Краят на годината е време за равносметка за всеки. Както в личен, така и в професионален план. Коледа пък е времето, в което трябва да сме добри и честни повече от когато и да било. Коледа е и времето да си кажем истината за всичко, включително за футбола. Много е лесно да се посочват лошите неща - стадионите продължават да са в окаяно състояние, много от клубовете имат финансови проблеми, националният отбор издиша. Изисква се обаче малко смелост и излизане извън обичайния тон на българина на самосъжаление, за да погледнем хубавите неща, а те не са толкова малко.
Започваме от Лудогорец, който е най-очевидният отговор. „Орлите" никога няма да станат обичани като Левски и онзи, истинския ЦСКА, но на тях не им и това целта. Просто Лудогорец е прекрасният пример как футболът може да се съчетае с успешния бизнес проект. Благодарение на „орлите" в България дойдоха нова порция грандове като ПСЖ и Арсенал, видяхме за трети път групи на Шампионска лига, а тимът на Дерменджиев отиде в съвсем друго измерение, прескачайки и напролет. Миналата година за сравнение през август нямахме отбор в Европа, сега ще имаме минимум до февруари. А защо не през пролетта в България да дойде и Манчестър Юнайтед, например? Какво по-хубаво от това за футбола ни?
Не само Лудогорец обаче е нещо хубаво за футбола ни. Левски вече изглежда по-стабилен клуб от преди година, с по-готов отбор, по-близо до първото място и до добро представяне в Европа, футболът в Пловдив живна, като Локомотив си е класа, благодарение на усилията на Христо Крушарски, а Ботев също е в добро състояние, като изключим последните проблеми около финансирането.
Доста критики имаше за това, че отборите не играят на стадионите си. Има обаче и гледната точка, че БФС най-после започна да спазва собствените си критерии за лицензиране, а това е голяма крачка напред. Възраждането на традиционни центрове като Русе и бургас си е огромен плюс, а дори опитът да се изкопира фирменият модел на развитие на клуб на Лудогорец, макар и в умален вариант чрез Верея, не е никак лошо. Националният отбор може и да не се е оправил, но поне има някакъв живец, откакто бе поет от Петър Хубчев, а вече си има и хубава база. Това изобщо не е малко.
Станимир Стоилов продължи да слави България и да проправя път за треньорите ни в чужбина, а Ивайло Петев се присъедини към листата на големите, поемайки Динамо (Загреб). Все лъчи, които ни карат да се усмихваме. От нас обаче зависи тези лъчове да бъдат обединени и над футбола ни да грейне най-после по-мощно слънцето през новата 2017-а година.
Стефан Дачев, "Меридиан мач"