През 1971 един Mercedes AMG предизвиква сензация, спечелвайки второто място в 24-часовото състезание на пистата “Спа”. Днес митичният червен 300 SEL възкръсва за втори живот.
Още първите метри с червения Mercedes 300 SEL се превръщат в неочаквано преживяване. Състезателният автомобил от туристически клас се оказва изключително труден за обуздаване. Със своите свръхшироки пистови гуми той се опитва да следва всеки коловоз по асфалта и дори заплашва да се плъзне в насрещното движение.
Едно добро начало
Всъщност шосетата около Виненден в Баден-Вюртемберг би трябвало да са познат терен за мощния седан. Родният му дом е фирмата AMG в Афалтербах, която днес вече принадлежи на Daimler. Някогашната тунинг работилница, кръстена на своите основатели Вернер Ауфрехт (А), Ерхард Мелхер (М) и на родното място на Ауфрехт Гросаспах (G), днес е истинска модерна автомобилна фабрика със 750 служители и годишно производство от 20 000 елитни возила.
Пътуването по тесния второстепенен път е само малка увертюра, но тя ни дава жива представа за спектакъла, който тежката машина би изнесла по северната отсечка на "Нюрбургринг". Точно на границата, от която навлизаме в Афалтербах, една малка бабуна ни показва ограниченията на ходовата част и пневматичното окачване. Предното колело елегантно се повдига над асфалта, 1,5-тонният Mercedes прави грациозен скок по посока на насрещното движение, като недвусмислено ни предупреждава да бъдем по-внимателни и да не прекаляваме.
Смяна на поколенията
Според днешните мерки SEL се държи на пътя направо отвратително, затова пък с него пътувате в изискана обстановка. Ако не беше стоманената рама за защита при преобръщане, тук никой не би се чувствал като в състезателен автомобил. Арматурното табло е с леки дървени апликации, подът е покрит с хубав мокет, има дори истинска задна седалка. Липсва единствено запалката, а на мястото на радиото от стандартните версии е поставена планка с превключватели за допълнителните фарове.
Колкото и цивилен да изглежда големият Mercedes, през 1971 г. той стана герой на горещите спортни новини. Тогава под заглавие “Рейдът на швабите” auto motor und sport разказа как на белгийската писта “Спа” червеният AMG се превърна в сензацията на 24-часовия маратон. В сравнение с Ford Capri RS, Escort Rallye, Alfa Romeo GTA и BMW 3.0 CS той приличаше на екзотичен пришълец от друг свят. Двамата му пилоти – Ханс Хайер и Клеменс Шикентанц - също бяха по-скоро неизвестни имена, докато в заводските машини седяха господа като Лауда, Щук, Глемсер или Мас. Въпреки това “стрелата от Вюртемберг” изтръгна победата в своя клас и второто място в общото класиране.
Сърдечен удар
В онези дни 300 SEL е бил задвижван от специален 6,8-литров V8 с две дроселови клапи, разпределителни валове с по-остри гърбици, модифицирани кобилици и бутала. Мощността му е била 428 к. с., въртящият момент – 620 Нм, а достиганата скорост – 265 км/ч. Този 6,8-литров агрегат в комплект с петстепенна предавателна кутия днес съществува само като изложбен експонат. Поради липса на място през 1971 г. не монтират обемистото устройство за електронно управление на двигателя, липсвала е и автоматика за студено стартиране. Вследствие на това осемцилиндровият звяр е можел да бъде приведен в движение само с помощта на голямо количество специален спрей.
Наточеният до последно мотор е бил комбиниран със състезателен съединител, който се е износвал само след два юнашки старта. Поради това при създаването на знаменития SEL специалистите от AMG са използвали един 6,3-литров мотор, чиято мощност е повишена до 350 к. с. Вместо механичната предавателна кутия е вградена серийна автоматична трансмисия. Възроденият Mercedes AMG действително притежава впечатляващите фарове и гърления глас на първообраза, но вече не пращи от сила. Човек остава с впечатлението, че четиристепенният автоматик гълта солидна част от мощността.
Първообразът
Причината този 300 SEL да е копие, а не оригинал, има своите корени в историята на успеха през онези незабравими 24 часа на "Спа". Оказва се, че тази история има своя встъпителна част и слабоизвестно продължение. Четиринайсет дни преди състезанието кариерата на SEL AMG всъщност била приключила. Докато пилотирал 6,8-литровия прототип на "Хокенхайм", Хелмут Келнерс загубил сцепление на един завой и се плъзнал извън пистата, след което се прибрал в бокса пеша. Показал на шефа на AMG Ауфрехт контактния ключ и отбелязал сухо: “Ето ви ключа. Но вече няма да ви трябва.”
Каква била реакцията на Ауфрехт? “Бях шокиран. Този Келнерс повече никога не се е състезавал за мен.” Катастрофиралият автомобил обаче бил построен отново с денонощен труд. След участието на “Спа” червеният бегач си опитал късмета в 24-те часа на “Нюрбургринг” и дори известно време водел, но после отпаднал от състезанието.
След подобна кариера нормалните състезателни автомобили заемат полагащото им се място в музея, но съдбата на AMG била друга. Тогава френският оръжеен концерн Matra търсел автомобил, който в рамките на 1000 метра може да се ускори до 200 км/ч. Било времето на Студената война и французите набелязвали алтернативни писти за излитане и кацане на бойните си самолети, например върху определени участъци от магистралите. Автомобилът, с който щели да извършват изпитанията, трябвало не само да ускорява за секунди, но същевременно да тества сцеплението на настилката – и, разбира се, задължително да има сертификат за движение по пътната мрежа.
Със своя SEL 6.8 хората от AMG спечелили световния конкурс на френската фирма. Постъпвайки на военна служба, състезателният Mercedes дори бил удължен с цял метър, за да побере многобройните измервателни уреди. Автомобилът се отправил на собствен ход по магистралата към Франция, без да срещне никакви проблеми.
Историята мълчи за съдбата на вицешампиона от "Спа" след ангажимента му във френската армия. Във всеки случай червеният оригинал е изчезнал безвъзвратно. Поради това днешните шефове на AMG решиха да построят отново родоначалника на спортната си слава в максимално близък до първообраза вид, използвайки за основа един Mercedes 300 SEL 6.3.
Наследникът
Автомобилът е неразделна част от историята на AMG и днес Вернер Ауфрехт си спомня: “Тогава това беше сензация.” Телевизията ARD открила новинарската си емисия със звездата на Mercedes, а вестта за успеха на AMG била разпространена чрез всекидневниците чак в далечния комунистически Китай.
Години по-късно Ауфрехт продаде AMG на Daimler. С новата си фирма HWA обаче той продължава да се грижи за участията на Mercedes в състезателните серии DTM.
Точно за 40-годишния юбилей на фирмата историческият Mercedes AMG отново се появи в целия си блясък. На Женевския автосалон не някой друг, а шефът на Daimler Дитер Цетше изкара току-що реставрирания ветеран на сцената под ярките светлини на прожекторите. За самия Ханс Вернер Ауфрехт това било "страхотна изненада". Радостта му не била помрачена дори когато бившият състезателен пилот Дитер Глемсер му припомнил: “А ти нали не си забравил кой все пак спечели тогава “24-те часа”?
Действително през 1971 г. Глемсер и неговото Capri RS - последният останал на пистата автомобил от армадата на Ford - спечелиха състезанието, изпреварвайки Mercedes AMG. Което впрочем не попречи на Ауфрехт да отговори предизвикателно: “Е, да, но кой днес още си спомня за това?”
Текст: Бернд Остман
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
Снимки: Ханс-Дитер Зойферт
