Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Го-до. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо... Той, мистичният Годо, така и не се появява. На „Българска армия" също играят в някаква тяхна си постановка, макар и не Самуел Бекет. И също очакват някой с „Г". дори с „ГГ" - Гриша Ганчев, да ги спаси. А от момента, в който стана ясно, че бизнесменът преговаря с „Титан", излязоха хиляди слухове. Като се започне през преминаването на всички звезди на Литекс в София, мине се през завръщането на Любо Пенев и се стигне до зараждането на новото страшилище на българския футбол. И в цялата тази дандания, както се изрази Христо Стоичков, ЦСКА си стои на едно място.
Второ поредно лято едни хора, симпатични на 99% от феновете на „червените", се опитват да отърват клуба от игото на „Титан". През 2012 г. това бяха „Възраждане", предвождани от Николай Георгиев и Емил Димитров. Сега е един - Гриша Ганчев. Но с него са свързани всички мечти на изстрадалия „червен" запалянко.
Но хората имат горчивото усещане, че и този път сделка няма да има. Колкото и да чуваме потвърждение от някои хора, че всичко ще е наред, последното изказване на Димитър Борисов, че все още чака финална среща с Гриша Ганчев и за момента няма никаква промяна в ситуацията на „Армията", говори съвсем друго.
Истината за преговорите е някъде по средата. Явно е, че Гриша Ганчев иска да помага на ЦСКА. Но не иска да плаща обяда на другите.
Иначе е готов да опъне голяма софра - за настоящия и за бъдещия ЦСКА. Вероятно в цялата ситуация „червените" оптимисти пренебрегват емоционалния момент за Ганчев, който трудно ще задраска 15-годишен проект, а запази ли го, това ще изисква допълнителен ресурс от страна на бизнесмена.
Идеята за сливане на „армейците" с Нефтохимик изглежда може би най-разумната и изгодна за всички страни. Но ето, че и тя няма да се осъществи. Заради всичко това пред 31-кратните шампиони има няколко пътя. Единият е Гриша Ганчев да стане само спонсор, а акциите да бъдат прехвърлени на Христо Стоичков, каквато е идеята. Тогава Литекс ще продължи да съществува. Но пък всички други ще ревнат, тъй като дори и формално Ганчев да се оттегли от Литекс, ще е ясно, че той ще дърпа конците в клуба. А вярвайте, че няма кой да допусне един човек да управлява два от най-силните отбори в първенството.
Стигаме и до другия вариант за бъдещето на ЦСКА. Той бе разкрит от Георги Илиев-Майкъла преди няколко дни. Става въпрос за прословутото фалиране и започване на чисто от аматьорските групи. Може да звучи много крайно, но към момента не е чак толкова лошо. Все пак далеч по-голям клуб от „червените", какъвто несъмнено е Глазгоу Рейнджърс, рита по села и паланки. Защо ЦСКА да не го стори. По този начин дългове от над 20 000 000 лева ще отпаднат и клубът ще започне на чисто. Реално от окръжните групи, но винаги може да бъде направено бързо обединение с някой от „В" група и всичко да бъде наред. Така за 2 години „червените" ще се върнат в елита и вместо да плащат огромните задължения, трупани 15 години, ще вложат всичко в базата и отбора. Ясно е, че феновете няма как да искат отборът им да рита с аматьорите. Но явно е, че това е най-добрият възможен вариант.
Тук стигаме до може би най-лошия сценарий за феновете. Той е Димитър Борисов и „Титан" да останат начело на ЦСКА. Постоянната смяна на треньорите и текучеството на футболисти ще продължи, а „Българска армия" ще става все по-голяма гробница.
Вариант Ганчев да купи клуба, „Титан" да си тръгне, а Литекс да остане същия фактор в първенството не съществува. Това трябва да го знае всеки един фен на ЦСКА. Дори най-големият оптимист, който още живее с мисълта, че „червените" са най-силни, най-богати и имат най-добрия стадион в България.
Преди по-малко от месец започна офанзивата по поредния опит на Гриша Ганчев да влезе в ЦСКА. Към днешна дата евротурнирите и първенството са съвсем близо, но Ганчев е много по-далеч от „Армията". На феновете им остава да се утешават със Стоичков, но за голямо съжаление другата фигура е далеч по-важна за бъдещето на великия клуб.
Богомил Русев, в-к „Меридиан мач”