Някак между другото в Левски през тази седмица мина списъкът с освободени. А той е доста интересен. Четири имена безславно си тръгнаха от „Герена" - Михаил Иванов, Димитър Везалов, Илиян Йорданов и Йордан Милиев. Последният все пак осъществи трансфер, от който Левски не взе нито лев.
Нито един от тези играчи не е анонимник за българския футбол. Всеки от тях е направил нещо в кариерата си на „Герена" или преди това, за да заслужи специално внимание от клуба. Въпросът е кой погубва после таланта на тези момчета, за да стигнат те до ниво да бъдат освободени от „сините" шефове.
Михаил Иванов може би вече съжалява горчиво, че изобщо се съгласи да се върне на „Герена". Момчето игра в Италия, макар и на ниско ниво. И когато кариерата му влезе в задънена улица, той някак си успя да я реабилитира с много силен полусезон в Ботев Враца). Това бе идеалният момент за хубав трансфер в тим с претенции и възможности, но в който Мишо може да играе редовно. Той може би с право бе преценил, че като качества не отстъпва кой знае колко на Пламен Илиев и може да се бори за титулярно място с него. Иванов обаче така и не получи адекватен шанс да покаже какво може. За цялата минала пролет пази в 2-3 протоколни мача и нищо повече. За капак при първите затруднения на Пламен Илиев през тази есен бе докарана хърватска резерва, с което окончателно бе сложен край на кариерата му на „Герена". Юношата на „сините" се оказа в унизителното положение да пълни групата на двустранните игри като полеви играч. Дано това не е убило окончателно качествата в Мишо Иванов и момчето да успее да се наложи в друг отбор и да възроди кариерата си.
Вторият в списъка е Илиян Йорданов. За този футболист може да започнем оттам, че той само преди половин година бе титуляр в две от най-важните срещи на „сините" - дербито с ЦСКА и финала за Купата на България с Берое, а бе основна част и от двубоя с Лудогорец. В началото, след идването си в клуба, по желание на Илиан Илиев той започна толкова силно, че дори си тръгна Симеон Райков. Впрочем и той е сред големите грешки на „сините" шефове, но това е друга тема. Та въпросът тук е кой допусна Илиян Йорданов толкова да си развали формата, че към края на полусезона да не влиза дори в групата за мачовете? Ако пък формата му не е спаднала толкова, е шокираща амплитудата в треньорското отношение към него - от основен футболист да се превърне в последна резерва само за 2-3 месеца. При всяко положение някой е отговорен за спада на Илиян Йорданов. Вероятно и самият играч не е положил нужните усилия, но едва ли само това е причината.
За Димитър Везалов пък каквото и да кажем, ще е малко. Той ще остане емблематичен само с онзи прословут автогол. А за него вина имаха още поне двама души, замесени в ситуацията - Ромен Ели, който нефелно се опита да изчисти, и Пламен Илиев, който така и не реагира като хората - тръгна, спря се и допусна този кошмарен автогол. Но „лаврите" обра само Везалов. Въпросът е, че една полугрешка реши кариерата на един футболист. И сега малцина си спомнят, че като започна в Левски, той всъщност беше доста приличен в изявите си. Първите няколко мача Везалов показа добро заставане, отлично изнасяне на топката и прилично самочувствие. После няколко контузии го върнаха в първи клас, а автоголът сложи край на всичко. В Левски пак не реагираха адекватно. Трябваше или да му гласуват пълно доверие, но не просто да фигурира в състава, а да бъде наложен мощно. Другият добър вариант беше да бъде разкаран през лятото, както всъщност искаше Ники Митов. Вместо това на „Герена" се направи всичко възможно кариерата на Везалов да бъде доубита. Сега никак не е сигурно, че има тим у нас, който може поне малко да реабилитира големия „син" грешник.
И стигаме до Йордан Милиев. Той е друг пример, защото с качествата си винаги успява да си намери тим. Но въпросът в Левски е защо се стигна дотам да бъде привикван на пожар през лятото, за да спасява нещата, а само 3-4 месеца по-късно се оказа отново ненужен. Това е най-малкото пример за недалновидност, ако не и за нещо по-лошо.
Списъкът с подобни примери може да се удължи почти безкрайно. Достатъчно е само да споменем Симеон Райков и Иво Иванов и нещата са достатъчно ясни.
Въпросът сега е, че селекцията на „сините" е с горе-долу подобни като качества и визитка футболисти. Похвално е, че на „Герена" успяват да измъкнат почти всичко най-добро от „А" група, което излезе на пазара. Само че към Белаид, Огнянов и евентуално Пламен Крумов трябва да се прояви внимание и търпение. За да не се пише подобна тема след 6 месеца с главни герои сегашните нови попълнения на Левски.
Стефан Дачев, "Меридиан мач"