Свърши се. Българският национален отбор напълно законно си заплю дъното на европейския футбол. Мощно се зари в тинята и скоро няма да излезе оттам. Там е хубаво, топло, макар и малко влажно. Така наречените „лъвове”, представящи България, загубиха снощи последния си мач от евроквалификационната фаза за европейското догодина срещу Уелс с 0:1 и сложиха точка на трагичните си изяви…поне за тази година.
Догодина ни очакват поредните дози мъка и псувни, които няма да бъдат спестени по адрес на футболистите, стига да не се откажат всичко до тогава. Скандирането „Българи юнаци!” заглъхна, изгуби се и умря; националният стадион „Васил Левски” прилича на пуста спирка, минути преди края на работното време на градския транспорт. Заслужават го…
Винаги съм се чудил защо не можем да надиграем Германия, Холандия и Испания (споменавам тези световни сили, защото е добре човек да гледа към най-добрите, за да се усъвършенства), с какво сме по-различни от тях. И те са хора с по два крака, две очи и другите там антропологични дадености. Също като нашите си имат прическите, татусите и тем подобните футболни аксесоари. Само че приликата е като две капки боза. Вече екс-националът Благой Георгиев го каза чисто и просто каква е тая разлика – „Никога не сме обичали дисциплината и тичането, но това е футболът. Ние си мрънкаме, но това ни е професията и винаги се раздаваме на мачове и тренировки, защото ни плащат. Кой обича да тича по два пъти на ден?”. Ами който не обича тичането по два пъти на ден ще се сравнява не с Холандия и Испания, а с Гвинея-Бисау и Бирма, Американски Самоа и други страни, граничещи с Нарния.
Джизъса подхвърли още, че българските футболисти са много талантливи, но им липсвало желание…След като това ти го говори човек с над 60 мача за националния, мисля, че всички коментари са излишни. Снощи при загубата от младия състав на Уелс (средна възраст 23.4 години) дори капка от този талант не показахме, въпреки имената и възрастта на играчите. Видният футболен разбирач Георги Илиев-Майкъла каза, че нашите футболисти не ценят националната фланелка. Тук не съм съгласен с него. Напротив, те много я ценят и не искат да я изпотят, че да не би после да трябва да се изпере и да се изтърка емблемата на Българския футболен съюз.
След края на снощния двубой „трикольорите” излязоха с наведени глави, изразиха надеждите си за по-добри времена на националния отбор, набързо се качиха в автобуса. Кога ще дойдат тези времена?! Треньорите се сменят през отрицателно време, няма постоянен състав, около който да се гради нещо, футболисти се отказват и дават специални пресконференции по този повод, за да обявят колко е зле всичко. То се вижда това, всеки знае всеки, в малка държава живеем, само дето се правим на „ощипани гугутки”.
БФС-то искаше да оправи положението и викна ЛотарМатеус. Резултатът от неговото треньорство щеше да е същият, ако беше дошъл и Марадона. Велик футболист, лидер на отборите си, но дупка като наставник. Къде благодарение на него, къде благодарение на нашите ентусиазирани футболисти станахме последна дупка на кавал…дори по-скоро вече не сме и част от този духов инструмент. Германецът само хвалеше играчите си пред българските медии, а на тези – чужбинските – си ги плюеше както си иска. Така не се работи, г-н Матеус.
Но замълчи, сърце, ти си просто карантия. Матеус беше просто един момент от срамната приказка на националния отбор, която за съжаление ще продължава. Кой редял състава на селекционера, който и да е той, кой давал листчета с футболисти – държание като в осми клас. Един наставник, ако има топки, няма да позволява да му се качват на главата и окончателната дума ще има той. Пример за това е Жозе Моуриньо, независимо противоречивите реакции, които предизвиква. Сякаш на никой не му пука, че България играе пред света и се излага пред света. Стигна се до там, че Армения да има вкарани повече голове в един мач, отколкото България за целия квалификационен цикъл…
Михаил Мадански, временният селекционер, каза, че трябва да се реже от дъно. Отново не съм съгласен, защото, ако се реже от дъно с балтията няма да остане нищо от вече съхнещото дърво на националния отбор. Но к’во значение има всички това. Каквото и да се изкаже е мощно все едно. Както се изрази снощи след мача шеф на БФС Боби Михайлов „в националния отбор всичко е много добре, тренират, правят си чики-рики, доволни са”. Толкоз, Господ вече не е българин.
