По виещите се серпантини от австрийския Грац се спуска непреклонният като планински разбойник KTM X-Bow – двуместен картинг с регистрация на конвенционален лек автомобил, чието поведение на пътя изумително наподобява на болид от състезателните серии.
„Жегата” на X-Bow ни кара да си спомним по един различен начин за оставените горящи дири в асфалта, които ни разсмяха в последната блудкава кинокомедия. Плахият ни поглед в огледалото обаче регистрира единствено тъмносиви следи от гуми. В интерес на истината в X-Bow понякога наистина става доста горещо - след потегляне бузите бързо поруменяват, скоро след това подмишниците започват да вдигат пара, коленете омекват, прасците тревожно се разтреперват, а на практика реалната скорост надали надхвърля темпото на един майсторски управляван Porsche Carrera S.
.jpg)
С пот на челото
За да бъде изцеден целият потенциал на X-Bow (X се чете Cross, от crossbow - арбалет), ще имате нужда от много упорити тренировки - само след много пролята пот ще влезете във форма за честен двубой с вятъра. Без тапи за уши има риск да загубите слуха си, при над 200 км/ч съществува реална опасност да нараните врата си, а рискът за кожата на лицето и роговицата на очите е неизмеримо висок, ако безразсъдно се качите в автомобила без професионален предпазен шлем. Както сами виждате, X-Bow няма покрив, нито челно стъкло, липсват дори наченки на какъвто и да било визьор. Може би някои ще обявят австрийския карт за някакъв вид скъпа играчка. Ние обаче таим към него сурово страхопочитание като към някой състезателен болид.
Желаещите да седнат зад волана на 3,7-метровия двуместен „бръснач” трябва да имат навършени 24 години, да носят ветро- и водоустойчиво облекло и да са готови за изпитания, каквито обикновено преминават пилотите на изтребители по време на своето обучение. Особеното в случая е, че KTM не предават състезателния автомобил на новия собственик, преди да е завършил успешно специален курс, включен в базовата цена от 54 562 евро. Тук предният спойлер е превърнат в престилка, гумите са останали почти без калници, в двата края на каросерията се подават скромни светлини, а от задницата стърчи обемният накрайник на изпускателната система. Най-прагматичното в цялата конструкция като че ли е седалката на спътника.
.jpg)
Идеен проект
Заедно с прогреса при байковете X-Bow е един сериозен стълб в бизнес плана на производителя на мотоциклети KTM. През 2005 година, по време на регулярно съвещание по метода "брейнстоминг", се ражда идеята за безапелационно превозно средство на четири колела, носещо душата на мотоциклет. Вече се досещате, че по-късно тази идея е реализирана - и то с помощта на специалиста по състезателни болиди Dallara. Целева група на тази машина ще бъдат ветераните на две колела, пилотите със състезателен лиценз, които имат нужда от почти напълно пригоден за нормална употреба автомобил, както и всички заклети фенове на картинга.
X-Bow е екипиран само с най-необходимото, затова всичко се върти около карбоновия монокок. За него са прикрепени предните двойкии триъгълни напречни носачи – по-назад пък се намира помощната рама на двигателя и окачването на задния мост. Не откриваме следа даже от минимален комфорт - липсват радио, багажник, да не говорим за глезотии от рода на климатична инсталация. Положението става сериозно, когато разбираме, че и седалките Recaro не могат да се настройват - те просто са завинтени за пода. За щастие обаче воланът и педалите са подвижни. И това не всичко - спестени са програмата за стабилност ESP, антиблокиращата система ABS, сервоусилвателят на волана и дори хидравличният усилвател на спирачките. Като че ли всички помощни средства на ХХІ век са били заличени. Оборудването за безопасност също е малко необичайно – в X-Bow ще бъдете пазени от карбонов монокок, крашбокс и четириточкови колани. Против кражба и за повече удобство при сядане пък е замислен свалящият се волан.
.jpg)
Пистаааааааа!
Единственият компонент в автомобила, който ни се струва познат, е двулитровият турбодвигател с директно впръскване на горивото, който по принцип работи под капака на Audi TTS и S3. В X-Bow четирицилиндровият мотор, разположен напречно пред задния мост, развива 240 к. с. и 310 Нм максимален въртящ момент. Зловещото свистене на турбокомпресора предизвестява настъпващата лавина на върховата тяга, която помита всичко по пътя си. Разгръщането на мощността е феноменално – калниците едва смогват да усмирят хвърчащите около задвижващите задни колела ситни камъчета и прах. При по-високи обороти на първите от общо шестте предавки преживяването е толкова брутално, че на човек буквално му настръхват косите. Изпреварените от KTM X-Bow се сепват и се сещат да затворят устата си, чак когато сатанинският картинг почти се е изгубил от погледа. Двулитровият турбомотор ускорява машината до 100 км/ч за смразяващите 4,7 секунди. Това обаче малко ни разочарова, защото заводските данни обещаваха сензационните 3,9 секунди.
На магистралата ще оставите зад себе си представителите на средния клас, но ще ударите на камък при някои спортни автомобили с повече от четири цилиндъра под ламарините. Причините са няколко: нетипичната аеродинамика на KTM не позволява свръхвисоки скорости, немалка роля има и 200-килограмовата притискателна сила, която въздейства на автомобила при скорост от 200 км/ч. Наближавайки малко преувеличените 240 км/ч, погледът бива замрежен от неприятни вибрации, също като при хиперскок в научнофантастичната поредица Startrek.
За разлика от главата на водача, каросерията остава стабилна дори при такава скорост, тъй като амортисьорите с ръчна настройка работят перфектно. Предните са разположени напречно, оставайки достъпни за погледа, а идеално съчетаните им с танца на кормилните щанги движения с основание могат да бъдат възприемани като стимулираща сетивата еротика. Ходовата част на X-Bow е извънредно чувствителна, тя не пропуска да информира водача за всяка подробност на пътното платно. Именно това е мечтата на всеки любител на състезателното каране – добра обратна връзка от окачването и качествен комфорт на возене.
.jpg)
Балет на асфалта
В този KTM е най-добре да съобразите момента за натискане на спирачките със силата, която притежават прасците ви. При интензивно спиране гумите започват да свирят, без да блокират, а при навлизане в завоя усилието трябва да бъде редуцирано, за да се съхрани траекторията. В повратната точка на завоя водачът се информира за обстановката с помощта на волана, а центробежната сила го смачква между яките си челюсти. Стойката на автомобила остава непоколебима поне до момента, в който страхът ви накара да отпуснете газта. Тогава, плъзгайки се, задницата настойчиво и без колебания тръгва към външния ръб.
Аналогично на Lotus Exige S, X-Bow изпълнява чисти дрифтове само ако зад волана е седнал опитен състезател. Твърде недисциплинираният пилот от друга страна често излиза от правилната линия на завоя, опитвайки се да предизвика състезателния автомобил с централно разположен двигател. X-Bow не е лесен за управление – не можете просто да се настаните в него, да натиснете газта и да очаквате записването на бързи обиколки. За да изравни постиженията на Porsche Carrera S например, KTM изисква истински веща ръка и сериозна прецизност. Когато се опитахме да изцедим максимума от необикновения картинг, тествайки го на пистата Хокенхайм, техниката внезапно сдаде багажа - засегнат бе блокажът на диференциала, който отказа да продължи.
От KTM обявиха, че са запознати с проблема и вече имат решение за него, което ще бъде възприето от серийната производствена версия на модела. Да се надяваме, че австрийците ще спазят обещанието си – все пак X-Bow трябва не само да се движи с маниера на състезателна формула, но и да бъде също толкова издържлив. Така в съзнанието ще се отпечата не само вдъхновението от непокритите амортисьори и колела, непосредствените реакции на кормилната уредба и усещането за ураганен вятър в косите, но и внушението за пълно сливане на човек и машина. Нека се полюбуваме на тази небесна представа и за миг забравим неизменната в ежедневието електроника.
Текст: Маркус Петерс
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт.
