- Г-н Боруков, какво е настроението в отбора, няколко дни след загубата от Украйна?
- След мача момичетата бяха малко тъжни. Съжаляват, че загубихме. Но бяха доволни от играта си. Нищо не се е променило, микроклиматът е много добър. Всички имат настроение, единни са. Имахме празници – рожденни дни, именни дни, които празнувахме заедно. Имаше подаръци, торти.
- Взехте ли си поуки?
- Направихме си разбор и си извадихме поуките от мача с Украйна. Наистина рискувах с Гери Славчева при петия й фаул. Но при 12 т. пасив тя ми беше нужна на терена. Аз сам я питах преди да влезе, ще се справи ли, въпреки че има 4 фаула. Тя ми потвърди, а аз имам доверие на играчите си. Тя наистина ми беше нужна в опита ни да стопим разликата. Нямах друга алтернатива в този мач. Двубоят обаче го изгубихме заради друго. Виждам вина в капитанката Вранчева, която направи някои индивидуални грешки. Това се оказа пагубно. Тя беше и уморена. Не успяхме да се мобилизираме срещу комбинираната им защита и контраатаките им. В края на краищата украинките са от три месеца заедно. Те са синхронизиране и в защита и нападение. А ние сме от една седмица. Имахме трудности срещу зоната им. Украйна е един от топ-отборите на Европа. Имат състезателка, която е избрана в отбора на сезона за Европа – Горбунова. Това, че играхме толкова силно в първите две четвъртини на мача е в наш плюс. Имахме шансове, но направихме своите грешки. Някои от тях бяха фатални.
- Имате ли представа от германския отбор, с когото играете на 10-и януари?
- Разучихме германките. Гледахме мача им с Израел, днес пак ще гледаме тяхната игра. Имаме добър скаутинг, разучаваме нападенията и защитите им, анализирахме ги.
- Брънзова като че ли имаше проблеми след мача с украинките. Всички здрави ли са?
- Гери Брънзова има леко възпаление на ахилесите. Не знам от кецовете й ли е, от залата ли е. Случва се на някои смяната на настилката да се отрази. Това е стара нейна болежка и по-трудно се възстановява. Иначе нямаме други проблеми. Отшумя болестта на Милена Томова, която беше с настинка преди мача с Украйна, имаше леко възпаление бронхите.
- Говори се, че има натиск върху вас от домакините в Русе, как ще отговорите на тези критики?
- Сам избрах Русе за домакин. В другите градове трудно се събират по 100 човека в залата на мачовете. А тук условията са страхотни. Имаше над 1200 души за мача, друго е като феновете са зад теб, играта ти става друга. Единствено в Самоков се събира публика, но аз съм малко фаталист. Не исках да играя там, където съм загубил предната квалификация. В Русе за мачовете в Еврокупата залата се пълнеше при цени на билетите от по 8 лв. И за националния отбор беше така, дори пуснаха около 100 човека правостоящи. Феновете са нон-стоп с момичетата, подкрепят ги, ръкопляскат им. Никого не са псували, никого не са обиждали. Даже идват на тренировките. Момичетата приеха с обида и ирония тези коментари. Българите сме уникални. Аз реших да работя със Стефан Стефанов и да работя в Русе. Не знам кой си мисли, че може да има някакъв натиск. Няма такова нещо. Това е безумно. Никой, който ме познава, няма да повярва. Всеки който ме познава, знае, че много трудно се влияя и променям мнението си. Трябват ми много аргументи, много мотиви да си променя мисленето. Няма кой да ме накара да вкарам някоя от русенския отбор. Видя се че в мача имахме необходимост от повече момичета, за да могат други да починат малко. Аз съм доволен от включването на Зорница Костова, на Даниела Петева и Наталия Топалова. Доволен съм от всички момичета, които влязоха да играят на игрището. Наистина – от едни повече, от други по-малко. По принцип приемам да има критика. Но тя трябва да е конструктивна и градивна. Не унизителна и обидна за отбора. Приемам критики от колеги, специалисти, такива забележки мога да приема. Проявяват се и много лични пристрастия. Трябва да се гледат реално нещата.
- Как ще коментирате дебюта на Куин?
- Аз съм много доволен от Ноел Куин. Наистина Таня Чиров игра силно в квалификациите през лятото, но сега е в последния тим в Италия. Ноел си свърши работата. Като за първи мач в чужда държава, в чужд отбор, с чужд език и с толкова малко тренировки. Човек от югославската школа – идва и помага на България. Човек от САЩ – от Лос Анджелис, идва и помага на България. Пътува от Вилнюс до България по коледните и новогодишните празници за да играе за нашия национален отбор. А българите сипят помия. Какви хора сме?!
