Балъков: И Господ да беше дошъл в националния отбор, трудно щеше да промени много

Здравейте. В Германия съм от 15 март. Прибрах се при децата си. Не е лесно в подобна обстановка за никого, така и за мен. Общо взето в Германия нещата са регулирани и правилата ги спазваме. Опитваме се да си правим деня малко по-разнообразен, за да може да не ни натоварва.

- Как е обстановката в Германия, тъй като страната е едно от огнищата на коронавирус в света, но процентът оздравели е много по-висок спрямо починалите? Каква е тайната  в политиката на държавата и колко строги са мерките в страна като Германия?

Знаете, че Германия е локомотивът на Европа. Няма какво да се заблуждаваме. Здравната система е мислена и премислена много пъти. Именно това е рецептата, която говори за ситуацията, в която се намираме. Медицината е на светлинни години от нашата, да не казвам и от другите. Поради тази причина и правилата, които вкараха, явно много добре са ги преценили. Освен че хората трябва да си стоят по домовете и им трябва и движение на чист въздух.

- Бихте ли направили съпоставка с България спрямо ваши разговори с близки и познати от тук?

Не мога, никога не можем да съпоставяме България и Германия на каквато и тема да говорим. Все едно да говорим за две коренно различни неща. Вие знаете, че сме далече във всякакво естество от германската държава, но хубаво при нас е, че много бързо се реагира и бързо влязоха строгите мерки, които са по-важни за нас, отколкото за Германия, защото медицината е на друго ниво.

- Кога смятате, че е най-удачно да се подновят първенствата и по какъв начин? Съответно какви последствия очаквате за малките и големи клубове в България и Германия?

Много трудно може да се каже и да се предрича. Мисля, че вчера УЕФА е провела заседание как може да бъдат подновени първенствата. Мисля, че в един определен момент, когато му дойде времето, всяка държава съответно да вземе някакви решения, всичко ще бъде контролирано от ФИФА и УЕФА. Сега каквото и да кажем, няма да бъде истина.

- Доколкото съм запознат вие сте в т.нар „почивка”. Как Ви се отразява липсата от футбол, да ръководите, и чувствате ли се готов за ново предизвикателство?

За всеки спортен човек, който си седи вкъщи, знаете, че колкото и почивка да е, има и натоварване, защото ние обичаме да се движим и да сме в движение постоянно. Кой знае каква почивка не е, но се опитваме да го вземем като почивка и да оползотворим пълноценно времето си, за да сме заредени с енергия и желание за следващото предложение, което дойде.

- Получихте ли предложение за работа, след като напуснахте националния отбор и преди пандемията да спре спортната дейност?

След като не съм започнал да работя, значи и да съм имал, не са били достатъчно добри за двете страни. Обичам, когато подпиша или заема дадена позиция да има смисъл. Когато видя, че няма, не подписвам. Така че, каквото и да е имало, вече е зад гърба ми и гледам напред. Дай Боже първо да се оправи тази ситуация, която тормози всички, да си стъпим на краката и да се отвори света. Винаги ще има предложения и ще имам възможности за работа, така че изобщо не се притеснявам.

- Както споделихме по-рано, имахте рожден ден преди няколко дни. Една година, в която Ви се случиха доста интересни неща. Визирам баражът с вашия роден Етър срещу Левски за Лига Европа и поехте националния отбор на България. Каква е вашата равносметка за динамичната година, която имахте?

Да ви кажа повече позитиви, отколкото негативи, макар и за някои да звучи нелогично след отказването ми от националния отбор. Но всички си знаем българският футбол на какво дередже е от години наред, така че и Господ да беше дошъл на националния отбор, трудно щеше да промени кой знае какво. Трябва много късмет, трябва да си паснат всички неща заедно. Разбира се, отборът има потенциал, аз съм го казвал неведнъж, но на нивото, на което искаме да бъдем, сме много далеч и трябва да работим. Това, което аз работих, е концепцията за детско-юношеския футбол, за националните гарнитури и като цяло футболът във всеки един наш клуб.

- Говорите сякаш с едно огорчение. Каква е стъпката за разрешаването или поне приближаването на желаното?

Нямам огорчение. Разбира се, че когато се наложи да си тръгнеш сам и да не си довършиш работата, която си започнал и предвидил да довършиш, това е стечение на обстоятелствата. Няма никакво огорчение. Каквото казах, когато влязох в националния отбор, го направих. Могат да го кажат състезателите. От футболна гледна точка, футболът го знаем всички на какво дередже е. Имаме позитивни и хубави неща, както при моята ситуация във Велико Търново. След толкова години Етър да достигне бараж за мачове в Европа. Това говори за добре свършена работа не само от мен, а от целия треньорски щаб и ръководство на клуба. Независимо от малкия бюджет, който имахме. Виждам в изминалата година много повече позитивизъм, отколкото негативизъм. Но пък ме е и яд, че не успях да си довърша работата в националния отбор. Съвсем нормално.

- Сега, след няколко месеца, мислите ли, че бе малко прибързано, макар че се получи известно недоволство заради по-тежката загуба от Англия и ако можете да се върнете във времето, как бихте процедирали?

Да ви кажа честно, бих процедирал по съвсем същия начин. Ако хората са разбрали за какво бях начело на националния отбор, сигурно ще ме разберат. Аз не дойдох да печеля квалификацията за класиране на Европейското първенство. Аз дойдох да се опитам да се класираме. По-важната ми задача бе заедно да променим начина на мислене на националните състезатели да се играе модерен футбол, който се играе навсякъде по света в силните държави и да се направи тази концепция, която започнах да я правя и да се предаде на всички клубове и националните гарнитури. За да може след 5,6,7 години да се радваме на хубав футбол. Това беше моята идея. Това, че 16 години не сме се класирали на Европейско или Световно първенство, е достатъчно доказателство, че нещо куца на националния отбор. Точно това, което куцаше исках да го променя.

- Сега виждате ли известно продължение в работата на Георги Дерменджиев и поддържате ли контакт предвид по-дългосрочната концепция?

С г-н Дерменджиев се познавам много добре, уважаваме се, предадох му всички функции по най-коректния начин, който може да съществува. Пожелах му успех, дадох му моето мнение за моята работа и му пожелавам сега в публичното пространство да има късмет да постигне това, което и аз работих, за да бъде постигнато и евентуалното класиране на Европейското първенство. Имаше и друга мисъл, когато станах аз селекционер. Г-н Михайлов ме взе да променя концепцията на всички национални гарнитури, поставиха ми задача да направя футболна концепция, която националните отбори да играят и съответно това да се предаде професионално на всички клубове, за да имаме ефект от цялата работа. Това бе моята задача и не мога да ви отговоря дали г-н Дерменджиев има същите функции или просто е треньор на националния отбор.

- Намесихте Борислав Михайлов, който също се оттегли след дългогодишен стаж, начело на БФС. Кой трябва да го замени? Най-клишираният въпрос и смятате ли, че трябва да бъде някой от поколение след славното САЩ 94 и цялостно през 90-те. Визирайки може би Димитър Бербатов, Мартин Петров или Стилиян Петров или пък някой извън футбола, който да поеме юздите на футболна България.

Според мен, футболът трябва да се ръководи от футболни специалисти, които са били във футбола при всички положения, както и бизнесмени, тип мениджъри, които знаят и имат богат опит на водене на структури. Една добра смесица би дала добри резултати. Не може да бъдат само бизнесмени. За мен е без значение кой ще застане. Човекът трябва да си предостави програмата и да го подкрепим, което ще ни доведе до промяната.

- Преди няколко дни направихте препратка към 2001 година, когато с Щутгарт се спасихте с гол в последната минута срещу Шалке в един от последните мачове за сезона на Бундеслигата, правейки паралел с коронавируса. Какво послание бихте изпратили сега отново на всички, които ценят вашата дума?

Сега са много трудни времена и не е лесно хората да си седят вкъщи. Бих изпратил послание да бъдат търпеливи и дисциплинирани, да спазват правилата, които са зададени и да се пазят, да бъдат здрави. Да не се поддават на негативни мисли, защото негативизмът никога не печели. Нещата рано или късно ще се оправят. Нека всички бъдем оптимисти и да си спазваме правилата, това е моят апел.