BMW 1800 TI/SA срещу BMW M3: Бащи и синове

Годината е 1965-а. Рок идолите “Ролинг стоунс” току-що са запели Satisfaction, в ГДР въвеждат противозачатъчните таблетки, а правителството на ФРГ намалява подоходния данък. Между Аугсбург и Мюнхен се движи първият свръхбърз влак, достигащ максимална скорост 200 км/ч.

Някак между другото фирмата BMW извежда на сцената един спортен автомобил в одеждите на обикновен седан. Вярно, че Giulia TI на Alfa Romeo се беше появила малко по-рано, но нещата започнаха да стават наистина сериозни едва когато баварците също написаха TI върху задницата на своя автомобил. Пълното му име бе 1800 TI – което би трябвало да означава Touring International.

 
Впрочем какъв ти туризъм!

Моделът TI, който извличаше от своя 1,8-литров четирицилиндров мотор цели 110 к. с., се превърна в страшилище за елита с трилъчна звезда върху предния капак. Небиещият на очи седан беше толкова бърз, че в Германия с него можеха да се мерят само много по-скъпите шестцилиндрови модели на Mercedes. И, разбира се, една шепа изделия на Porsche. В състезателната си версия TI бързо се утвърди като конкурент на Alfa GTA и Lotus Cortina. С 1800 TI Хуберт Хане си устройваше зрелищни дуели – срещу Андреа Адамик с Alfa и Джон Уайтмор с Lotus той сътворява истински шедьоври на плъзгането под страничен ъгъл. Хане летеше със своето BMW така, сякаш всяко състезание е последно.

Като логично следствие от това себераздаване BMW представи една по-наточена версия на TI, предназначена за клиенти с лиценз за състезателни пилоти. Официално тя се наричаше TI/SA (произнася се “те-и-ес-а”, но всички я наричаха просто “Тиза”). Буквите SA (от Sportausfuehrung = спортно изпълнение) обаче не се появяваха никъде по самия автомобил, така че TI/SA си бе класически вълк в овча кожа.

 
Стимуланти

Допингът при него е плод на традиционната автомобилна медицина, като рецептата включва по-висока степен на сгъстяване, по-големи двойни карбуратори Weber вместо серийните Solex, разпределителен вал с по-остри гърбици и 300-градусово застъпване, по-големи клапани. Към това се прибавя петстепенна скоростна кутия с гъсто наредени предавки, по-широки колела и по-дебели стабилизатори – и ето че базата за успешната спортна кариера е вече налице. Гарантирана мощност от 130 к. с. при серийна изпускателна уредба обещава заводът производител, а състезателните мотори с адски шумния спортен ауспух от списъка с допълнително оборудване достигат 160 к. с. Това е достатъчно, за да поставят на място всички конкуренти в легендарното 24-часово състезание в Спа-Франкоршан.

Произведени са общо 200 броя TI/SA – 100 за Европа и 100 за Америка. За участието си в журналистическото рали “Марта” в Австрия екипът на auto motor und sport взема назаем един предсериен екземпляр и е толкова впечатлен, че тестовият автомобил остава в редакцията, докато успеят да измерят точно всичките му характеристики. Получават се сензационни стойности – 8,9 секунди от 0 до 100 км/ч и максимална скорост 193 км/ч, направо суперчисла за един четириместен седан с работен обем 1,8 литра. TI/SA просто издухва Mercedes 230 SL, който ускорява до 100 км/ч за 9,7 секунди.

В брой 24 от 1964 г. Манфред Янтке пише: “В класа на туристическите автомобили до 2000 куб. см това BMW е абсолютният лидер за момента.” С него Хуберт Хане съумява да вземе за десет минути и 25 секунди Северната отсечка на Нюрбургринг, която тогава все още не е “обезвредена” чрез серия от преустройства. Фотографът на auto motor und sport Ханс Петер Зойферт съпровожда Хане при един такъв рейд и според свидетели цветът на лицето му удивително се слива с околната зеленина. 
 

Дядото среща своя внук, кръстен с името М3. Удивлението му няма край – четирите цилиндъра са станали осем, работният обем е над два пъти по-голям, а мощността е нараснала повече от тройно. Все пак годините на благополучие са добавили малко тлъстинка - 1800 TI/SA е тежал точно 1088 кг, докато при M3 с четири врати стрелката на везните застива върху 1605 килограма.

Но пък докато старецът, който няма дори сервоусилвател на волана, се тресе от ужас върху пружините си при вида на всичките климатико-навигационни чудесии и пълната електрификация, младокът основателно може да се похвали със защитата, която предлага на своите пасажери. При 1800 TI тя се състои единствено от предпазни колани, и то монтирани само по желание от търговците. При катастрофа, след която пътуващите в М3 биха излезли от автомобила шокирани, но невредими, в стария ТІ те биха загинали на място.

Естествено, при всяко от изпитанията за динамика на пътя младата хала не оставя дори сянка от шанс за спортиста ветеран. Все пак при него сценарият е някак по-вълнуващ - TI/SA не може да бъде управляван с два пръста, тук има нужда от мъжка хватка. Силата и умението заместват сервоустройствата, ABS и ESP. А съвсем леко смекченият от спортния филтър звук от засмукването на въздуха през двата мощни карбуратора моментално ви влиза под кожата и тогава буквално усещате как се завихря горивната смес. Поради стръмните гърбици на разпределителния вал под 4000 оборота не се случва нищо интересно, страстите се разгарят чак при 5000 об./мин, а ние не искаме да настъпваме ветерана за повече, тъй като основно ремонтираният му двигател още е във фаза на разработване.
 

Човек непременно трябва да се пренесе назад във времето, за да възприеме тогавашните ни понятия за мощност и бързина. Ето, пред нас флегматично се тутка някакъв Opel Olympia – издухваме го на втора предавка. Ами господинът с меката шапка в Mercedes 220 SE? Той ще разбере какво му се е случило, чак когато види златните букви TI до задния номер. По второстепенните пътища спортното BMW няма сериозни съперници, тъй като ограничението от 100 км/ч все още изглежда безкрайно далече.

В наши дни M3 не може да постигне подобно превъзходство. Причина за това са правилниците и обстановката по пътищата – но и фактът, че много бързите автомобили вече са и много на брой. Не се е променило само едно – според Манфред Янтке BMW TI/SA е един от върховете в годишната програма от тестове на auto motor und sport. Точно какъвто е днес М3.

 

Текст: Гьоц Лайрер

Снимки:Ханс-Дитер Зойферт