех и в Берое. Не съм никак притеснен. Предпочетох офертата на Риека, защото ще участва в Европа и като цяло всяка година це лите са да бъде спечелена шампионска титла. Лично мен това ме задоволява. Тук нещата се припокриват. Не съм си поставял бройка голове, кои то да вкарам, но колкото повече, толкова по-добре. Важно е отборът да печели и да успее да вдигне още нивото си.
Ще успее, ли Риека да настигне Динамо Загреб?
- Преднината на Динамо е 7 точки. Смятам, че е преодолима, тъй като има два директни мача с тях. Колкото от чисто футболна гледна точка, още не мога да кажа. Но Риека започва мащабен строеж на нов стадион на мястото на настоящия. В момента пък се изгражда чисто нова база с всичко от последно поколение. На нея ще има и малка трибуна, за да може тимът да играе официалните си мачове там, докато трае изграждането на стадиона.
Отиваш да заместиш Андрей Крамарич, който е продаден за 9 млн. паунда...
- Не съм притеснен (усмихва се). Момчето се е доказало в Риека и е имал шанса да вкара редица голове, което само по себе си говори за неговата класа и тази на отбора. Аз съм по-различен тип футболист от него. Ще се постарая да помогна на тима да стане по-добър и да се изкачи на първо място в класирането. Не искам да казвам дали ще го сменя подобаващо или не. Разграничавам се от този вид мислене, защото всеки е незаменим сам по себе си.
Преминаваш в Риека, без да си играл в нито един от грандовете ни - ЦСКА и Левски. Съжаляваш ли, че преди година не подписа с армейците, а отиде в Металург Донецк?
- Да, играеше ми се в отбор като ЦСКА, но не съжалявам, че останах вБерое, защото имах невероятни изживявания в Стара Загора. Тогава имах възможност да отида в Металург. Трансферът там много прилича на този в сега. Разликата е, че тогава те не успяха да продадат водещия си нападател - Жуниор Мораес. Имаха оферта за него, и то за не малка сума пари, но я отхвърлиха. И затова бях втора опция. Истината е, че имаше вариант да остана в Металург и след лятото на 2014-а. Спортният им директор ми се обади и ми каза, че иска да се присъединя към отбора за лагера в Холандия, но със семейството ми с оглед развитието на ситуацията в Украйна предпочетохме да останем тук.
Спомнят ли си в Риека, че Георги Иванов е играл в тима?
- Помнят го, и то доста. Хора от клуба се шегуваха, че ако съм като Георги Иванов, ще е много добре (усмихва се). Пазят доста положително мнение за престоя му, макар да е бил кратък. Изградил е впечатления, че българите сме големи професионалисти и можем да успяваме. Това е много хубаво. Същото е и с Велизар Димитров в Металург Донецк. Надявам се имен да са ме запомнили така, макар да не бях основен играч.
Мина през Локо Сф, Монтана, Несебър, Черноморец, Берое, а преди година стана национал. Не се ли отчая в един момент?
- Какво значи да се отчая?! Няма такова нещо. Винаги съм бил фокусиран и съм следвал безотказно личните си цели и мечти. Просто винаги правех по-малки крачки напред и се изкачвах точно както по стълби, не прескачах, както се казва. Много хора, когато преминах от Черноморец в Берое, ми казаха, чесменям кон за кокошка, но само се усмихнах и бях сигурен, че Стара Загора ми готви нещо сериозно. И не сгреших. В същата година спечелихме купа и суперкупа, видя се, че с малък наглед отбор постигнахме големи успехи и показахме, че не е толкова малък, колкото всички твърдят.
Мнозина смятат, че животът на футболиста е песен. През годините обаче си преминал през доста перипетии. Кой е най-тежкият ти момент?
- Като номер 1 мога да посоча периода в Локо София, когато бях на 18 години. Тогава от клуба ми казаха, че няма да разчитат на мен, въпреки че разполагаха с двама еднотипни нападатели в лицето на Джилас и Антунович. Започнаха да ме преотстъпват насам-натам. Беше ми тежко. Като спомен за труден период в кариерата ми са останали и баражът с Несебър за влизане в А група, както и когато с Черноморец бяхме дълго на трето място в елита и гонехме класиране в Европа, но накрая го загубихме. Голяма част от вината бе хвърлена върху мен. Не директно, но чрез други методи.
Дълго се говореше, че с Херо сте в конфликт. Така ли е?
- Виждали сме се в Бургас и след съвместния ни престой в Черноморец. Той е добър треньор и от него и щаба му съм научил доста. Запазил съм само хубавите неща. Имали сме търкания. Когато той е изисквал нещо от мен, а аз не съм го разбирал и обратното. Мога да му пожелая само успех и да бъде жив и здрав.
Кой ти помогна най-много да стигнеш дотук?
- От всички научих много. В юношеските години в Локо София обаче основата ми даде Стойчо Стоев, който ни стана треньор малко преди да влезем в старша възраст и ни изкара до мъжкия футбол. Предполагам, че той ме познава най-добре като характер и качества.
Любо Пенев бе сменен след равенството с Малта, а на негово място дойде Ивайло Петев. Има ли светлина в тунела за националния?
Венци, най-накрая след дълго чакане трансферната сага около теб приключи. Как се развиха нещата около преминаването ти в Риека?
- (Въздиша.) Отдъхнах си вече и съм много ентусиазиран от предстоящото ново начало и нов отбор за мен. Нямам търпение да започна тренировки и да видя как ще се развият нещата. Не мога да кажа преди точно колко дни моят агент Милен Георгиев ми се обади и ми съобщи, че има интерес от чужбина, и имената на отборите. Риека ми се стори най-хубавото място и като дестинация, и като цели. Веднага след това реших да се поинтересувам по-подробно за какво става въпрос. Разбрах, че това е най-развиващият се отбор в Хърватска. Останах с това впечатление и след като имах възможност да разговарям с ръководството им по време на преговорите. Щастлив съм, че се случиха нещата.
Какво ти казаха шефовете на Риека?
- Пристигнах в Хърватска във вторник късно вечерта. Именно същия ден се водиха и по-сериозните преговори за договора. В сряда вече минах медицинските прегледи и подписах. Единственият проблем бе, че в момента имам контузия и от клуба искаха да се запознаят по-добре с нея и колко ще отнеме процесът на възстановяване. Истината е, че това можеше да провали трансфера. Контузията не е сериозна, но още като отидохме, им съобщихме какво е състоянието ми и дори им показахме медицински изследвания. Но се радвам, че всичко завърши положително. В разговорите ми със спортния директор и изпълнителния ми направи впечатление, че те са отдадени на каузата. Респектиращи хора. Останах изумен от отношението и мисленето им относно процеса на работа и изпипването на всеки детайл. От малкото време, което бях с тях, видях, че подхождат много отговорно към абсолютно всичко. Комуникацията е на перфектно ниво. Все още не съм се запознал с треньора
Какви са целите на отбора и твоите лични?
- Ясно е, че ще трябва да вкарвам голове (смее се). Трябва да бележа максимално и да правя асистенции. Това не ми е непознато, тъй като го правех и в Берое. Не съм никак притеснен. Предпочетох офертата на Риека, защото ще участва в Европа и като цяло всяка година це лите са да бъде спечелена шампионска титла. Лично мен това ме задоволява. Тук нещата се припокриват. Не съм си поставял бройка голове, кои то да вкарам, но колкото повече, толкова по-добре. Важно е отборът да печели и да успее да вдигне още нивото си.
Ще успее, ли Риека да настигне Динамо Загреб?
- Преднината на Динамо е 7 точки. Смятам, че е преодолима, тъй като има два директни мача с тях. Колкото от чисто футболна гледна точка, още не мога да кажа. Но Риека започва мащабен строеж на нов стадион на мястото на настоящия. В момента пък се изгражда чисто нова база с всичко от последно поколение. На нея ще има и малка трибуна, за да може тимът да играе официалните си мачове там, докато трае изграждането на стадиона.
Отиваш да заместиш Андрей Крамарич, който е продаден за 9 млн. паунда...
- Не съм притеснен (усмихва се). Момчето се е доказало в Риека и е имал шанса да вкара редица голове, което само по себе си говори за неговата класа и тази на отбора. Аз съм по-различен тип футболист от него. Ще се постарая да помогна на тима да стане по-добър и да се изкачи на първо място в класирането. Не искам да казвам дали ще го сменя подобаващо или не. Разграничавам се от този вид мислене, защото всеки е незаменим сам по себе си.
Преминаваш в Риека, без да си играл в нито един от грандовете ни - ЦСКА и Левски. Съжаляваш ли, че преди година не подписа с армейците, а отиде в Металург Донецк?
- Да, играеше ми се в отбор като ЦСКА, но не съжалявам, че останах вБерое, защото имах невероятни изживявания в Стара Загора. Тогава имах възможност да отида в Металург. Трансферът там много прилича на този в сега. Разликата е, че тогава те не успяха да продадат водещия си нападател - Жуниор Мораес. Имаха оферта за него, и то за не малка сума пари, но я отхвърлиха. И затова бях втора опция. Истината е, че имаше вариант да остана в Металург и след лятото на 2014-а. Спортният им директор ми се обади и ми каза, че иска да се присъединя към отбора за лагера в Холандия, но със семейството ми с оглед развитието на ситуацията в Украйна предпочетохме да останем тук.
Спомнят ли си в Риека, че Георги Иванов е играл в тима?
- Помнят го, и то доста. Хора от клуба се шегуваха, че ако съм като Георги Иванов, ще е много добре (усмихва се). Пазят доста положително мнение за престоя му, макар да е бил кратък. Изградил е впечатления, че българите сме големи професионалисти и можем да успяваме. Това е много хубаво. Същото е и с Велизар Димитров в Металург Донецк. Надявам се имен да са ме запомнили така, макар да не бях основен играч.
Мина през Локо Сф, Монтана, Несебър, Черноморец, Берое, а преди година стана национал. Не се ли отчая в един момент?
- Какво значи да се отчая?! Няма такова нещо. Винаги съм бил фокусиран и съм следвал безотказно личните си цели и мечти. Просто винаги правех по-малки крачки напред и се изкачвах точно както по стълби, не прескачах, както се казва. Много хора, когато преминах от Черноморец в Берое, ми казаха, чесменям кон за кокошка, но само се усмихнах и бях сигурен, че Стара Загора ми готви нещо сериозно. И не сгреших. В същата година спечелихме купа и суперкупа, видя се, че с малък наглед отбор постигнахме големи успехи и показахме, че не е толкова малък, колкото всички твърдят.
Мнозина смятат, че животът на футболиста е песен. През годините обаче си преминал през доста перипетии. Кой е най-тежкият ти момент?
- Като номер 1 мога да посоча периода в Локо София, когато бях на 18 години. Тогава от клуба ми казаха, че няма да разчитат на мен, въпреки че разполагаха с двама еднотипни нападатели в лицето на Джилас и Антунович. Започнаха да ме преотстъпват насам-натам. Беше ми тежко. Като спомен за труден период в кариерата ми са останали и баражът с Несебър за влизане в А група, както и когато с Черноморец бяхме дълго на трето място в елита и гонехме класиране в Европа, но накрая го загубихме. Голяма част от вината бе хвърлена върху мен. Не директно, но чрез други методи.
Дълго се говореше, че с Херо сте в конфликт. Така ли е?
- Виждали сме се в Бургас и след съвместния ни престой в Черноморец. Той е добър треньор и от него и щаба му съм научил доста. Запазил съм само хубавите неща. Имали сме търкания. Когато той е изисквал нещо от мен, а аз не съм го разбирал и обратното. Мога да му пожелая само успех и да бъде жив и здрав.
Кой ти помогна най-много да стигнеш дотук?
- От всички научих много. В юношеските години в Локо София обаче основата ми даде Стойчо Стоев, който ни стана треньор малко преди да влезем в старша възраст и ни изкара до мъжкия футбол. Предполагам, че той ме познава най-добре като характер и качества.
Любо Пенев бе сменен след равенството с Малта, а на негово място дойде Ивайло Петев. Има ли светлина в тунела за националния?
- Сигурен съм, че и с него може да просперираме. Петев изгради стила на Лудогорец, с който те печелят титли и купи, влязоха и в Шампионската лига. За Любо Пенев мога да кажа, че е сериозна фигура. Голям нападател, голям треньор. Когато той е в съблекалнята, всички седят и слушат. Той винаги е гледал реално на нещата, но най-хубавото е, че вдъхва увереност на футболистите и ги кара да вярват в себе си.