Футболистът на ЦСКА Греъм Кери даде интервю пред БЛИЦ СПОРТ. В него роденият на 20 май 1989 година ирландец говори за футбола, живота си и ЦСКА. Той сподели хубавите и лошите моменти в най-обичаната игра, като разкри и какво е хобито му извън зеления терен.
Здравей, Греъм. Ще те помоля да ни разкажеш къде си израснал, сподели ни нещо за родното ти място.
- Израснах в Дъблин, Ирландия. Цялото ми семейство са фенове на Ливърпул, но баба ми е фен на Тотнъм, което е странно. Аз израснах, подкрепяйки Ливърпул. Докато растях, играех различни видове спорт – ирландски футбол, кърлинг също.
Как започна да се занимаваш само с футбол?
- Мисля, че всъщност започнах на около 8 години. Справях се добре и затова се отказах от ирландските спортове. Те бяха доста физически и не можех да се занимавам с толкова неща, защото и семейството ми се притесняваше да не получа контузии. Беше ми хубаво, когато започнах да се занимавам с футбол, но бях малко разочарован, защото зарязах ирландските спортове.
Имаш ли член на семейството, който е играл футбол?
- Да, дядо ми играеше футбол, но не на професионално ниво. Въпреки това ми е казвал, че никога не е изпускал дузпа в кариерата си. Той също е играл и местните спортове, откъдето може би идва любовта ми към спорта.
Коя е любимата ти позиция на терена?
- Обичам да играя зад нападателя. Мисля, че тогава съм най-ефективен, но също така мога да играя по лявото и дясното крило. Както вече казах обаче, зад нападателя смятам, че допринасям повече за отбора, защото създавам повече ситуации за своите съотборници.
Игра в Селтик. Как се стигна до трансфера ти в тима?
- В Ирландия от 14 до 16 години има лига, която е доста продуктивна за Великобритания въобще. Когато играем в събота, на мачовете ни има от 10 до 20 скаути от Великобритания, които ни гледат. Така много от тези играчи отиват някъде във Великобритания на проби. Аз лично отидох в Селтик, но да бъдеш ирландец и да отидеш в този тим е малко различно. Усещаш връзката между Селтик и Ирландия. Когато отидох в клуба, осъзнах колко голям е той. Беше много лесно решение да подпиша с тях.
Имаше ли възможност да играеш срещу Рейнджърс в "Старата фирма"?
- Играх срещу Рейнджърс с други отбори. Бях обаче на пейката по време на "Старата фирма" веднъж, но за съжаление не успях да играя. Преди 14-15 години, когато бях там, беше по-агресивно, по-напечено. В днешно време също е толкова наелектризирана обстановката, но не е както беше преди 10-15 години. Все пак не е нещо, което можеш да си представиш - нито един от двата тима не иска да загуби. Ако загубиш "Старата фирма", другата част на Глазгоу е щастлива до следващия мач. Това прави толкова завързано първенството между тези два тима. Също така това, че Рейнджърс успя да се върне след фалита и да е отново равностоен на Селтик, е много добра новина за шотландския футбол.
Каза, че си се изправял срещу Рейнджърс с други отбори. Имаш ли асистенция или гол срещу тях в такъв случай?
- Да, дебютирах за Сейнт Мирън срещу Рейнджърс и им вкарах от пряк свободен удар на "Айброкс". Това бе много специален момент за мен, още повече, че бях под наем от Селтик, а и моите баба и дядо бяха на трибуните. За съжаление обаче изгубихме срещата, но в личен план бе много добър опит за мен.
Малко за личния ти живот. Имаш ли съпруга и деца?
- Нямам официално жена, но имаме две деца с нея - момче и момиче. Имам и една дъщеря в Дъблин, която вече е голяма - на 12 години е.
Тук ли са твоята приятелка и децата ти?
- Да, моята партньорка е тук, децата също са тук и учат. Малката ми дъщеря вече започна да разбира български, не да говори, но разбира, защото целият й клас говори български. Синът ми е по-привилегирован, тъй като учителят му е шотландец и това е перфектно за него.
Как прекарваш свободното си време тук?
- Прекарвам го със семейството си. Разхождаме се с децата, за да могат да изразходват енергията си, защото винаги бягат наоколо. Ако не го правят, ще са будни цяла вечер. Мисля, че да бъдем тук само четиримата и да споделяме повече време заедно отколкото във Великобритания, е специално. Да, не можем да се виждаме с останалата част от семейството и приятелите ни, но тук е специално.
Харесва ли ти животът тук в такъв случай?
- Да, много е хубаво. Доста спокойно е, времето е много по-добро. В момента времето не е много лошо също, тъй като във Великобритания е такова през август (б.р. - смее се). Тук ни харесва повече, отколкото сме си мислели. През първите няколко седмици бяхме на хотел и беше малко трудно, но след като се преместихме, се наслаждаваме на престоя си тук, особено децата ми в училище. Когато те са следобед на училище, аз и партньорката ми имаме повече време да бъдем заедно.
Какво е хобито ти?
- Обикновено играя голф във Великобритания през свободното си време, но тук все още не съм имал възможност. В предишния ми клуб имах 5-6 съотборника, с които играехме голф в свободните дни. Може да се каже, че извън футбола голфът ми е любимият спорт за практикуване.
Играеш ли видеоигри?
- Наскоро започнах да играя "Call of Duty".
С Тони Уот?
- Да, но не съм на неговото ниво. Той няма деца и може да играе повече от мен (б.р. - смее се). Това е моето извинение... Тони, Тиаго и Пинто са много добри, но аз не съм. Обичам да играя, защото е забавно, когато играеш с приятели.
А ти харесваш ли българската кухня? В едно интервю Тони Уот ми каза, че обича някои български ястия.
- Тони харесва всякаква храна (б.р. - смее се). Той яде всичко. Честно, виждам го, че е в добра форма и се чудя просто как не е 120 килограма. Истинска лудост е. Но иначе храната ви е хубава, всичко е прясно и добре подготвено. Смятам, че тук имате малко по-малко от бързите храни за разлика от Великобритания, което е здравословно за децата ми. Те са кошмарни откъм храна, но на мен и жена ми ни харесва.
Колко татуировки имаш и коя ти е любима?
- Имам една от дясната страна на ребрата, която е посветена на дъщеря ми. От лявата на същото място имам една, каквато има и настоящата ми приятелка. На ръката ми е първата татуировка, която не значи нищо. Нея я направих, когато бях по-млад, защото просто исках да си направя татуировка. Тези на ребрата обаче са ми много лични.
Подкрепяш Ливърпул от дете?
- Да, аз дори играх с Плимут срещу Ливърпул на "Анфийлд" за ФА Къп, което беше много специално. Всъщност направихме нулев хикс там, а след това загубихме с 0:1 като домакин. Когато играхме на "Анфийлд", атмосферата беше невероятна. Когато те пееха "You"ll Never Walk Alone", аз бях на терена, но исках да се включа и да запея с публиката. Винаги съм бил фен на Ливърпул. Това може би е едно от нещата, които ще помня цял живот. Ще мога да кажа, че съм играл там и не съм загубил, макар и само в една среща.
Знаеш ли, че Ливърпул и ЦСКА имат история в Европа... Среща ли са се три пъти в евротурнирите - 1981, 1982 и 2005 година.
- Знам, че са играли през 2005. Бях го забравил, но си го припомних отново, когато дойдох тук. Виждам, че тук също има много фенове на Ливърпул. Някои от съотборниците ми също са фенове на тима. Е, има и такива на Челси (б.р. - Валентин Антов и Кристиян Малинов), но не знам защо (б.р. - смее се). Давидов пък все още подкрепя Спартак (Москва) поради някаква причина...
Кой е футболният ти кумир?
- Ривалдо, когато играеше в Барселона. Той беше моят герой, когато растях.
Имаше ли други оферти преди да дойдеш в ЦСКА и как избра отбора?
- Да, имах оферти във Великобритания, но винаги съм искал да играя извън Острова. Виждах, че много мои приятели се наслаждават на футбола и в други първенства извън Великобритания. Сменяш си начина на живот, има промени в мачовете, които играеш. Когато бях в Плимут, ми се обадиха и ме попитаха дали искам да дойда в България. Аз, разбира се, приех и това бе голяма възможност за мен и семейството ми. Не исках да оставам във Великобритания, защото исках да пробвам нещо различно. Бях играл вече в Шотландия, Ирландия и Англия. Този трансфер бе нещото, което винаги съм искал да направя.
Кой е най-лошият ти и най-добрият ти момент във футбола?
- Най-добрият може би е промоцията с Плимут, защото клубът не бе финансово добре - от Чемпиъншип бяха изхвърлени до Лига 2. В първия ни сезон стигнахме до финал в плейофите за изкачване. През втория ни сезон завършихме на върха, но отстъпихме първото място единствено по голова разлика, все пак взехме промоция. Най-лошият ми момент беше през последния сезон, защото изпаднахме, което беше разочароващо. Ние загубихме може би 8 от последните 10-11 мача и така изпаднахме отново по голова разлика. Така че най-хубавият и най-лошият ми момент са с Плимут, тъй като този клуб е голям и не заслужава да е на такова ниво. Той трябва да е поне в Чемпиъншип заради феновете, които има и заради стадиона, който има. Надявам се тази година да стигнат до промоция.
Печелил ли си титли с някои от предишните си отбори?
- Да, в Ирландия и Шотландия. Както вече казах, с Плимут почти я спечелих... Смятам, че тук също можем да се борим за Купата и титлата.
Знаеше ли нещо за българския футбол?
- Знам Стилиян Петров, който е легенда на Селтик, Мартин Петров и Димитър Бербатов. Христо Стоичков, който играеше в Барселона, също. Винаги сте имали много бързи футболисти и тактически подготвени. Стандартът тук не ме изненадва, дори в малките отбори има технични състезатели, които са по-трудни, отколкото си мислех.
Имаш ли любим гол в кариерата си?
- Може би, когато вкарах на Екзитър за Плимут в местното дерби. Ние спечелихме с 3:0.
Какво е посланието ти към феновете на ЦСКА?
- Да продължават да ни подкрепят. Започнахме вече да показваме постоянство. Надявам се да спечелим следващите няколко срещи и да намалим дистанцията от върха преди паузата. Ако направим това, никога не знаеш. Надявам се да спечелим и Купата. Това ни е целта - да се борим до края на сезона и да спечелим всяка среща.
