Моделът C 200 без особени проблеми ускорява от нула до 100 км/ч, в рамките на респектиращите 8,4 секунди и се задоволява средно с 10,7 литра гориво на 100 км.
При пазарния старт на днешното поколение на С-класата някои се оплакваха от външния вид на материалите в интериора. След 100 000 километра и тези критици замлъкнаха. Накратко: в този клас не можете да намерите по-надежден автомобил, пише Аms.bg.
Крака, които прекосяват тичешком мокрото шосе, кръстът на мерника е насочен към зеницата – някои случки от биографията на участвалия в маратонския тест Mercedes C 200 Kompressor звучат като взети от сценарий за криминален сериал. Първо, един престъпен субект поврежда капака над двигателя, после комбито избягва на косъм прииждащите талази на наводнение – въпреки че на волана не седи нито главният полицейски комисар Клара Блум от Констанц, нито колежката й Ева Заалфелд от Лайпциг. И двете героини на германската поредица „Местопрестъпление” използват като служебен автомобил Т-модела на С-класата, но едва ли са успели да навъртят с него 100 171 километра в течение на около две години.
Издокараният в подходящ тъмносив костюм Mercedes постъпи на служба при нас, като целта беше да се изяснят следните въпроси: "Ще издържи ли на тежкото изпитание интериорът, окачествяван от мнозина клиенти като евтин на вид и безчувствено оформен?", "Дали многобройните и скъпи елементи на допълнителното оборудване, като сложната система Comand или регулиращите се в много свои части седалки, ще работят в края на теста толкова добре, колкото в началото?", и, разбира се, всички привърженици на марката искат да знаят – "Може ли човек в днешно време да си купи без притеснения модел с бензинов двигател и механична трансмисия?". Поне в близкото минало и двете особености не бяха сред силните страни на автомобилите от Щутгарт.
Всъщност оплакванията от задвижването бяха по-скоро от емоционално естество. Моторът работел твърде безрадостно, макар и да притежава достатъчно мощност, отбелязва един от колегите. По естествени причини четирицилиндровият агрегат остава далеч от звученето на един мотор на AMG, което обаче важи за всички двигатели от този клас на мощност.
Благодарение на компресорното пълнене моторът извлича от 1,8 л работен обем 184 к.с. и максимален въртящ момент от 250 нютонметра, който е на разположение при сравнително високите 2800 об./мин. От комбинацията със серийната шестстепенна механична предавателна кутия се получава такова поведение при потегляне, което в началото буди спомени за сътресенията, придобили известност като „бонанза ефект”. След известно привикване обаче успявате да стартирате доста по-плавно. Що се отнася до самата работа на предавателната кутия, към нея няма никакви възражения – предавките се сменят прецизно, с лек ход на скоростния лост, като производителят обявява това качество за част от системата, носеща еуфоричното название Agility Control. Все пак в тази дисциплина мащабът все още се задава от други марки, поради което желанието за автоматична трансмисия минава като червена нишка през дневниците на теста. Още повече, че на 71 368-ия километър се беше разхлабил един винт при скоростния лост.
Задвижващият агрегат, който наскоро беше заменен от бензинов турбомотор със същия работен обем, се справяше с тежащия 1,6 тона C 200 без особени проблеми, ускоряваше го от нула до 100 км/ч в рамките на респектиращите 8,4 секунди и се задоволяваше средно с 10,7 литра гориво на 100 км. При това комбито не изискваше нито допълнителни количества масло, нито някакви други специални грижи. В разхода по време на теста е намерило отражение честото използване на автомобила за дълги преходи, осъществявани предимно с голям товар и – където е разрешено – с висока скорост по европейските шосета.
Mercedes C-класа: Приказка без край
Моделът C 200 без особени проблеми ускорява от нула до 100 км/ч, в рамките на респектиращите 8,4 секунди и се задоволява средно с 10,7 литра гориво на 100 км
