На първо четене, решенията на така наречения Управителен съвет на ПФК Левски, взети единодушно в сряда, изглеждат логични и уместни. Такива са и думите на Иво Тонев, и на всички, които седяха до него на пресконференцията. Да, футболен клуб Левски е основният потърпевш от мегаскандала след мача с Литекс и това е видим факт. Всички, които се интересуват от футбол и не са крайни привърженици на синия клуб, са радикализирани максимално, привиждайки "Герена" като център на злото. Естествено, това се подклажда и манипулира и медийно.
Реакцията на УС показва признаци на мисловна дейност. Тя е в посока, че всеки футболен клуб си има съперници на терена, но за целта трябва да съществуват такива съперници. А след като половината А група В обичайния й формат вече е избън футбола, възниква естественият въпрос с кой ще се играе. Логиката е проста -футболният клуб играе мачове, печели или губи и затова съществува. Като няма условия да го прави, няма да има и клуб.
Стрелбата по посока БФС безспорно е добър ход и покрай нея стигаме до основния въпрос. Дали в обителта на лъжата може да се роди истина? Защото в Левски ПФК АД в последните 7-8 години се произвеждат единствено лъжи. И някои коментари показват, че поточната линия не е прекъсната завинаги, независимо от активната роля на феновете 8 тази посока. Защото след излиянията по отношение на конкретната ситуация от същото поставено лице-собственик се чуха и някои странни коментари за директивата от 2013 година, която уж била измислена и това се видяло от крайния й резултат.
Крайният резултат от директивата през 2013 година бе описан много добре от талантливото перо на Желю Станков преди няколко дни. И този краен резултат доказва пълната несъстоятелност на същото това поставено лице, което сега според думите на председателя на тръста получава втори шанс да се поправи. С други суми, преди изкара двойка, но сега ти даваме шанс да се явиш за отличен. Поставеното лице не трябва Въобще да споменава думата директива, защото с нея той надмина дори "Казанската афера" на приятеля си Тодор Батков.
Точно заради склонността към явни лъжи несинята футболна общност е настръхнала срещу синия клуб. Защото никой не вярва, че Левски, да се разбира неговото ръководство, няма да използва всякакви средства, за да стане шампион на България, независимо че поставеното лице-собственик едва ли не дава титлата по право на по-класния според него Лудогорец. И това е биполярното разстройство в поведението на така наречения УС, като оставям настрана смехотворното "единодушно реши", което ми навява спомени за конгрес на БКП! Защо си дават зора да се правят на самаряни, като с хората, които стоят всъщност зад уставния капитал от 44 милиона лева в акционерното дружество, могат да колят и да бесят. И никакво БФС не може да ги спре, камо ли някакви комисии. А този театър прилича много на един друг театър, който обаче се разиграва в Народното събрание. Където вече истинските лица, реалните собственици си разиграват картите с несъстоя-лата се съдебна реформа. И показват, че зад фасадата има само едно - икономически интереси, защото единствено парите дават власт в нашата многострадална държава. А върховенството на закона е нещо пожелателно.
Естествено, че БФС трябва да бьде изметен и то час по-скоро. В тази си част решението на Левски трябва да се адмирира. Но и трябва да си дават сметка, че това чака и цялата политическата класа, която доведе България до това положение. И когато това стане, много от поставените лица на тази политическа класа ще бъдат изметени от футбола. Такава е пряката релация, ако искаме наистина да оправим нещата в държавата. Не може само с БфС, трябва на всички нива.
Истината обаче е, че в обозримо бъдеше нито властта в БфС, нито тази в държавата ще бъдат изметени. Просто връхната точка на кипене е далече. Много важно, че станал някакъв скандал във футбола, всяко чудо за три дни. Извадили един клуб, после го върнали!? Това е мисленето на народа. Всичко ще се уталожи от само себе си и животът във фермата ще продължи. С калта, с фекалиите, с непоносимата миризма. Всичко постарому, както си му е редът!
Жаклин Михайлов, вестник "Тема спорт"
