Гонзо опитва да стане „синият” Стойчо

През този сезон футболен клуб Левски за пръв път е поставен в режим на оцеляване. А кой е най-добрият оцеляващ в българския футбол - Стойчо Младенов. Нали той събра миналото лято седем-осем играчи от кафенетата и направи отбор, който след това стана втори в България и бе единственият конкурент на Лудогорец. Е, време бе същото да се случи и на другия гранд на принципа на скачените съдове. Кристално ясно, е че на „Герена" пари няма, собственикът Тодор Батков е абдикирал и най-нормалното нещо на света е цялото желание за оцеляване и живот да бъде съсредоточено върху една-единствена фигура. Както се вижда, обстоятелствата са напълно сходни. И героят е почти същият - легендарна фигура, всеобщ любимец, човек - основна мишена на врага.

Оттук нататък превръщането на Гонзо в синия Стойчо изглежда предопределено. Той просто е орисан да се превърне в такъв. Дори без да заимства директно от поведението на Младенов, Гонзо вече е стъпил на голям брой сходни опорни точки. Първата, естествено, е по оста омраза между червения и син спектър. Там той от години е сред лидерите, а основният му конкурент Сираков отдавна се самоизолира и предаде първото място. Червените ултраси дори вече са го забравили като основен, достоен свой дразнител. Енергията им е пренасочена към "инженер" Иванов, който им е доставил и лоши, и добри моменти. Това е добър постамент за разгръщане на потенциала му, но на Гонзо са му необходими и оперативни действия. А те вече са налице. Той отново пое от позицията на спасител мястото на старши треньор на отбора. И поредицата от нелоши резултати веднага стана повод за разгръщане на сериозен култ към личността. Публиката на Левски, която отдавна е свалила рязко критериите си, трансформира в почти френетично обожание към идола си победата над Лудогорец. Това сме го виждали и на "Армията", където основният критерий - постиженията, бе тотално загърбен зад фасадата на Стойчо-спасителя. Срамните му отпадания в Европа, които са най-голямото петно в цялата история на ЦСКА, са абсолютно неглижирани. Гонзо стигна още по-далеч, преди да се върне в Левски, той заяви, че не е необходимо въобще да се играе в Европа. Напоследък тази кощунствена теза стана толкова силна в двата лагера, че вече се чуват гласове, че ЦСКА и Левски не трябва да се връщат в Европа в обозримото бъдеще, защото няма как да постигнат добри резултати. Гонзо копира едно към едно Стойчо и в медиината си стратегия.

Обградил се е с пет-шест преторианци, на които почти ежедневно прави разбор как трябва правилно да се отразява случващото се на „Герена". Засега му се получава страхотно, дори по-добре отколкото при Стойчо, защото сред сините медийни среди желанието за критика е доведено до точката на замръзване. Дори на най-ярките сини пера не им се занимава с Гонзо и са го оставили да си играе играта. Макар и да виждат какъв измислен герой е всъщност!? Стигнало се е дотам, че бъдещият треньор Димитър Димитров-Херо си е изключил всички телефони, само и само да не падне в някой от поставените капани. Често под диктовката на "синия спасител" се тиражират информации, че Херо ще ходи тук или там, а всъщност целта е, да му се подскаже да се откаже доброволно от идването на "Герена". Което е абсурдно, защото Херо никога не се е натискал за това място, а Гонзо в отчаянието си след собствения му провал с Пепе Мурсия прие да го изчака до Нова година. Няколкото полуслучайни успеха обаче промениха стратегията и медийните глашатаи побързаха да направят актуализация. А тя, общо взето, е - защо му е на Левски Херо, като е видно, че Гонзо се справя добре. Този подход също е патентован първо от Стойчо. Той винаги прочиства територията около себе си от възможни конкуренти, като инсценира всевъзможни конфликти с други легенди на червения клуб. Нападението на Гонзо над Илиян Стоянов, който си пише безобидно в социалните мрежи, е все едно прочетено от преиздавания няколко пъти наръчник на Стойчо "Как да убием врага с думи". Сходствата между двамата са и в по-дребни детайли, като в това да се заобикалят с безкрайно верни послушници. От такива е съставен целият щаб на Стойчо, до Гонзо пък вечно стои едно лице с прозвището Пифа. Какъв е и какво работи, си остава загадка. По образец на Стойчо и Георги е човек, който никога няма да заложи на младите кадри. Макар и двамата да спекулират постоянно с харизмата и идеята, на практика предпочитат да привличат и да разчитат на чужденци. Гонзо все още е прекалено млад, за да бъде вкаран в схемите, за които традиционно е упрекван Стойчо, но е факт, че спорната испанска част от лятната селекция мина изцяло през офиса на собствения му доверен мениджър, който навремето му издейства договора с Рен.

Макар и остър на думи, Стойчо изкара периоди при всеки един от последните трима собственици на ЦСКА. Гонзо също се гласи да оцелее, ако Тодор Батков продаде най-накрая акциите. Георги Иванов усилено работи в посоката да се превърне във воденичен камък на шията на евентуалния нов собственик на клуба. Гонзо копира Стойчо и в решението преди мачове да не дава традиционните пресконференции. Младенов го прави от дълго време, а отскоро и Георги е избрал този подход, който ограничава неудобните въпроси, доколкото такива се задават в залата за пресконференции на "Герена". Между двамата има пресечна точка и в нивото им на любознателност, което е сведено почти до нулата. За тях щеше да е супер, ако всичко опираше само до мотивация и концентрация. Те са много далеч от модерните течения във футбола, които се отнасят не само до самата игра, а най-вече до възстановяването, подготовката, хранителния режим, използването на различни компютърни програми... Там имат много бели полета. И ако за Стойчо вече е късно, тъй като наближава 60-те, то за Гонзо ще е пагубно за развитието му в треньорската професия, ако не седне да почете малко, да се срещне с някои подходящи специалисти в Европа, да изгледа тренировки на големи отбори и т.н. Възниква въпросът защо този подход е толкова успешен в българския футбол. Всичко се крепи върху манипулацията, която подобни лица използват като основен подход спрямо публиката. А тя, както се вижда, е прекалено доверчива!

Иво Бързаков, в-к „Тема спорт”