1. Novsport
  2. БГ Футбол
  3. Кой погуби таланта?

Кой погуби таланта?

В последните годините Левски не върви, защото се превърна в гробница за футболисти

Кой погуби таланта?
Някак между другото в Левски през тази седми­ца мина списъкът с освободени. А той е доста интересен. Че­тири имена безслав­но си тръгнаха от „Ге­рена" - Михаил Ива­нов, Димитър Веза­лов, Илиян Йорданов и Йордан Милиев. Последният все пак осъществи трансфер, от който Левски не взе нито лев.
 
Нито един от тези играчи не е анонимник за българския футбол. Всеки от тях е направил нещо в ка­риерата си на „Гере­на" или преди това, за да заслужи специал­но внимание от клуба. Въпросът е кой по­губва после таланта на тези момчета, за да стигнат те до ниво да бъдат освободени от „сините" шефове.
 
Михаил Иванов мо­же би вече съжалява горчиво, че изобщо се съгласи да се вър­не на „Герена". Мом­чето игра в Италия, макар и на ниско ни­во. И когато кариера­та му влезе в задъне­на улица, той някак си успя да я реабили­тира с много силен полусезон в Ботев Враца). Това бе иде­алният момент за ху­бав трансфер в тим с претенции и възмож­ности, но в който Ми­шо може да играе ре­довно. Той може би с право бе преценил, че като качества не отстъпва кой знае колко на Пламен Илиев и може да се бори за титулярно място с него. Иванов обаче така и не полу­чи адекватен шанс да покаже какво мо­же. За цялата минала пролет пази в 2-3 протоколни мача и нищо повече. За ка­пак при първите зат­руднения на Пламен Илиев през тази есен бе докарана хърватс­ка резерва, с което окончателно бе сло­жен край на кариера­та му на „Герена". Юношата на „сините" се оказа в унизител­ното положение да пълни групата на двустранните игри като полеви играч. Дано това не е убило окончателно качест­вата в Мишо Иванов и момчето да успее да се наложи в друг отбор и да възроди кариерата си.
 
Вторият в списъка е Илиян Йорданов. За този футболист може да започнем оттам, че той само преди половин годи­на бе титуляр в две от най-важните сре­щи на „сините" - дер­бито с ЦСКА и фина­ла за Купата на Бъл­гария с Берое, а бе основна част и от двубоя с Лудогорец. В началото, след ид­ването си в клуба, по желание на Илиан Илиев той започна толкова силно, че до­ри си тръгна Симеон Райков. Впрочем и той е сред големите грешки на „сините" шефове, но това е друга тема. Та въп­росът тук е кой до­пусна Илиян Йорда­нов толкова да си развали формата, че към края на полусезона да не влиза дори в групата за ма­човете? Ако пък фор­мата му не е спадна­ла толкова, е шоки­раща амплитудата в треньорското отношение към него - от основен футболист да се превърне в пос­ледна резерва само за 2-3 месеца. При всяко положение ня­кой е отговорен за спада на Илиян Йор­данов. Вероятно и са­мият играч не е поло­жил нужните усилия, но едва ли само това е причината.
 
За Димитър Веза­лов пък каквото и да кажем, ще е малко. Той ще остане ембле­матичен само с онзи прословут автогол. А за него вина имаха още поне двама ду­ши, замесени в ситуацията - Ромен Ели, който нефелно се опита да изчисти, и Пламен Илиев, който така и не реагира ка­то хората - тръгна, спря се и допусна то­зи кошмарен автогол. Но „лаврите" обра са­мо Везалов. Въпросът е, че една полугрешка реши кариерата на един футболист. И сега малцина си спомнят, че като за­почна в Левски, той всъщност беше доста приличен в изявите си. Първите няколко мача Везалов показа добро заставане, от­лично изнасяне на топката и прилично самочувствие. После няколко контузии го върнаха в първи клас, а автоголът сло­жи край на всичко. В Левски пак не реаги­раха адекватно. Тряб­ваше или да му гла­суват пълно доверие, но не просто да фигу­рира в състава, а да бъде наложен мощ­но. Другият добър ва­риант беше да бъде разкаран през лято­то, както всъщност искаше Ники Митов. Вместо това на „Гере­на" се направи всич­ко възможно карие­рата на Везалов да бъде доубита. Сега никак не е сигурно, че има тим у нас, който може поне малко да реабилити­ра големия „син" грешник.
 
И стигаме до Йордан Милиев. Той е друг пример, защото с качествата си вина­ги успява да си наме­ри тим. Но въпросът в Левски е защо се стигна дотам да бъде привикван на пожар през лятото, за да спасява нещата, а само 3-4 месеца по-късно се оказа отно­во ненужен. Това е най-малкото пример за недалновидност, ако не и за нещо по-лошо.
 
Списъкът с подоб­ни примери може да се удължи почти без­крайно. Достатъчно е само да споменем Симеон Райков и Иво Иванов и нещата са достатъчно ясни.
 
Въпросът сега е, че селекцията на „сини­те" е с горе-долу по­добни като качества и визитка футболис­ти. Похвално е, че на „Герена" успяват да измъкнат почти всич­ко най-добро от „А" група, което излезе на пазара. Само че към Белаид, Огнянов и евентуално Пламен Крумов трябва да се прояви внимание и търпение. За да не се пише подобна тема след 6 месеца с глав­ни герои сегашните нови попълнения на Левски.
 
Стефан Дачев, "Меридиан мач"