Испанският треньор Хосе Мария Бусета изведе женския национален отбор на Великобритания до най-големия успех в историята на този спорт в страната – четвърто място на Европейското първенство тази година. В периода между 2009-а и 2012-а година Чема Бусета бе селекционер на българския национален тим за жени. Целият живот на испанеца е свързан с женския баскетбол. Бил е инструктор в испанската баскетболна централа, както и във ФИБА. Не на последно място Хосе Мария Бусета е сред големите имена в спортната психология в Испания. След големия успех на Европейското първенство за жени, Чема Бусета се съгласи да говори пред BGbasket.com.
- Г-н Бусета, първо поздравления за постижението ви с националния тим на Великобритания! Бихте ли описали какво означава този резултат – четвърто място на Европейското първенство за жени, за вас, за отбора ви и за спорта във Великобритания като цяло?
- Благодаря ви! Този резултат означава много, тъй като Великобритания е страна, която няма традиции в баскетбола. Надявам се това ще помогне за развитието на женския баскетбол. Означава, че спортните организации в страната ще видят баскетбола като спорт, който заслужава внимание и финансова подкрепа. А за младите момичета и техните треньори това ще донесе висока мотивация за игра и работа, поставяйки си високи цели.
- Вече няколко години работите с отбора на Великобритания. Разкажете повече за работата си там и как подготвяхте отбора за шампионата?
- Започнах през ноември 2015-а година. Сега системата на квалификационните прозорци изисква работата да е в кратки периоди и ние използвахме тези периоди, за да растем малко по малко. Ключът бе да останем позитивни и да дадем възможност на играчите да приемат отговорност и да се развият, както в индивидуалните си качества, така и като отбор. Да почувстват тази гордост да представят страната си и амбицията да постигат високи цели. Но винаги оставаме реалисти и вървим стъпка по стъпка.
- По ваше мнение, кое бе най-важното да това постижение на Великобритания – да се състезава с най-добрите?
- Отчасти вече отговорих в тази насока, а трябва да добавя, че събрахме една отлична група от играчи с отборен манталитет, които щедро дадоха най-доброто от себе си за отбора. Точно това бе ключът в класирането ни начело в нашата група и после да отидем на Европейското първенство с високо самочувствие, позитивизъм и взаимна подкрепа. Работихме по рискова защита, която бе трудна за разбиване, а това даде свобода на играчите ни в нападение. Вярвахме в тази защита и въпреки, че отне време, това бе ключово. Състезателите трябваше да излязат от комфортната си зона, за да изпълнят по-рискови ходове и това бе много важно.
- Връщам ви към България, където работихте преди време. Следите ли сега новини от България и българския баскетбол?
- Винаги ще помня времето, което прекарах в България. Имам чудесни спомени от хората, с които работих и тези, които подкрепяха отбора. България е в сърцето ми.
- Какво си спомняте от тези времена в България? Мислите ли, че България може да направи същото като Великобритания или поне да се класира на Европейско първенство?
- През 2010-а година бяхме много близо до Европейското. Спечелихме 5 мача, включително два пъти срещу Унгария и срещу Черна гора. Загубихме само 3 мача. В едната среща загубихме с 2 точки от Черна гора, а в друга с 3 срещу Турция, чийто тим година по-късно спечели сребро. Това бе част от най-ценния опит, който съм натрупал в кариерата си. Получих доста негативни критики за селекцията на определени играчи, но тези играчи свършиха изключителна работа – най-добрата за България от много години. И тогава прилагахме подобна рискова защита, която също бе ключът. За съжаление негативната заобикаляща среда извън отбора не помогна за продължаването на тази програма и през 2012-а година резултатът бе лош. Жалко е, че след това резултатите не бяха добри, въпреки усилията на треньори и играчи. България може да се класира за Европейско първенство в средносрочен план, изработвайки един последователен план, но трябва играчи, треньори и клубове да излязат от комфортната си зона и да правят нещата по различен начин. Ако загубите се редят в продължителен период и продължаваш да правиш същото, то ще губиш отново. Пътят нагоре е труден, но през 2010-а година доказахме, че е възможно с щедрост и позитивна обстановка. Надявам се, че младите треньори като тези, които сега водят националния тим, както и Силвия Пеева и останалите от по-младите поколения имат куража да променят негативния манталитет, който се появява често и да работят за подобряването на нивото на българския баскетбол.
- Основавайки се на опита си, какво бихте посъветвали хората, които работят за българския баскетбол?
- Баскетболът трябва да е повече от просто работа. Трябва да е страст, за да помага на младите да напредват във всички аспекти. Ключът е да бъдеш позитивен, а това е проблем в България. Много пъти хората се тревожат повече за негативната критика от другите, отколкото от това да останат позитивни и да се концентрират върху това, което могат да направят и да се подкрепят, за да градят заедно.
- И за финал, кажете ни повече за това, което се занимавате в момента в Испания?
- В Испания преподавам психология в университета и съветвам треньори и мениджъри в различни компании в областта на ръководството, личностното израстване, както и създаване и работа в екип. Също така имам канал в YouTube! Казва се „Los Cables Cruzados” и в него говоря за психология и как всеки може да подобри душевната си сила.
