„Синята" публика за пореден път доказа, че е най-великата. Макар и само 50-ина на брой, феновете дойдоха на неделната тренировка и засипаха с напълно заслужени критики и ругатни любимците си. Самите играчи, както и техните треньори нямат никакво основание да се оплакват от гнева. Би било безочливо от тяхна страна. Направиха повече от необходимото, за да си го заслужат. Публиката на Левски винаги в последните години е показвала не само безрезервна подкрепа, но и твърде голяма толерантност към отбора.
Дори след най-срамното отпадане в историята на тима в Европа - това от Тампере, хората изпратиха отбора с аплодисменти. Те, разбира се, не бяха за конкретния мач, а за цялостно творчество. Знаеха, че това е последното представление, макар и с тъжен край, на един велик отбор. Отбор, който не биваше и не заслужаваше да бъде изпратен с обиди след всичко, което направи.
Публиката не се вдигна на бунт и след купищата безумия и срамни резултати на Левски в последните три сезона.
Три години хората търпяха - и играчи, и треньори, и ръководство. Едва преди една година търпението им взе да се изчерпва. Това стана след един безумен мач с Монтана, по време на който Левски буквално лазеше, за да додрапа до трите точки и да стигне до измъченото 1:0. Едва ли има публика на друг гранд от балканските страни, която да е способна на такава търпимост, каквато демонстрираха „сините" фенове.
Футболистите в сини фланелки обаче не оценяват нито къде играят, нито благосклонността на агитката. На други стадиони в центъра на София след един равен мач играчите едва се допускат да си тръгнат, а при втория вече се прибягва до рязане на греди. Това, разбира се, граничи с варварство и диващина и левскарите твърде рядко си го позволяват спрямо собствения отбор.
След „галапредставлението" в Сараево (а и в първия мач на „Герена") обаче чашата преля. Нервите на хората не издържаха и за Иво Иванов, Владимир Гаджев, Орлин Старокин и Опоку настанаха тежки минути в неделя. Може би неслучайно към тях гневът бе най-силен. Хората не са слепи и виждат. Бездушието и апатията не се прощават. Затова останаха напразни опитите на Илиан Илиев и помощниците му да смекчат яда на хората. На тях не им се слушат кухи фрази и смешни извинения.
Оттук нататък, ако ще и Левски да стане шампион с 30 победи от по 5:0, едва ли изстрадалият „син" фен ще е доволен. И за какво? За да бере срам през следващия юли или август. За съжаление на левскарите във вечния съперник от Борисовата градина този път реагираха по-адекватно. ЦСКА записа незапомнен в историята си срам и на мига главните дегустатори на словенската „Мура" бяха изхвърлени. Догодина „червените" може и пак да се провалят в Европа, но поне няма да позволят за втори пореден сезон едни и същи бездушници да им лазят по нервите.
За съжаление на „Герена" са на път да направят точно това и да вземат грешните решения. Играчи и ръководители се надяват бурята да утихне и да си я карат по старому.
Затова този път бунтът на феновете не бива да спира. Поне докато безхаберниците в сини фланелки не осъзнаят каква болка причиниха на милиони българи. И на няколкостотин, които биха път до Сараево, търпяха какви ли не премеждия и унижения, за да потъват накрая в земята от срам, гледайки играта на отбора. А за момента няма никакви индикации, че играчите и - треньорите осъзнават какво направиха.
