През есента в мача между Славия и Монтана телевизионните камери запечатаха един доста любопитен момент. Докато двата отбора се поздравяха, Здравко Лазаров се обърна към Георги Петков с въпроса: А бе, ти още ли играеш? Вратарят не му остана длъжен и отвърна на шегата, която двамата най-възрастни в „А" група могат да си позволят след всичко, което са преживели по терените, включително и в двубоите, в които са били един срещу друг. Електричката вече почете 40-ия си рожден ден, а днес тази кръгла цифра оформя и този, който за Пената ще си остане Жоро Вратарчето. Само че всички трябва да са наясно, че всъщност говорим за същинско Вратарище, чиито качества под рамката са признати и от тези, на които Петков през годините донесе най-големите огорчения.
Наскоро той каза, че остава още един сезон, а с формата, която показва, въобще не се вижда кой и как ще го прати в пенсия. Марио Кирев получи шанс, но сравнението между двамата все още е категорично в полза на ветерана.
Сега му се радват в Славия, където Петков винаги се е чувствал като у дома. Не само заради приятелството си с Венци Стефанов, но и заради далеч по-малкото напрежение. Най-стойностните неща обаче той постигна в Левски. И там със сигурност също е със статут на легенда, въпреки че му се налагаше да из-вървява пътя от „Осанна" до „Разпий го". Доста от „сините" фенове още не могат да му простят това, че заключи вратата си нa 23 май 2013 когато „белите" си тръгнаха с точка от „Герена" (1:1) и отнеха титлата от „сините". И ако някои от тях разбираха, че нямат, право да му се сърдят за това, че игра с пълни сили за своя отбор, то мустака, който направи към трибуните, за да покаже че си връща на Тодор Батков и информациите, че е прибрал солидна премия от Лудогорец, окончателно го направиха враг в очите на доста левскари. Неуместно на фона на това, че отборът им сам си беше виновен за катастрофата.
Иначе той си имаше закачка с публиката на Левски още в края на 20-ти век. Тогава „белите" често мъчеха „сините" на терена, измъквайки им „хиксове" с бетонната тактика на Ка-но Коцев. А в нея, освен строгата тактическа дисциплина, влизаха и прийоми за убиване на темпото при благоприятен резултат. Най-често за Славия такъв беше равният. А с бавенето основно се на-гърбваше Петков, което си остава негов патент и до днес. Той най-добре от всички умее да изпълнява ауто-вете за повече от минута, да оправя дълго.чорапите си и да лежи на терена... След един такъв двубой, в който вратарят изкара червен картон на Георги Бачев, Наско Сираков заяви, че докато той е шеф в Левски, Петков никога няма да премине на „Герена". В крайна сметка обаче спортно-техническите качества на стража надделяха над заканата и през 2001 г. той подписа със „сините", за да стане най-скъпият вратар у нас, оценен на 400 000 долара и да сложи началото на поредица от големи успехи.
Петков имаше доста трудности на „Герена", особено в годините, когато се конкурираше с Митко Иванков. В крайна сметка обаче за близо 10 години в гранда Петкан почти винаги бе на много високо ниво. Той спечели сърцата на Сектор Б с бляскавите си изяви в знаменития европоход по времето на Мъри Стоилов. Имаше и звездните си мигове в дербитата с ЦСКА. В тях той винаги е бил един от най-обижданите играчи от „червената" агитка, а това е неоспорим атестат за ролята, която той играеше за успехите на Левски.
За да дойде фаталният мач със Спортинг през 2010 година, загубен от Левски с 0:5. След него Петков си тръгна от клуба със скандал. Собственикът Тодор Батков го обвини, че едва ли не е залагал срещу собствения си отбор, което стражът и до днес не може да преглътне. Колелото пак се завъртя, стигна се до онзи мач през 2013-а, когато Георги разплака Синя България за сметка на личния си реванш. След това Славия победи Левски на три пъти и Петков винаги имаше основна роля при тези успехи на „белите", въпреки че при последния от тях бе сменен на полувремето. Сега предстои ново дерби между Левски и Славия и отново Петков ще е във фокуса на вниманието този път той обаче заслужава повече почит от „сините", защото в негово лице те имаха наистина сигурен страж под рамката. Много по-стабилен дори от настоящия им сръбски любимец.
"Меридиан мач"
