"7 дни спорт" продължава поредицата за проблемите на българския баскетбол. Потърсихме мнението на най-добрия български съдия Артеник Арабаджиан, който наскоро бе приет в Залата на славата на международната федерация (ФИБА). Арабаджиан е единственият българин, ръководил финал на олимпийски игри. През 1972 г. в Мюнхен той свири мача за титлата при мъжете между САЩ и СССР. Освен това Арто, както го наричат приятелите, е един от 5-те най-добри съдии в историята на Евролигата. Преди да се заеме със съдийството, Арабаджиан е бил баскетболист на Славия и Спартак.
- Господин Арабаджиан, от много години сте в баскетбола. Според вас какви са проблемите на този спорт у нас в момента?
- Ние вече започнахме да ги решаваме тези проблеми. За мен класирането на европейското първенство е голям успех. Няма значение какви са били резултатите, вече сме хвърлили ръкавицата. Привлякохме прекрасен треньор като Пини Гершон, който направи една изключително добра работа с неговия екип. Нашите треньори вече имат откъде и от кого да се учат. Ние имаме добри треньори, имаме и добри съдии. Остава само да се доразвият. Качествата са налице.
- Т.е. имаме основата?
- Абсолютно.
- Не ви ли притеснява това, че не се работи с юношите?
- За съжаление при юношите се работи само на няколко места Варна, Самоков, Ботевград, дано не изпусна някой. Пловдив също, в големите градове има повече. Но на повечето места нещата са много зле и трябва да се обърне внимание. Постепенно спортът трябва да стане държавна политика. Ако държавата поощрява хората, които искат да дават пари за баскетбола, за кратко време ще възстановим работата с юношите, защото в момента не е на добро ниво.
- Нормално ли е американци да играят в българския национален отбор?
- При тази глобализация в спорта, това се възприема като нещо естествено. Лично за мен обаче, ако аз трябва да правя инвестиция някъде, ще я направя за децата и юношите. Не знам колко пари получават тези чужденци, но ако ги вложим в работа с децата, ще стане много по-добре. Разбира се, няма да получим веднага резултатите, но ще имаме българчета, които, първо, ще израснат здрави и второ - от 20 деца да изкараме един талант, това ще е голям резултат.
- Гледате ли мачове от вътрешното първенство. Какво е нивото на шампионата според вас?
- На всички мачове ходя. Нивото никак не е лошо, аз лично си го харесвам. Говоря за последните години, защото преди това не бях в България. В последно време отборите са прилични и има интрига. Това е добре за феновете. Де факто първите отбори трябва да са модел - те трябва да запалят младите да играят баскетбол. Те трябва да обикнат играта. За мен баскетболът не беше самоцел. Той е краста ли, как да го кажа. Започнеш ли го, няма спиране. Ако действително си влюбен в играта. Сега вече клубовете са достатъчно атрактивни, за да може едно дете да поиска да играе баскетбол. Имаме много добри единици като играчи, изключително добри. А и треньорите също са добри. Не мога да дам конкретни имена, но като гледам, някои от тях са органически свързани със спорта чрез своите родители. Росен Барчовски например. Той е вече изявен, готов и много добър треньор. Георги Божков също. Съжалявам, че не мога да се сетя и за други имена. В Самоков например имаме плеяда треньори, които работят с младите. Ани Рудева например е изключителен специалист. Преди работеше в Ботевград, сега е в Самоков. Не знам доколко разчитат на нея. В Самоков резултатите се виждат
благодарение на работата с подрастващите.
- Вие сте най-великият баскетболен рефер в историята на българския баскетбол. Как виждате съдийството. Споменахте, че за да има силни съдии, трябва да има силни отбори и силни играчи. Дотолкова ли е важна тази връзка за съдийството?
- Това, което казах, е факт. Без него не може. Както е в икономиката - няма пари, няма развитие. При нас също е така - като няма състезатели, как да имаме добри отбори. Още повече съдиите. Та те трябва да ръководят класни играчи, за да вдигнат собствената си класа.
- Какво ще кажете за базата у нас? Виждали сте много зали по света.
- Вижте, най-лесно е да се критикува. Не знам какви са ни възможностите. Преди 20 г. имахме прекрасна база. Аз отсъствах доста време, но съм сигурен, че при желание може да направим още по-добра база от това, което сме имали преди.
- Какво е бъдещето на баскетбола?
- Аз лично съм оптимист. Този, който не е оптимист, той не е спортист.
Артеник Арабаджиан: Основа има, трябва работа
По-добре е парите за чужденци да отиват за юношите
