Как се роди митът за Пенев и Радуканов

В началото на 2009 годи­на "Титан" пое реално властта в ЦСКА и от­тогава насам наложи нов ред в клуба по отношение на треньорския пост. До този момент винаги когато от­борът останеше без треньор, веднага изплуваха имената на "обичайните заподозрени". Всички вестници и сайтове пускаха един и същ списък с имена, който обаче го знаеха до болка и децата. Йешич, Стойчо, Пламен Марков, Са­шо Станков, Пената, Паро.

 

И, общо взето, все някой от тях се озоваваше на "Армията". С изключение на Миодраг Йешич всички останали са водили червените повече от веднъж. Разбира се, от време на време за разнообразие се появяваше и някой италианец, но веднага след това плочата се завър­таше отново. Няма спор, че всички те, освен Сашо Стан­ков, са дали много на ЦСКА ка­то играчи и треньори. Спече­лили са много титли и са оби­чани от феновете. Ако Бълга­рия беше нормална държава, вероятно някой от тях щеше да е родният еквивалент на сър Алекс Фъргюсън. Но не би.

 

Вярно е, че всеки от тях е бил освобождаван несправедливо и незаслу­жено в даден момент. Освен това и Паро, и Пена­та, и Пламен Марков, и най-вече Младенов и Йешич си имат свое­то лоби сред шефове­те и подкрепата на една част от публиката И когато ЦСКА остане без треньор по някаква причи на, започва надвикване и надприказване кой от тях има повече плюсове, кой минуси и т.н.

 

На пo-умерените привърженици на армейците обаче, както и на безпри­страстните наблюдатели започна да им се вие свят от тази безкрайна върте­лежка. А на някои дори да им се повдига. Така е при въртележките - някои по­насят по-трудно въртене­то в кръг. За ЦСКА това определено се превърна в омагьосан кръг.

 

И така до месец март 2009 година, когато новите собстве­ници на клуба, непознатите за широката об­щественост до този момент Димитър Бо­рисов и Иво Ивановхвърлиха бомбата.

 

Любо Пенев бе назна­чен за треньор на ЦСКА. Целта на двамата собственици бе да пос­тавят ясно началото на една нова ера, която за­почва с тяхното идване на "Армията". И те пока­заха завиден нюх, избирайки точно Пенев-младши. Любо е легенда на червените,   притежава особена харизма на побе­дител, обожаван е от фе­новете. И освен това има сериозни контакти с големи специалисти, благодарение на което в неговия щаб влезе кондиционният спец Хесус Паредес - евро­пейски шампион с Испания само година по-рано.

 

Естествено този нетради­ционен ход криеше сериоз­на доза риск. Треньорска­та визитка на Любослав Пенев се изчерпваше с... 6-месечен престой като помощник-треньор в нацио­налния отбор. И толкова. Твърде недостатъчно, на­ли...

Много по-лесно за така наре­чените титани щеше да бъде да заложат на сигурно, назнача­вайки   някой от познатия омагьосан кръг. Почти всеки друг на тяхно място би го направил, избирайки сигурността. Те обаче си сло­жиха главата в торбата. Защото при евентуален провал на Любо той щеше да се скрие от фенове и медии някъде, вероятно на тенис кортове­те, и да си уплътнява времето с ракета в ръка. Както го нап­рави няколко години по-рано, когато се издъни като президент на ЦСКА. Впрочем Пенев бе посрещнат със същите очак­вания и мечти, когато се върна от Селта и се кандидатира за президент на клуба, феновете обаче имат къса памет поняко­га.

Ако Пенев се провалеше, то­ва щеше да е камък в градина­та на новите собственици. То­зи път те нямаше да имат пра­во на избор и натискът на привърженици и медии щеше да ги принуди да влязат в "омагьосания кръг" отново. Всъщност едногодишният престой на Ел Голеадор на "Армията" остана доста противо­речив и в никакъв случай не можем да го наречем успешен.

Той отстрани Динамо (Москва), но завърши само с ед­на точка в групите на Лига Европа. За 10 месеца на два пъти направи серия от десетина по­редни победи, последвани от шумен провал. Изпусна титла, която Младенов, Йешич и дру­гите познати герои щяха да спечелят с вързани очи. След неговата смяна най-лесно за "Титан" щеше да бъде да се обади веднага на някой от тях. В един момент Йешич до­ри бе обявен за новия треньор на ЦСКА. Вместо това експе­риментите продължиха.

 

Първо се заложи на реноми­ран специалист в лицето на Андоне, но тази авантюра приключи бързо. И последва отново шокиращ, но много смел ход на ръководството. В момент, в който ЦСКА бе изп­равен пред опасността да не се класира за Европа, босовете назначиха Адалберт Зафиров, който бе работил 3 месеца ка­то помощник на чичо Андо и преди това в школата. И той успя.

 

Свърши си работата ти­хомълком и си тръгна, защото нямаше необходимия лиценз. В противен случай вероятно ще­ше да получи своя шанс за изя­ва. Отново трябваше да се търси нов треньор. И ново двайсет. Бе доведен Павел До­чев от Германия. Млад специа­лист, обявен за най-успешния треньор в историята на Падерборн. Изключително нет­радиционно, но много инте­ресно решение на Борисов и Иванов. С неговото назначава­не феновете отново се надя­ваха на ново начало, нов, немс­ки стил на управление и на иг­ра. Българската и немската действителност обаче се раз­минаха и Дочев също мина в графата неуспешни, а недовол­ството срещу "Титан" започ­на да набира сериозна сила. Все по-мощно отекваха виковете "Искаме си Стойчо, искаме си Йешич". Но не ги получиха. На експеримента Тьоре Йовано-вски" по-добре да не се спира­ме въобще. Шефовете обаче пробваха и този ход на отчая­нието, довел до най-грандиоз­ната игрова криза на ЦСКА от много години.

 

С уговорката, че е временен вариант, Митко Борисов и Иво Иванов пробваха един от малкото си останали козове. Повериха отбора на помощник-треньора и бивш преводач на Андоне - Милен Радуканов. Аналогията с Моуриньо бе ясна и бе направена от румънеца още при неговото идване в клуба. И за втори път в ерата "Титан" експериментът про­работи. Поне в началото. ЦСКА с Радуканов би Рапид Вие­на като гост и започна да ре­ди победа след победа в Бълга­рия. Титаните решиха да му гласуват доверието, което той си бе заслужил. Победата на Терена" и спечелените Купа и Суперкупа на България дове­доха до мания по Радуканов сред част от феновете. Той подобно на Пенев се взе прека­лено на сериозно и май наисти­на повярва на сравненията с оригиналния Мауриньо.

 

И тогава стана опасно. Започна да води войни с ме­дии и ръководство, заигравай­ки се с най-сериозния си жокер - публиката. При него също както и при Любо отборът стартира силно в първен­ството и после "спука гуми". Освен това и при двамата иг­рата се основаваше на индивидуални проблясъци и бе ли­шена от какъвто и да е стил. Те обаче усетиха, че фенове­те са зад гърба им и ги използ­ваха по най-грозния начин, за да постигнат лични цели. След като напусна ЦСКА, Любо де­бютира като наставник на Литекс точно срещу червени­те в София, както го стори като играч с екипа на Локо Пд. Радуканов отиде още по-далеч в измяната. Мастилото по прекратения му контракт с ЦСКА не бе изсъхнало, когато Милен вече преговаряше с ом­разните на червената Бълга­рия Гонзо и Батков. След това се изцепи, че отиването му в Б група начело на Ботев не е крачка назад в кариерата му. Е, това вече е прекалено.

 

Пле­доариите, че Милен и Любо са професионалисти и си изкар­ват хляба с треньорство и за­това не бива да бъдат съдени, звучат повече от фалшиво. Червените фенове умишлено бяха заблуждавани от онеп­равданите герои Пенев и Ра­дуканов, които били прогоне­ни от лошите хора от ръко­водството. Борисов и Иванов едва ли не са им попречили да направят ЦСКА европейски клубен шампион заради черно тото, комисиони и тем по­добни глупости. Истината е съвсем друга и трябва да бъде казана. Любо Пенев и Милен Радуканов не са дали нищо особено на ЦСКА като треньори (а Радуканов и като футбо­лист). Двамата имат общо две купи, които никога не са били приоритет за червени­те. В този клуб се броят само титлите и европробивите. На тях двамата се дължат ня­кои от най-позорните загуби в последните десетилетия 0:3 от Миньор и 1:4 от Ло­ко Пд.

 

Без тях на треньо­рската скамейка ЦСКА нямаше да има по-малко, а вероятно повече успехи.

Без ЦСКА обаче треньорите Пенев и Радуканов нямаше да ги има никога. Благодарение на "Титан", върху които те се изплюха, вместо да им благодарят, сега двамата имат и ще имат по няколко оферти за работа все­ки път, когато останат безра­ботни. Преди да поемат чер­вените, нито Гриша Ганчев, ни­то Венци Стефанов, нито Бо­би Михайлов е чувал за техни­те треньорски качества. Така че не е лошо да се извинят и да кажат едно "благодаря" на хо­рата, които ги забелязаха и им гласуваха доверие. Те вече са част от онзи омагьосан кръг. Истината е, че ако не бяха те­зи твърде спорни ръководите­ли на ЦСКА, Любо Пенев още щеше да си играе тенис по цял ден и никога нямаше да се до­косне до треньорската профе­сия. Милен пък вероятно още щеше да е помощник на Бисер Иванов-Легендата в Левски (Елин Пелин). Така че ЦСКА съз­даде треньорите Любослав Пе­нев и Милен Радуканов. Без сен­зационните покани на "Титан" към тях никой нямаше и да по­дозира, че двамата имат ня­какъв потенциал в тази насока.