„В началото на миналия век, преди повече от 100 години, когато интернет е далеч в бъдещето, а съвременният начин на живот би изглеждал като фантастичен филм, по улиците в Пловдив се кове история...”
Така започва начина, по който официалният сайт на Ботев (Пловдив) отбеляза 104 години от създаването на клуба.
Ето и останалата част от текста без редакторска намеса:
„Сред сновящата из градските квартали младеж се прокрадва ново развлечение. Игра с топка, наречена футбол. Енергичните пловдивските юнаци са пленени от нея, а броят на тичащите по прашните поляни подир съшитото у дома кълбо се множи бързо.
Една такава група ентусиазирани младежи, ученици от мъжката гимназия и френския колеж, решават да създадат свой спортен клуб. Така в началото на месец март 1912 г. те учредяват свое спортно дружество. Тъй като тогава Освобождението не е далеч във времето, споменът за героите на България е пресен, а примерът им – жив, момчетата обричат своя клуб в идеалите на един от националните герои, като кръщават организацията си на него - "Христо Ботев - футболно дружество”.
Съставен е учередителен протокол, избран е и първият Управителен съвет. В него влизат: Стоян Иванов Пухтев - председател, Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател, Петър Делев - секретар-касиер и Теньо Русев - домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на футболното дружество предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15. IX. 1929 г.
Едва ли тези момчета тогава си дават сметка, че полагат основите на нещо много повече от спортен клуб и футболен отбор. Те дават началото на една любов, оцветена в багрите на надеждата и тъгата - жълто и черно. Като всяка истинска любов тя изпълва сърцата и душите на своите пленници със страст, наслада, лудост, неземно щастие, дълбоко страдание, смях, сълзи, надежда... Тази любов пробожда със стрелата си поколения ценители на красотата в играта. Играта, която с времето се превърна в начин на живот за мнозина по света и заслужено се окичи с определението „най-популярен спорт на планетата”.
През десетилетията от 1912-та досега, нашият „Ботев” премина през редица изпитания на съдбата. Изживя незабравими мигове, преодоля и тежки изпитания. Своето място в клубната история заслужиха десетки личности - футболисти, треньори, деятели... Благодарение на тяхната всеотдайност към „жълто-черната” идея, ние – съвременното поколение Ботевисти, можем да бъдем горди с историята на нашия клуб.
Така започва начина, по който официалният сайт на Ботев (Пловдив) отбеляза 104 години от създаването на клуба.
Ето и останалата част от текста без редакторска намеса:
„Сред сновящата из градските квартали младеж се прокрадва ново развлечение. Игра с топка, наречена футбол. Енергичните пловдивските юнаци са пленени от нея, а броят на тичащите по прашните поляни подир съшитото у дома кълбо се множи бързо.
Една такава група ентусиазирани младежи, ученици от мъжката гимназия и френския колеж, решават да създадат свой спортен клуб. Така в началото на месец март 1912 г. те учредяват свое спортно дружество. Тъй като тогава Освобождението не е далеч във времето, споменът за героите на България е пресен, а примерът им – жив, момчетата обричат своя клуб в идеалите на един от националните герои, като кръщават организацията си на него - "Христо Ботев - футболно дружество”.
Съставен е учередителен протокол, избран е и първият Управителен съвет. В него влизат: Стоян Иванов Пухтев - председател, Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател, Петър Делев - секретар-касиер и Теньо Русев - домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на футболното дружество предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15. IX. 1929 г.
Едва ли тези момчета тогава си дават сметка, че полагат основите на нещо много повече от спортен клуб и футболен отбор. Те дават началото на една любов, оцветена в багрите на надеждата и тъгата - жълто и черно. Като всяка истинска любов тя изпълва сърцата и душите на своите пленници със страст, наслада, лудост, неземно щастие, дълбоко страдание, смях, сълзи, надежда... Тази любов пробожда със стрелата си поколения ценители на красотата в играта. Играта, която с времето се превърна в начин на живот за мнозина по света и заслужено се окичи с определението „най-популярен спорт на планетата”.
През десетилетията от 1912-та досега, нашият „Ботев” премина през редица изпитания на съдбата. Изживя незабравими мигове, преодоля и тежки изпитания. Своето място в клубната история заслужиха десетки личности - футболисти, треньори, деятели... Благодарение на тяхната всеотдайност към „жълто-черната” идея, ние – съвременното поколение Ботевисти, можем да бъдем горди с историята на нашия клуб.
Сега съшитото с конци кълбо е в нашите крака, приятели. Това, което историята ще разказва за нашето време, зависи от начина, по който ние ще продължим играта, започната от нашия отбор преди точно 104 години. Нека заедно накараме следващите поколения Ботевисти да продължат да вървят с гордо вдигната глава!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, БОТЕВИСТИ!”
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, БОТЕВИСТИ!”
