Юлия Стоянова: Беднотията ни убива

Поредицата на "7 дни спорт" за кризата в баскетбола ще приключи с мнението на двама души, които са навътре в най-болната тема - работата с подрастващите. Юлия Стоянова, президент на столичния "Септември", и Здравко Янчев от клуб Тигър (Ямбол) разказаха за проблемите в детските школи.

- Госпожо Стоянова, основният проблем според всички специалисти е положението в школите. Какви трудности срещате?
- Много малко треньори вече са съгласни да работят с децата. Причината е, че няма никаква благодарност. Работата с децата продължава поне 4-5 години, а след това идва някой по-богат клуб, който ти взема готовия баскетболист и не ти дава нищо в замяна. Хората губят кураж. Няма никакви заплати. Ако си учител в спортно училище, получаваш 500 лв., но колко са тези училища. Даже и съществуващите нямат база.

- А каква е ситуацията в "Септември"?
- Трагична. За зала "Септември" все още не се знае кой е стопанинът, защото е публично-държавна собственост. Чакаме областния управител да ни я даде за стопанисване за няколко години. На този етап само ние се грижим за тази база. Преди години тотото даваше някакви средства за ремонти, за парно, за поддръжка, но сега вече не дава. Зимата е страшният период -
децата тренират с ръкавици и шапки топла вода няма от 20 г. И всичко това е заради тромавата процедура. Ако дадат залите на клубовете, ще се намерят спонсори и всичко ще се нареди. В София има малко зали, но ако се обновят, ще има страшно много деца. Залата ни е достатъчно апетитна хапка за много хора и ще се борим тя да остане за баскетбола. Има и друг момент - всички гледат към футбола. Ясно е, че той е най-популярният спорт, но не може да се дават пари само там. Държавата трябва да се обърне и към другите спортове.

- Колко деца тренират в "Септември"?
- В момента при нас тренират повече от 200 деца. Но в тези студени, неприветливи зали хората идват и като видят за какво става въпрос, си отиват веднага. А има деца, които искат да спортуват. Има и мераклии треньори. Но с тази сбъркана система няма как да стане. Питате ме за нашия клуб - преди 2 г. цяла една гарнитура отиде в Славия, а ние не получихме нито стотинка за това. Женският отбор на Славия са децата на "Септември". Сега отидоха 3 момичета в Перник, още едно в Славия. Ние само произвеждаме, без да получаваме.

- Този въпрос може ли да бъде решен нормативно?
- Естествено! Клубът Х взема еди-кой си играч и му дава определена от федерацията сума. Това е един от лостовете, които могат да подобрят ситуацията в клубове като нашия. Миналата година например беше трагедия. На финал отидохме 6 отбора, всеки от които получава по 1500 лв. на тримесечие от държавата. А един мач е 300 лв., финалите излизат от 1500 до 2000 лв. За последния мач не ни стигнаха парите и с треньорите си бръкнахме в джобовете, за да заведем децата. Цяла година са се трепали и накрая да не отидат на финала...

- Какво си казахте на последното общо събрание на федерацията, която иска да въведе единна програма за треньорите?
- Тази програма не знам дали ще се осъществи. Искат да направят нещо като школа, като училище, в което да съберат най-талантливите деца, но тук пак опира до база, до хотелска част и т.н. Всичко е вързано. Не знам дали е нужно да се правят такива чудеса. Не знаете какъв ужас е в спортните училища - дупки в паркета, няма табла. Може ли в спортно училище да няма зала за баскетбол и волейбол, които са основните спортове. Само цар футбол... За другите спортове нищо. На нас не може да ни помогне и общината, защото сме на държавна земя. Искат да строят молове и такива неща. Не можем да работим спокойно. Нямаш сигурност, че ще работиш в същата зала, треньорите нямат статут. За какво говорим?

- Федерацията обеща финансови стимули за треньорите, които работят добре.
- Добре, но в момента това не се случва. Дори да вкараш състезател в националния отбор, не получаващ нищо. Сега съм седнала да пиша писмо на федерацията, моля се за 5000 лв., за да купим нафта. Не може да държим тези малки деца на студа. Караме само на мускули, няма спонсори. Докога ще бъде така?

- Какво трябва да направи федерацията?
- Първото нещо е в залите, където се играе баскетбол, да се направи ремонт. Не са много - "Раковски", "Септември", "Локомотив" и още няколко. Може ли от 20 г. да няма топла вода в залата. Как да ги научим на хигиена тези деца. Покривите текат, мазилки падат - говоря общо, не е само за нас. Каня ви, като дойде зимата, да дойдете да видите за какво става въпрос. Но продължаваме да сме ковачница на кадри. На трето място сме в България. От 30 г. съм в баскетбола, нямам личен живот, по цял ден работа, но го правя само защото обичам спорта и си обичам децата. Защото насреща не получаваме абсолютно нищо. Обясняват ми, че като съм работила с малолетни, трябвало да подпиша договор с родителите, което е абсурдно.

- Федерацията плаща ли на треньорите?
- Ние сме с двама треньори, които получават заплати от спортното училище, 57-о е на 200 м от нас. Заплатите са малки, по 500 лв., но поне са сигурни. Сега за първа година получихме екипи. Досега нямаше нищо. Като отиваме някъде на турнир, родителите организират транспорт с колите. Няма как да плащаме автобуса. Положението е много тежко.

- Звучи отчайващо. В този ред на мисли - как виждате бъдещето? Оптимист ли сте?
- Да, защото всички искат играчи от нас. Навсякъде има баскетболисти от "Септември". И при момичета, и при момчетата. Започваме и по-сериозна селекция. На общото събрание имаше дискусия за волейбола. Те наистина ни изпреварват откъм селекция. Ние обикаляме из училищата, но повечето хора не искат да вкарват децата си в спортно училище. Пращат ги да учат езици, компютри.

- Във волейбола едва ли положението е много по-различно. Защо те са напред, а в баскетбола нещата не стоят така?
- Те започнаха да набират децата от много малки. Сега и ние започваме - още от 1 клас. Само дето не сме влезли още в детските градини. Важен е и ръстът. Трагедията е пълна. Ходим да просим пари, за да започне първенството. Става въпрос за 1000-2000 лв., но просто ги нямаме. Пари от министерството на спорта не са идвали вече второ тримесечие.