Неделното английско издание "Обзървър" /дъщерно на "Гардиън"/ публикува материал за най-лошите мениджъри в историята на футбола. Автор е английският журналист Уил Херси, който прави задълбочен анализ на провалите в треньорската професия.
Лошите мениджъри можеш с лопата да ги ринеш – всеки клуб може да събере дълъг списък от такива имена в историята си. За тези 10 определението за просто посредствени не е достатъчно. Нужно е да надникнем отвъд очевидното, да оставим настрани катастрофите на Лес Рийд в Чарлтън и Майк Уолкър в Евертън, или краткотрайния престой на Крис Хътчинс в Брадфорд и Уигън. Тези, които се провалят след дълго време на успехи, също са игнорирани. Не съм доволен, че трябва да пропусна биографиите на Били Макнийл и Дейв Басет – и двамата бяха начело на два отбора, изпаднали в един сезон. Ние обаче трябва да гледаме за некомпетентност на по-високо ниво. За отцепнически философии, които винаги водят до бедствие, за индивидуални действия, които водят до най-опустошителните ефекти върху клуба, който ръководят.
Така, наяве излиза един къс списък от 10 имена.
10. Джим Фалън
Статистиката не е единственият начин да оцениш даден мениджър, но ако беше Джим Фалън – мениджърът на Дъмбъртън, трябва да има недостижима преднина за короната за най-лош мениджър. Клубът му през 1995-96 записа уникален рекорд – изигра 36 мача, спечели 3, завърши наравно веднъж и загуби 33 двубоя. Трябва да се отбележи още, че две от победите дойдоха в първите два мача, преди Фалън да дойде на работа. Рекордът от 0,147 точки на мач убеди борда на директорите, че клубът има нужда от промяна от следващия сезон. Сега Джим Фалън е физиотерапевт.
9. Клод Анелка
През 2004-а, изморен от осъществяването на трансфери на неговия нервен брат Никола и видял „лудите неща”, които мениджърите правят, агентът и ди джей Клод Анелка реши да бъде шеф на самия себе си. С мистериозен спонсор той предложи £300 000 на всеки по-малък клуб от Англия, който реши да го направи свой мениджър. Така той получи оферта от Рейт Роувърс в шотландската дивизия едно. Французинът подписа с цял отбор играчи от френски аматьорски дивизии (някои от които даже от Френската седма лига).
Клод донесе само една точка от 24 мача на своя клуб.
8. Съставът на Англия от световното първенство в Мексико през 1986 г.
Ако е имало някакво проклятие – то е паднало върху всички 22-ма играчи на Боби Робсън от Мондиал 86’ - те могат да направят книга за най-смъртоносен мениджмънт в днешни времена. От Питър Шилтън и Рийд, през Тери Фенуик до Алвин Мартин и Джон Барнс, всички са достатъчно провалили се треньори, за да направят един отбор и три смени. Капитан на този отбор разбира се трябва да бъде възхищаващия се от себе си Браян Робсън. Несъмнено едниственият мениджър, който беше ефективно уволнен (когато Тери Венейбълс пое на негово място Мидълзбро в средата на сезона), но все още е готов да говори за работа. Фразата „напускане по взаимно съгласие”, може да бъде написана на неговия надгробен камък.
7. Алън Бол
Чудесен човек, губещ мениджър. Дефакто Алън бе по-малко мениджър, отколкото безмилостно ефикасна машина за изпадане на отборите. Пет пъти неговите тимове изпадаха, въпреки че само два пъти бе достатъчно дълго на кормилото, за да потъне заедно с кораба. От шестте клуба, които води, само Саутхемптън се спаси. Най-голямата му грешка обаче беше през 1995 г., когато подведе играчите на Манчестър Сити, като им каза, че равенство им стига за оставане в Премиършип. Футболистите държаха топката във владение и си подаваха през целия мач, докато резервата Найъл Куин не се втурна към страничната линия, за да каже на играчите, че им трябва победа. Твърде късно...
6. Глен Родър
Премиерлигата е пълна със съжалителни собственици, които решават да поставят асистента на главния пост. Стив Уигли в Саутхемптън и Лес Рийд с Чарлтън спечелиха някоя и друга победа на терена, но се изискват необикновени умения за да приземиш отбор, в който играят имена като Дейвид Джеймс, Джо Коул, Фреди Кануте, Паоло Ди Канио и Джеръмейн Дефо, както това направи Родър в Уест Хем през 2003-а. Тимът не спечели домакински мач пет месеца.
5. Дейвид Плат
С добри връзки и много знание за футболната игра (все пак той игра в чужбина), Плати изглеждаше предопределен да бъде мениджър. Неговият съотборник Лука Виали дори заяви, че той е бъдещето на треньорската професия. Тъжно, но неговата действителна съдба беше да споделя едно студио с Ричард Кейс. Неговата кратка задача в Сампдория през 1998-99 г. доведе до изпадането на тима след 17 години в Серия А, докато при гибелния си престой в Нотингам Форест направи трансфери за 12 милиона паунда за играчи като Джанлука Петрачи и Салваторе Матрекано от Перуджа, което го направи най-непопулярния човек в града след Сър Гай от Гизбърн (героят от легендите за Робин Худ).
4. Освалдо Ардилас
Кристиан Грос беше може би най-комичният мениджър на Тотнъм (размахаше заплашително билет за метрото на първата си пресконференция), но статистически решението на Алън Шугър да назначи аржентинската легенда като треньор (Грос печелеше по 1,31 точки средно на мач, Ардилас 1,15) бе по-лошо. През 1994 г., във втората си година, Ардилас разкри гениалния ход, който с измислил – един човек в средата на терена и пет пред него – и сляпо вярваше в неговия план, въпреки че получи 33 гола в 15 мача. От тогава Тотнъм стана известен с това, че има чудесни играчи, от които никой нищо не постига в кариерата си. Благодаря Оси.
3. Христо Стоичков
„Не вярвам в тактиката” – казва Стоичков, след като взима под свое ръководство испанския Селта Виго. Тогава той не казва нищо, което не е истина. Стоичков излиза със схемата 2-4-4 срещу Малта за половин час. Това обаче бе мениджмънт, в който пропуските на "лудата глава" Стоичков бяха най-видими. Българинът накара и трима играчи (двама от тях капитани) да се откажат преждевременно от националния отбор, след като се скара с тях. Освен това Стоичков поведе война и с цяла Румъния, след като заяви, че са уредили мач от квалификациите. Наред с всичко, той е извънредно непопулярен в Селта, където беше уволнен само след шест седмици начело на клуба.
2. Егил Олсен
Няколко мениджъри могат да се похвалят с това, че са помогнали клуб да бъде изтрит от футболната карта. След 13 години сред най-добрите, Уимбълдън започнаха да играят техния нов стил на по-търпелива тактика, когато този обсебен от идеята за дългите подавания „Марксист” (прякорът му е Дрило) пристигна през лятото на 1999 г., след като вече беше отвел Норвегия на две световни първенства. Странно, но неговата тактика обаче не проработи за „лудата дружина” и той беше уволнен с изпадането на тима през май 2000-а, порицавайки футболистите, които не възприемат неговата система. Съвсем скоро той беше уволнен и като треньор на Ирак.
1. Греъм Сунес
Като играч неговото име всяваше страх сред противниците му. Като мениджър бе по-уплашен от собствените му отбори. Почти две десетилетия уволнения и разочарования след успехите му с Рейнджърс, Сунес удивително се оценява като един от най-добрите мениджъри в света. Той похарчи близо 50 милиона паунда, за да спаси Нюкасъл от изпадане, заяви, че Деко не става за Бенфика, като го замени с Марк Пембридж от Шефилд Уенздей, но направи най-големи погроми в Ливърпул.
Най-успешният британски клуб се възстановява и до днес от тригодишния престой на Сунес.
