До събота вечер бях на 90% сигурен, че догодина рали „България“ ще е кръг от световния шампионат. На следващия ден обаче - убеден, че това няма, а и не трябва да се случва.
Естествено става въпрос за смъртта на Флавио Гулиелмини, навигаторът на Бриан Лавио. Да, това е част от автомобилния спорт, въпреки че през последното десетилетие ФИА инвестира огромни усилия за повишаването на безопасността в съвременните състезателни автомобили. Да, всеки пилот и навигатор знае какъв риск поема, заставайки на старта на скоростната отсечка. Да, става въпрос за лошо стечение на обстоятелствата. Но не може реакцията на организаторите при инцидента да бъде такава, не може и Георги Янакиев и Димитър Агура да правят всичко възможно, за да замажат очите на медии и наблюдатели, опитвайки се изцяло да се измъкнат от отговорност.
За какво става дума? Инцидентът на Лавио и Гулиелмини се случи на първата отсечка в неделя сутрин, на един бърз ляв завой преди язовир „Белмекен“. За качествата на новата „Сестримо“ няма да говорим, всички пилоти изразиха преди старта притесненията си от огромните неравности по трасето, но е разбираемо, даже похвално, желанието на организатора да разнообрази маршрута на най-голямото ни автомобилно състезание. Но какво се случва след самия инцидент? В зоната на катастрофата мобилните оператори нямат покритие, същото се отнася и за GPS системите. Малшанс би казал някой, а къде бяха мобилните станции на телекомуникационните оператори, които спонсорират трите водещи български екипажа?
Продължаваме нататък. Чехът Ян Черни спира на мястото на инцидента, защото явно катастрофата е тежка. Следващият пилот Антонин Тлустяк - също. Правилникът изисква вторият екипаж да продължи надолу, за да уведоми най-близкостоящите маршали за инцидента. Именно това прави Тлустяк и буквално след минути информацията, че навигаторът на Лавио е пострадал тежко, стига до момчетата, отговорни за сигурността по трасетата. Ще пропусна по нататък подробностите, но маршалът, научил от чешкия екипаж за катастрофата, трябва да бяга близо един километър до мястото на инцидента, за да предаде радиостанцията на Пепи Гьошев. Защо ли не е съобщил веднага в централата за случилото се? Направил го е, но никой не му е обърнал внимание. Ето защо се е наложило Гьошев да вика по станцията, за да бъде спряна надпреварата. Междувременно съдиите продължават да пускат автомобилите през две минути. Дори и Катето Стратиева не е била информирана, а по мои изчисления тя е стартирала 22-а (Лавио беше 11-и) и в този момент би трябвало всички да са наясно с това, че има проблем. В крайна сметка отсечката е стопирана. Тръгват линейката и пожарникарската кола и отиват на мястото на инцидента, за да установят моменталната смърт на Флавио. Това се случва цели 40 минути след катастрофата.
А какво ни обяснява директорът на надпреварата Димитър Агура? По трасето е имало три автомобила, които са се движили със състезателно темпо. Изчакали са те да преминат покрай зоната, в която е екипа за безопасност, и след това той моментално е поел към мястото на инцидента. Реакцията била светкавична. Ами щом са били три автомобила, какво е правела Катето там? Защо Гьошев е трябвало да псува по радиостанцията, за да го чуе някой?
За всички подробности около инцидента научих от свидетели на цялата ситуация, тъй като по това време бях в сервизната зона в Долна Баня, така че не е изключено да има известни неточности. Едно обаче мога да твърдя съвсем категорично. Хеликоптерът чинно си стоеше на площадката часове след инцидента. Сякаш усетили гафа, по някое време организаторите наредиха той да излети, сигурно за да замажат очите на хората от ФИА. Дори и да се беше вдигнал веднага обаче, от този хеликоптер нямаше да има никакъв ефект, тъй като не е оборудван с нужната спасителна техника. Поредният автогол.
Ударът е бил много тежък, страничен, ролбарът не е издържал на натоварването и Флавио Гулиелмини е починал на място. В този смисъл дори и линейката да беше дошла моментално, дори и хеликоптерът да кръжеше над инцидента, резултатът нямаше да е различен. Ами какво щеше да се случи, ако Гулиелмини беше ранен тежко и бе издъхнал по-късно заради забавянето на екипите по безопасност? Ето поради тази причина нямаме място във WRC. Защото не можем да реагираме адекватно при свръхмажорни обстоятелства.
А какво да кажем за г-н Георги Янакиев? Да си призная, не можах да повярвам какви думи изрече по-късно в сервизната зона. Лавио бил много самоуверен, този мощен автомобил не бил за него и за съжаление си е отишъл не той, а неговият навигатор. Г-н Янакиев, при подобен фатален изход трябва първо да погледнете в собствения двор, а не да се опитвате да избягате от цялата отговорност и да бръщолевите глупости. Най-малкото защото Лавио не е чак толкова неопитен, колкото се опитвате до го изкарате. Естествено, не е на нивото на Льоб и Хирвонен, но е достатъчно известен в рали общността и IRC шампионата.
И още една интересна подробност около 40-то юбилейно издание на рали „България“. След финала всички маршали се събраха в Долна баня. Защо ли? Защото бяха получи поредното обещание, че ще им изплатят дължимите суми, но „след половин час“. Стигна се до там, че те помолиха за съдействието на медиите, защото никой не обръща внимание на техните искания. В крайна сметка момчетата получиха хонорарите си след множество увъртания, но за транспортните разходи голяма част от тях трябваше да доплащат от собствения джоб.
А къде беше публиката, драги организатори? Хвърлихте купища пари за реклама, а за разлика от минали години феновете по отсечките бяха малко. И как да е различно, след като за 40-то юбилейно издание на рали „България“ се пръкнаха така наречените „платени зони“, срещу които получавате едно нищо. И вместо да дигате шатрите за ВИП зоните на Белмекен, можехте да наемете един добре оборудван хеликоптер.
Мога да продължавам в този дух до безкрай, но нека изчакаме и докладите на организаторите. Време е обаче г-н Янакиев да се замисли дали не е дошъл моментът, в който да поеме по пътя на своя верен приятел Макс Мозли и да се оттегли от спортта.
40-то юбилейно издание на рали „България” завърши с траур, а не с шампанско. Сбогом, Флавио.
Текст: Борислав Петров
