Национаният отбор по футбол ни накара да се почувстваме горди, че сме българи. Онзи ден в Палермо момчетата на Любо Пенев принудиха тифозите на стадион „Ренцо Барбера" да замлъкнат, докато ехтеше „Българи Юнаци!" от шепата погълнати от щастие, гордост и надежда нашенци на трибуните.
Ехтеше като залп от 100 черешови топчета, но загубихме. Това 0:1 от Италия е толкова нечестно, че сякаш е правено точно за България. То обаче си има своето ясно и точно обяснение -„лъвовете" играят голям футбол, но им липсва класа. Нещо като споменатите по-рано 100 черешови топчета - те са национална гордост, екзотични, иновативни и емблематични, но най-вече вдигат шум и нямат класата и разрушителната мощ на някое средностатистическо зенитно оръдие.
Много беше приятно да видиш страха в очите на четирикратния световен шампион Италия, докато нашите редят атака след атака, а дружина „рагаци ръгачи" подскачат като ранени жаби към топката с единствената цел да я разкъсат с мощно изчистване напред.
За съжаление обаче за хубава игра и изпусната победа не се дават точки, ако беше обратното, България щеше да е №1 в групата...
Нашите изиграха поредния си много силен мач по пътя към Бразилия. Тимът на Любо Пенев буквално размаза през второто полувреме четирикратния световен шампион Италия в Палермо. Липсваше ни само гола. Той не падна поради две причини - нямахме класа пред вратата на Буфон, а в същото време той показа световната си класа.
Лошото е, че България надигра два пъти Дания и два пъти Италия, но за тези четири мача имаме общо 3 точки...
„Адзурите" ни изнесоха поредния урок за големия и малкия отбор. Първите бият дори когато играят слабо, а вторите - падат, въпреки че играят много силно.
Проблемът е, че Любо Пенев няма в състава си футболист от световна класа. Няма дори от европейска. Силата на „трикольорите" е в колектива. Това като \ цяло е много хубаво и дава отлична база за развитие. Липсва ни обаче човек като Хенрих Мхитарян, който тегли напред Армения.
Иначе футболистите ни заслужават много аплодисменти и суперлативи за играта, която демонстрираха в гостуването на Италия. Всички се раздадоха до последно в Палермо. Любо Пенев направи само една грешка в състава и домакините се възползваха максимално от нея.
Селекционерът не трябваше да рискува с включването на Ники Михайлов, колкото и важен да беше мачът за вратаря и кариерата му в Серия А. Безспорно той е отличен страж, но беше логично дългото отсъствие от терена да се отрази пагубно на формата му. В същото време Любо остави на пейката Владо Стоянов, който показа страхотна форма от началото на сезона.
Няма как да пропуснем и играта на Владимир Гаджев, който направи страхотен мач в Палермо. Дано треньорът на Левски Славиша Йоканович да е гледал внимателно срещата с дебел тефтер до себе си, защото явно със синята фланелка Гаджев не показва и половината от реалните си възможности.
Истината е, че България има отбор за бъдещето. Националният ни тим, сезон 2013/2014, е само бледа проекция на този след една или две години. Тогава страхотната работа на Любо Пенев би трябвало да даде най-добри резултати. Тогава Попето, Тодор Неделев, Георги Миланов, Сашко Тонев и компания ще натрупат малко класа и самочувствие. Тогава може би ще се намери качественият централен нападател, който липсва много на националите...
Дотогава да треперят големите, България идва!
Димитър Димитров, "Меридиан мач"
Димитър Димитров, "Меридиан мач"
