ЦСКА отново ще влезе в ролята на големия фаворит в сблъсъка с Левски в неделя.
„Червените“ загряха за него с голяма победа над Монтана с 6:0.
Каквото и да си говорим, такъв разгром влива допълнителна доза самочувствие, макар опонент, какъвто е последният в класирането, да не е критерий.
Отделно от това, ЦСКА и всички, които го подкрепят, ще живее още 20 дни в еуфорията от очаквания финал за Купата срещу Арда и с надеждата за трофей.
Левски, от своя страна, изживява едни от най-кошмарните дни в историята си. А в последния мач загуби, макар и като гост на един от най-добрите тимове в страната - Локомотив (Пд). Загубата обаче си е загуба и не може да не влоши още повече обстановката на „Герена“.
Разликата в точките също е огромна - цели 19 в полза на ЦСКА. „Червените“ влизат в мача с 47, а „сините“ имат едва 28.
Като позиции в класирането двата отбора също се намират на необичайни места и нито един от тях не е нито първи, нито втори - нещо, което наистина много рядко сме виждали.
Припомняме, че и преди есенния мач дистанцията бе огромна, а „сините“ Ленове чакаха двубоя със свити сърца. Левски пак беше в катастрофално състояние, а точките бяха „само“ 15 в плюс за ЦСКА - 30 срещу 15.
В крайна сметка „червените“ биха с 1:0 и прогнозите за тяхна победа се сбъднаха, а отделни „сини“ фенове бяха доволни, че отборът им се отърва от разгром. В самия мач пък имаше интрига и в последните 20 минути с човек повече на терена Левски дори можеше да изравни.
Иначе и сега „сините“ привърженици нямат много надежди, не само заради състоянието на отбора си. Статистиката показва, че когато дистанцията наистина е голяма, фаворитът по-често си бие. Да, някои биха дали и много примери, когато отборът в по-лоша форма е побеждавал. Но говорим за моментна форма, а не за такава огромна разлика в точките, каквато е налице сега.
С толкова голям аванс ЦСКА никога не е влизал в дерби с Левски. Обратен случай историята помни, но само един. През пролетта на 1995-а „сините“ имаха точно 19 точки аванс пред своя вечен съперник, колкото са назад сега. Тогава те си влязоха в ролята на фаворит и победиха с 3:0 с голове на Георги Иванов-Геша и два на Даниел Боримиров от дузпи.
Откакто в България се дават по 3 точки за победа, имаше 8 случая, в които единият съперник водеше с над 10 точки преди прекия сблъсък. От тях 4 пъти водачът победи, 3 пъти се стигна до изненада и успех на изоставащия, а едва веднъж двубоят завърши наравно.
По-интересното е, че два пъти отборът, който поднесе изненадата, бе ЦСКА, а само веднъж това бяха „сините“. На 27 април 1996-а„червените“ биха с 1:0 с гол на Петър Михтарски, като преди мача изоставаха с 13 точки. Така ЦСКА, освен че спря серия от 9 поредни загуби от Левски, помогна и на Славия в битката за титлата срещу „сините“.
ЦСКА поднесе изненада и на 26 май 2002, когато пак победи с 1:0 с гол на Владо Манчев. Левски пък вече бе станал шампион, като преди мача имаше 18 точки аванс. Те щяха да са и повече, но регламентът на първенството предвиждаше тяхното разделяне след първата фаза и авансът на Левски пред всеки от останалите съперници бе намален наполовина.
„Сините“, от своя страна, само веднъж успяха да попречат на откъсналия се напред вечен съперник. Това стана на 29 април 2012 година. Левски победи с 1:0, макар и изостанал с 13 точки от „червените“ и така спомогна за първата в историята титла на Лудогорец.
Единственото равенство пък бе непосредствено преди коронясването на „червените“ с 31-вата им титла през 2008-а. Преди мача между двата отбора в предпоследния кръг авансът им пред Левски бе 16 точки, а срещата за върши 1:1.
Това показва историята. А настоящето накланя сериозно везните в червено.
В ЦСКА има отлична новина преди очакваното вечно дерби на Цветница. След като за дълго време при Бруно Акрапович отборът бе забравил как се вкарват голове, а срещу Лудогорец в Разград за първенство дори нямаше удар в очертанията на вратата, то сега тимът буквално се отпуши.
Вероятно Монтана наистина е много слаб отбор в момента, а и в сряда изигра един от най-безобразните си мачове през сезона, но лекотата, с която „червените“ вкарваха, а и пропускаха положения, бе зашеметяваща. Тимът на Любо Пенев под ръководството на Пабло Караско вкара 6, но без напрежение можеше да мушне и 12 на съперника, който беше свалил гарда още някъде около 10-ата минута.
За ЦСКА вкараха защитници (Мено Кох и Юрген Матей), халфове (Тибо Вион и Греъм Кери), нападател (Жорди Кайседо). Това е идеалният пример за отлично функциониращ колектив. Не на последно място трябва да се отбележи, че ЦСКА успя и да запази вратата си суха в мача, макар че Монтана имаше всичко на всичко един анемичен удар.
Но да се върнем на основната теза. ЦСКА беше смъртоносно опасен при статичните положения - два от головете паднаха след корнери. „Червените“ успяха да си изкарат дузпа - нещо, което им се случва рядко през кампанията - ЦСКА е бил само 3 дузпи и е превърнал в гол само последната.
Отборът на Любо Пенев вкара попадение и с далечен изстрел (Тибо Вион), тъй като много добре знаем, че в нашето първенство не са чак толкова много футболистите, които се осмеляват да бият извън наказателното поле. Вкаран бе гол и с хубав извеждащ пас и майсторски отсечен удар на Греъм Кери при завършека. Същият този Кери, който веднъж уцели напречната греда от удобна ситуация, а в други два случая стреля в аут от чисти положения.
ЦСКА се отпуши в най-подходящия момент - преди сблъсъка с Левски, след който феновете поне 2 седмици си чешат езиците и преди решителните битки в първата шестица.
За „червените“ определено няма голямо значение дали ще завършат на втори или трето място във временното класиране. Но дербитата там през няколко дни имат за цел да поддържат формата на тима за 19 май, когато е финалът за Купата на България срещу Арда.
И не на последно място - умението да се вкарват голове се пробуди донякъде с назначението на Любо Пенев. Самият Кайседо призна наскоро, че иска да научи много неща от треньора си, който самият беше велик голмайстор. Но има и нещо друго - срещу Левски и отборите от Топ 6 вкарването ще бъде далеч по-трудно. И тогава на преден план ще излезе концентрацията на отбора. И умението от едно-две положения да се вкарва и да се печели. А това е съвсем различна бира.
