Ивелин Попов със сигурност се е надявал, че ще е първи в класацията "Футболист на годината" точно толкова, колкото се е надявал и вторият Светослав Дяков. Личеше им по облеклото. Обикновено в такива анкети има основен фаворит, който се е барнал по-официално за награждаването. Този път с папийонки бяха двама. А ако трябва да издадем малко информация от редакцията на "Тема Спорт", при обявяване на втория в класацията Светослав Дяков всички започнахме да се гледаме като Тодор Живков на 10.11.1989-а, когато го свалиха от власт. Случайно съвпадение е, че и тогава бе петък. Никой не бе готов да сложи на сигурно дали победителят е Ивелин Попов или Мартин Камбуров. Идеята бе, че и двамата не са от Лудогорец, тоест ярки индивидуалности са и за секунди се образува спор - кой трябва да е първи.
Попето е може би най-добър от сегашното поколение и, общо взето, държи постоянство в първенство, което и като ниво, и като финанси, и като конкуренция относно първото място е несравнимо с българското. Мартин Камбуров пък е топ-нападател и блести в отбор, който не е фаворит за титлата у нас, но "вината" му в случая в личната битка с Попов е, че се състезава в нискоквалитетната Първа лига на България. А недостатък му е, че не е национал, въпреки че го заслужава, при положение че селекционерът Петър Хубчев още от първия си ден задраска темата с подмладяването.
А пък двамата подгласници от Лудогорец, които също са високо равнище, са част от отличен отбор, в който на практика няма слаби постове. И ако можем да говорим за звезди в състава на Гошо Дерменджиев, то те със сигурност нямат български паспорти. Марселиньо има такъв, но за да бъде той фаворит за №1, трябва наистина да грабне журналистите с невероятна класа и постоянство. А последният елемент през 2016-а му куцаше - фактът, че бе изваден от националния отбор, е красноречиво доказателство за това.
В крайна сметка отчитаме може би най-оспорваната анкета за "Футболист на годината" напоследък. А също така и най-обективната, най-честната, най-справедливата. Няма как при 101 гласуващи някои колеги да са били прекалено пристрастни и да са нарушили границата на професионализма. Но не можем да говорим за организирана подкрепа или за наговорено пренебрегване на някой футболист. В предишни години е имало такива кампании с цел вдигане имиджа и цената на някой от фаворитите. Сега нямаше и изтичане на информация, буквално минути преди съобщаването на победителя на пръстите на едната ръка са се брояли хората, които са знаели как точно са подредени имената в призовата тройка.
Излишно е да говорим какви имена са били носители на този приз, какви не са ставали никога №1, каква е била конкуренцията едно време, какви таланти е раждала България и какво имаме на сцената сега.
Дотук всичко е наред. Залата, мебелите, сцената и интериорът като цяло, музикалните изпълнители и като цяло организацията, както и наградите зависят от пари -било то от организатори, спонсори или телевизия. Обаче това, което каза Боби Михайлов накрая - че реформата в българския футбол е успешна и работи много добре, ни кара да предполагаме, че той вероятно извън ангажиментите си в УЕфА живее някъде на Малдивите и изобщо не вижда какво става по нашите стадиони. Или шефът на БФС се опитва да вкара някаква тънка ирония, която само той си разбира, или се опитва да ни каже "гледайте си работата, не ме занимавайте с глупости", или наистина си вярва.
Желю Станков, "Тема спорт"
