„Нашата цел минимум беше да участваме в първата шестица. Това вече е факт и оттук нататък ще говорим с футболистите за другата цел. Искам да видя какво ще кажат момчетата. Те сами ще определят следващата цел", това каза старши треньорът на „Берое" Петър Хубчев миналата събота след първата в историята на „Берое" победа над ЦСКА на собствения му стадион в София.
Тогава стана ясно, че и на теория „Берое" е в първата шестица, но разговорът в съблекалнята за новата цел бе оставен за времето след предстоящия неделен домакински мач с „Локомотив" (София), последен в първенството, преди отборите да се разделят на две шестици.
При победа в него „Берое" ще завърши този етап в шампионата на трето място. Без да е афиширано официално, явно това е и крайната цел на старозагорския отбор тази година. На стадиона под Аязмото, макар и все още под сурдинка, вече мечтаят за участие в европейските клубни турнири наесен. А след отпадането от „Лудогорец" за купата на България единствено третото място гарантира на „Берое" излаз в Европа.
То е трудна, но възможна цел пред старозагорци на фона на доброто представяне на отбора дотук в първенството. Статистиците вече пресметнаха, че в този шампионат „Берое" реализира своеобразен „голям шлем", като победи на собствените им терени и четирите софийски отбора - с по 1:0 ЦСКА и „Левски", с 2:0 „Славия" и с 3:0 „Локомотив". Подобен успех на отбор от страната досега е записвал само „Лудогорец", но с един допуснат гол на стадиона в квартал „Надежда".
Голямото предимство на „Берое" е, че високата цел не е поставяна официално, никой не натиска футболистите непременно да я постигнат и отговорността не налива олово в краката им, както се оправдават в ЦСКА за неуспехите си от пролетта.
Най-малко пък може да бъде заблуден старши треньорът Петър Хубчев, който, където стане и седне, непрекъснато повтаря, че най-добре знае възможностите на този отбор и се стреми да приземи всеки, който литне в облаците. Казва, че тук трябват много повече усърдие и тренировки, за да се постигнат резултатите на най-добрите.
Няма как да е иначе, след като „Берое" може да победи всеки, но и може да загуби от всеки - както направи например при гостуването си на последния „Хасково". След този мач се твърди, че в съблекалнята дори се стигнало до тежки разправии, че и до опит за бой между играчите, но каквото и да е имало, то си остана заключено там и не бе раздухано в медиите.
Няколко са причините, които позволяват на анализаторите да поставят „Берое" сред тазгодишните фаворити в българското футболно първенство. Оказва се, че те са и това, което отличава старозагорци от останалите отбори в елитната ни „А" група.
Някои започват с факта, че „зелените" са единственият държавен тим в нея.
До това се стигна, след като през септември 2011 г. държавната ТЕЦ „Марица-изток 2" получи безвъзмездно 50-те хиляди акции на клуба и стана негов собственик. Публична тайна е, че централата придоби отбора „по идея" на тогавашния премиер Бойко Борисов, но и властта след него не промени това.
Колко точно пари на година отделя централата за футболния клуб е ревниво пазена тайна, но са правени изказвания, че бюджетът на „Берое" далеч не е най-големият сред участниците в „А" група, а по-скоро гони „златната среда" - шести или седми по размер. Но всички обещани пари идват като по часовник, навреме, не крият от клуба.
Тази практика, разбира се, има много противници. Те стигат дори дотам да твърдят, че цената на тока в България се покачвала, защото в нея била калкулирана и издръжката на един футболен отбор.
Но този медал има и обратната страна: всяка голяма фирма има своята корпоративно-социална политика и какво лошо има в това една ТЕЦ, която с работата си замърсява въздуха над Стара Загора, поне да издържа отбора на града като малка компенсация?
Футболът зависи от парите, но не е само пари, защото, ако не се харчат разумно, те ще потънат като вода в пясък, твърдят в клуба. И първо, с активната подкрепа на общината, се заеха с материалната база. „Берое" получи през 2012 г. на концесия стадиона под Аязмото, където играе мачовете си, без лекоатлетическата писта, като представи инвестиционна програма за 4,5 милиона лева.
Преди това общината възстанови електрическото осветление, а новият собственик изгради модерно тревно покритие на терена. Основно бяха ремонтирани помощните игрища край основния стадион, както и стадион „Локомотив", на които тренират беройци и момчетата от школите на клуба.
На основната арена, която феновете с респект наричат „Храма", бяха монтирани 5 хиляди нови седалки в клубните цветове зелено и бяло и капацитетът му вече е 13 хиляди седящи места. Говори се, че занапред още части от трибуните ще бъдат покрити с козирка.
Целта е градският стадион под Аязмото, който си няма име и някои грешно наричат „Берое", да получи лиценз за мачовете от първите кръгове на евротурнирите.
Както си му е редът, собствениците от ТЕЦ „Марица-изток 2" назначиха свои хора в ръководството, но никой от тях не се прави на „футболен разбиран", който да се меси в работата на Петър Хубчев. „Берое" няма президент, а председател на управителния съвет. Най-напред на това място бе назначен бившият финансов директор на централата Боян Боев, а след като той бе преместен на работа в София, мястото зае Илко Русев, човек от средния ръководен ешелон на теца. Тези хора дори не натрапват присъствието си на мачовете на „Берое".
Цялата власт е в ръцете на старши треньора Петър Хубчев, който е и спортен директор на клуба от 2012 година. На практика героят от САЩ'94 в Стара Загора е това, което са мениджърите в английския клубен футбол. С добавката, че Хубчев е сред най-дълго задържалите се на поста си треньори в българската „А" група и има времето да работи спокойно,
за да реализира идеите си.
В щаба му са още по-мощник-треньорът Левон Апкарян, кондиционният спец Пламен Липенски и треньорът на вратарите Армен Амбарцумян.
Всички те изповядват философията на мениджъра, че в „Берое" няма звезди, а е важен колективът, отборният дух. Неотдавна в интервю за „24 часа" Петър Хубчев сподели: „Ще призная, че не очаквах в Стара Загора нещата да се случат толкова бързо, но тук вижданията ни с ръководството на клуба напълно съвпадат и имам абсолютен карт-бланш да работя. Те също са за дисциплината, за големите натоварвания, за коректните отношения в клуба въобще. Това е най-голямото богатство за един треньор - да знае, че ръководството е приело и изповядва неговите методи.
Така треньорът е сигурен и само работи.
А и самите футболисти ни се довериха, съгласиха се с тези малко по-високи натоварвания, макар че те могат да бъдат и още по-големи."
В зависимост от резултата след мач старши треньорът или хвали целия отбор, или критикува пак всички. Ако бъде запитан персонално за някой футболист, обикновено отговаря, че той може повече. Последно го каза по адрес на голмайстора срещу ЦСКА Аласан Н'Диайе, но го е казвал и за Жуниор Мапуко, и за литовския национал Валдемар Боровски.
Едновременно с това настоява за търпение - на критиките, че отборът създава много голови положения, но рядко вкарва голове, отговорът му е: нека има положения, ще започнат и да ги реализират.
В отбора са картотекирани общо 23-ма футболисти, сред който 7 са чужденците - сред тях няма гръмки имена. Очакванията са от всеки един от тях да бъде готов за игра и във всеки един момент да може да донесе победата.
При това от 5-6 години в „Берое" спазват железния принцип да привличат в отбора само свободни агенти.
Пари за покупка на нови играчи не се харчат и това също отличава клуба от много други.
В последния трансферен прозорец тук продадоха голмайстора си Венцислав Христов, разделиха се с вратаря Иван Караджов, Илия Мунин и Михаил Ковачевич. На техните места бяха привлечени като свободни агенти също четирима: вратарят Илко Пиргов, някогашният голмайстор на „Берое" Георги Андонов, юношата на клуба Антон Огнянов и литовският национал Валдемар Боровски.
Другият фактор за възхода на отбора е неговата вярна публика. Статистиката сочи, че всеки домакински мач се посещава средно от поне 4 хиляди души, много често при гостуванията си беройци играят в атмосфера, която напомня за домашната. Култовият девиз на местните фенове открай време е: „Няма мое, няма твое, светът е „Берое"!".
Един пример от последните дни е характерен за взаимоотношенията между ръководството на отбора и феновете. Запалянковците организираха подписка с молба ръководството да върне в „Берое" техния любимец от Португалия Алберто Лоузейро. Сърцатият халф скъса кръстни връзки на коляното през пролетта на 2013 г. в мач срещу ЦСКА и трябваше дълго време да се лекува в родината си. Разбрали, че той вече е готов за игра, феновете го пожелаха отново, а Петър Хубчев обясни: „Сегашният тим е общ проект на привърженици и на шефове. Щом като хората искат Лоузейро, а той е във форма - ние ще се съобразим."
Ваньо Стоилов, "24 часа"
