Щастливите също плачат

Има неща, които не се купуват с пари. Тази сентенция с рекламна цел неслучайно е измислена за промотиране на продукт, който е тясно свързан със спорта. Едно от тези неща наблюдаваме в моментите, когато футболист се разделя с клуба, който му е на сърцето. Мартин Петров преди няколко дни се разплака, когато му бе връчен плакет от ЦСКА със специална благодарност. Футболистът може би чак сега преосмисля всичко случило се през последните месеци. Той взе решение, което не може да бъде оценено по друг начин освен сантиментално.

 

Разбираме, че неговото завръщане имаше стратегическата цел да вдигне духа на "Българска армия". Не само като присъствие в съблекалнята. Мартин Петров трябваше да изиграе своята роля и при кампанията с акциите, трябваше да помогне на Стойчо Младенов да направи някакъв отбор "в движение", трябваше да помогне на съотборниците си да разберат какво е това ЦСКА, а също така има принос и за събуждането и завръщането на публиката на червените на стадиона. Или I ако трябва да бъдем по-кратки - Марто бе големият ход на стратезите от "Армията" този сезон.

 

Това, че Петров не беше функционално готов за игра на сто процента, бе обяснено на всички, за да няма после въпроси от вечните мрънкалници, които търсят това, което така или иначе няма да намерят. Има такива червенотиквеничковци, които денонощно търсят проблеми в ЦСКА, само и само да ги извадят на светло, за да видим, че ги има. Ако Стойчо Младенов докара Лео Меси, ще има такива "съмишленици", които ще го критикуват за това, че по този начин се пречи на развитието на поне един талант от школата на ЦСКА.

От завръщането на Мартин Петров обаче нямаше недоволни освен семейството му, което се е лишило от неговото присъствие в дома му в Англия. Марто е от онази категория футболисти, които стават граждани на света, и на практика могат да си позволят да изкарат остатъка от живота си където си поискат.

 

За него обаче бе важно, че последните месеци изкара в отбора на сърцето си.

 

Това, че той онзи ден се разплака, ще остане завинаги в съзнанието му. Когато един голям и сериозен човек пусне сълза, значи става дума за любов. А Мартин Петров не можеше да се разплаче никъде на друго място освен на "Армията". И срещу никаква цена. Колкото и да  му бяха  платили някъде, той нямаше да преживее този момент. Нямаше да наведе главата си в опит да скрие набръчканото си от вълнение лице. На друг стадион сигурно щяха да му подарят по-голям плакет, по-голям букет, щеше да получава по-голяма заплата, ако беше в английски клуб, семейството може би щеше да е на трибуните, но сълзите нямаше да ги има. Ето това остава от футбола. Тези моменти правят играта неповторима и затова тази игра ще бъде вечна.

 

Марто Петров е от малцината легенди на ЦСКА, които спокойно могат да се разхождат по улиците на България, без да се притесняват, че ще бъдат сочени с пръст или направо обиждани от противникови запалянковци. Той може да бъде спокоен, че ще срещне усмивки където и да се появи и винаги ще бъде спиран за снимки и автографи. Сини, зелени, оранжеви и фенове от всякакъв цвят уважават Марто и биха го подкрепяли във всяко едно начинание. Той не е обидил никого персонално, отдръпването от българските медии за кратък период от време бе заради отделни персонажи и като цяло не наруши имиджа му на възпитан и некомплексиран човек. Мартин винаги казва това, което мисли, и като че ли понякога е по-добре да си махнеш камъка от сърцето, да си споделиш това, което те тормози, отколкото да занимаваш аудиторията с изпразнени от съдържание фрази или помпозни клишета без покритие.
 

Дори това, че наскоро той пя за сините евроидиоти заедно със сектор Г, не трябва да се приема като обида, а по-скоро закачка, каквито във футбола има ежедневно. Мартин вече е придобил от специфичното британско чувство за хумор и показа това, като подхвърли, че след футбола смята да стане евродепутат или актьор.

 

И изобщо подобен вид раздели показват, че щастливите също могат да плачат и дори плащат висока цена за онези няколко секунди или минути, в които изпадат в безтегловност, когато дикторът на стадиона съобщи възторжено името, а феновете аха да слязат от трибуните, за да вдигнат героя на ръце. Ето тези неща могат да осмислят цяла една кариера и да бъдат достоен завършек. Напускането на любимия клуб е момент, който остава запечатан много повече от всички голове и успехи. Когато там долу на пистата ти се разтреперят краката и кожата ти настръхне, това означава, че ти винаги ще бъдеш там и ще си част от тях. Мартин Петров си заслужи всичко това. И вече спокойно може да разказва как е усетил, че има неща, които не се купуват с пари.