Крилото на Етър Даниел Младенов допринесе за последните добри резултати на тима в баражите с Пирин и Дунав. Бившият футболист на благоевградчани и Левски говори пред „Меридиан мач" за края на сезона, за лошите спомени от работата с Радуканов и за това на какво го е научил вече сериозния опит, който натрупа. Дани, който на 25 май ще навърши 31 години обаче е уверен, че реваншът с Дунав в спора за 11-ото място ще е труден и всички в тима са длъжни да подходят отговорно към него.
- Дани, на какво се дължи подобрената форма на Етър в последните мачове, които са и най-важни за отбора?
- По принцип от началото на пролетния сезон играем добре, но къде заради липса на късмет, къде заради съдийски грешки, не можеше да покажем това, което трябва и ни липсваха резултати. Сега в последните мачове обаче нещата се получават. Само да не забравяме, че ни остава още един мач, който трябва да изиграем с пълна концентрация. В Русе ще бъде много трудно.
- Какви са рисковете да стъпите накриво след 2:0 в първата среща?
- Това е отличен резултат, но виждаме, че не само в България, а навсякъде се случват и много по-големи обрати. Ние водехме в един мач срещу Септември с 3:0 и накрая не можахме да спечелим, а ни изравниха, така че за тая година сме се опарили доста добре. Не мисля, че трябва да подценяваме Дунав и да се успокояваме, че водим. Ясно е, че за тях домакинството ще е съвсем различен мач, а ние трябва да сме умни и внимателни.
- Трудно ли е да се справяш с конкуренцията, която е налице в Етър след идването на Красимир Балъков?
- Така се прави отбор. Ние сме 30 души футболисти и всеки един в даден момент си получава шанса. Няма твърди титуляри и твърди резерви. Всеки, когато е изморен, почива, когато се чувства във форма - му се дава шанс.
- Мачовете с Пирин определено бяха по-специални за теб, чувстваш ли, че успя да отговориш на Радуканов на терена?
- Тръгнах си оттам с едно сериозно огорчение. Когато аз трябваше да говоря за Радуканов, така се случи, че само той говореше. Каза хиляди неща, които изобщо не са верни. Малко ме оплюха по медиите.
- Сега може да кажеш и твоята гледна точка! Излезе, че не спазваш дисциплината, че не уважаваш отбора и имаш претенции да играеш...
- Виж, аз мисля, че всички хора във футбола знаят за какъв човек става въпрос. Аз съм работил сигурно със сто треньори и не съм имал проблеми с никой друг. Как точно аз имам проблем с Милен Радуканов? Как Христо Янев има проблем с него, как Сашо Александров - Кривия, как Курдов, как все такива играчи с характери? Да съм само аз, да кажем, че проблемът си е в мен. Той обаче има проблеми и с Галин Иванов, и с Ради Димитров... Тези всички футболисти не му харесват на него, защото са хора с характер. Той не може да работи с хора с характери. Той иска само такива, в които най-вероятно вижда себе си.
- А какво според теб се случва с Пирин в момента? Ще приключат ли с елитния футбол?
- Да се надяваме, че няма. Все пак аз искам отборът да остане в Първа лига. Там, в нашия край, нямаме отбор в елита и знаем, че много трудно изпаднал отбор се връща обратно. Аз лично искам този футболен град с хубав стадион и хубави хора да продължи да е част от най-добрите. Дай Боже, Пирин да се спаси, но аз вече виждам, че го няма този прословут пирински дух. Не са проблем толкова парите в Благоевград. Ясно е, че там винаги футболистите не са взимали заплати по 3-4 месеца, но винаги се е играло трудно. Сега напоследък само слушам как нямало футболисти. Бие отборът - всичко е точно, аз съм супер! Падне отборът - нямаме футболисти, няма група... Това не са хубави неща. Шест човека си тръгнаха заради него. Сега тия чужденци, които са там, да не съм ги взел аз? Взима ги той. Знаем, че в Пирин повече от един чужденец сред титулярите не трябва да има. Там е такъв край, че само местни момчета са играли и са успявали. Доста ме заболя това, което стана. 14 гола вкарах и на другия сезон си тръгвам, защото съм бил несериозен. Важното е, че сега получих аплодисменти. Показаха ми хората, че ме обичат и уважават.
- В Търново обаче не може да отречеш, че някой от чужденците вдигнаха нивото на Етър?
- Аз не ги мразя чужденците. Обаче дойде ли тук някой, според мен трябва да е с две класи над българите. Идват много чужденци в България, особено в отбори, които са извън първата шестица. Няма нужда от тия хора като цяло, защото българските момчета имат същите качества за това ниво. Дано се разчита повече на българи.
- Сигурен ли си за своето бъдеще в Етър и за следващия сезон?
- Това никога не се знае. Кой остава, кой си тръгва... Ясно е, че тук, в България, всичко е нагоре с краката и не се знае какво се случва. Не се знае в утрешния ден кой ще се обади, къде ще отидеш, какво ще правиш.
- Твоят трансфер стана факт още преди Балъков да поеме Етър?
- По принцип беше ясно, че той ще се ангажира под някаква форма с клуба, но не се знаеше какъв ще бъде. Като дойдох и подписах ми казаха, че се знае всичко. Че всички хора от щаба са ме коментирали и ме искат. За това и подписах. Сега, дай Боже, да се спасим. Аз по принцип имам договор и в Търново ми харесва.
- Чувстваш ли, че имаш сили и за още по-високо ниво?
- Разбира се. Аз на тия години се чувствам в топ форма. Като погледне човек и по-голяма сигурност имам на терена, и опит. Като вече си минал през толкова отбори и си изиграл такива мачове... Етър е ставал шампион, градът е голям има много фенове. Много приятно съм впечатлен от престоя ми в Етър. Хората са добронамерени и отборът ми допада, защото играем добър атакуващ футбол.
- Значи впечатленията ти от стила, който налага Балъков са положителни?
- Абсолютно. Както се казва, от нашия отбор мирише на футбол.
