В последния месец трима юноши на ЦСКА избягаха от клуба - Иван Караджов, Павел Виданов и Томи Костадинов. Направиха го по доста странен и скандален начин, разтрогвайки за неполучени заплати. Такива събития са обезпокоителни за всеки голям клуб и не трябва да се случват. Не и по този начин.
Най-нормално е двете страни да седнат и да си изяснят нещата и ако трябва, да се разделят. Има доста мнения, според които червените с лека ръка пропъждат собствените си рожби, а плащат Високи заплати на недоказани и съмнителни чужденци. Къде обаче е проблемът и дали вината е само на клуба?
Напускането на Караджов, Виданов и Костадинов навява асоциации с едно друго тройно бягство. През 2004 година юношите на клуба Орлин Старокин, Владо Стоянов и Георги Божилов избягаха в Нафтекс, където им
предложиха по-добри условия. Случаят е различен, защото тогава те бяха все още неизвестни млади играчи и не бяха стигнали до първия отбор за разлика от сегашните бегълци, които получиха дори твърде много шансове. В никакъв случай обаче не може да се каже, че ЦСКА е загубил много от това, че изпусна своите кадри преди 7 години.
След това още много юноши на червените заиграха в други клубове в А група, някои дори и в чужбина. Нито един от тях обаче не доказа категорично, че армейците са сгрешили с неговото освобождаване. Мишо Александров и Мартин Тошев бяха продадени в Германия, като вторият стигна дори до Борусия Дортмунд. В крайна сметка обаче и двамата се провалиха там.
Въпреки обвиненията ЦСКА даде шанс в различни периоди след 2004 година насам на доста собствени кадри. Те обаче така и не го използваха. Миро Манолов, Тошев, Чипев, Караджов, Виданов, Бранеков и Тонев бяха дълго време част от първия тим и на тях се разчиташе. Единствено Тонев донякъде бе на ниво, и то не през цялото време.
Сашко бе продаден на Лех и от него зависи да стане първият юноша на ЦСКА от много време, направил сериозна кариера. Последните, които го сториха, са Методи Деянов и Станислав Ангелов. Вече 10-12 години червената школа няма продукт, с който да се гордее.
От играчите, които вече не са в ЦСКА, освен Тонев единствено Михаил Александров дава индикации, че може да постигне нещо сериозно във футбола. Всички останали са доказателство, че армейците не са сбъркали, отказвайки се от услугите им. Липсата на класни играчи от собствената школа просто принуждава червените да търсят чуждестранни звезди или сливенски перли.
Развитието им показва, че те играят успешно в по-посредствените отбори от А група, но нямат качества за ЦСКА. Последното доказателство е Румен Трифонов, който бе закупен от Миньор, след като преди това беше освободен, но разочарова всички с играта си. Така, че изводът е ясен - не съжалявайте за Караджов, Виданов и Костадинов. Защото може и да се върнат.