Националният на България - заедно или нищо

Националният отбор на Бълга­рия ще стане част от история­та днес със своето участие в дебютното издание на Лигата на нациите. Турнирът, имащ за цел да замени приятелските мачове, дава отличен шанс както на отборите от най-силните урни, така и абсолютния аутсайдер за място на Евро 2020. За целта трябва да бъде спечелена първо групата, а след това и плейофната фаза в съответна­та дивизия. За „лъвовете" това означава да изпреварят в крайното подреждане Словения, срещу която излизаме тази вечер, а също Норве­гия и Кипър.

Реално селекцията на Петър Хуб­чев няма какво да губи в надпрева­рата. Напротив, от този турнир може единствено да измъкне дивиденти. По традиция през последните годи­ни представителният ни тим рядко играеше контроли най-вече по чисто организационни причини. За това намекна и самият треньор. Сега „трикольорите" имат гарантирани 6 двубоя с равностойни съперници, за да обиграят отбор най-малко за предстоящите евроквалификации. Освен това самата група е непред­видима и абсолютно всеки може да стане първи без да се приеме за сензация. И не е изключено раз­връзката да дойде в последните срещи именно поради тази причина. Затова е необходимо търпение, дори и ако началото е трудно.

Освен това съставът на Петър Хуб­чев трябва да е освободен от напре­жението на високите очаквания. Фенове и ръководители не могат, а и не трябва да искат чудеса от този отбор на България. В съблекалнята треньорският щаб се е постарал да събере най-доброто възможно, но картинката не е особено оптимис­тична, имайки предвид, че нито един роден играч не играе в първен­ство от Топ 4 на Европа. Да не гово­рим за контузените или онези, които все още са без отбор. И поради всички тези причини Хубчев се спря предимно на футболисти от вътреш­ния шампионат - едва 7 от общо 23-ма са легионери. И на прескон­ференция преди старта на турнира наставникът обяви, че никой не е сигурен за титулярното място и няма име, което да е основополагащо за отбора. Напротив - в момента България трябва да разчита най-вече на колектив. И това е самата истина. Ако „лъвовете" се обединят около общата кауза и повторят силните мачове, които направиха срещу Холандия (2:0) и Швеция (3:2), можем да се надяваме и на положителни резултати. Но действителността е такава, че в отбора ни вече няма имена като Христо Стоичков, Краси­мир Балъков, Йордан Лечков, Емил Костадинов или Наско Сираков. Няма ги също Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. И не можем да разчитаме на футболния гений на даден играч. Апропо, вече трябва да сме свикнали с това. Нуждаем се от обединен отбор, готов за битка от първата до послед­ната минута. Тим, решен да остави сърцето си на терена в името на общата цел. Направят ли го срещу Словения, „трикольорите" може да очакват солидна подкрепа срещу Норвегия в неделя на националния стадион „Васил Левски". Но нека не слагаме каруцата пред коня, както се е случвало през годините, а да изчакаме първо срещата в Любляна. Останалото ще си дойде само...