Славиша Йоканович изобщо не криеше, че е един вид футболен естет. Той показа това още в първите си часове като треньор на Левски. След един малък детайл от вчерашното му интервю в „24 часа" вече е ясно, че наставникът на сините не просто обича тази игра, а нещо повече. Той е играл сериозен футбол в неслучайни отбори, меко казано. Бил е в една съблекалня с големи имена. Славиша Йоканович признава - най-големият шампион, с когото съм играл, е Джалминя. Фамозният играч на Ла Коруня бе истинска наслада за окото на зрителя. Уникален играч, но като всеки бразилец Бат Джали бе малко несериозен. За да посочи недостатъчно оценения от футболния свят Джалминя като свой идол, значи Славиша Йоканович е истински и неподправен футболен естет. Само от това можем да си правим изводите, че пред нас е един невероятен ценител на играта, човек, който може да оцени това, което не всеки може да види с просто око.
Треньорът на Левски казва това не за да направи впечатление. Невинаги можеш да отсееш един такъв детайл, който да ти даде достатъчно ясна представа с какъв човек си имаш работа. Славиша Йоканович е достатъчно деликатен, обноските са му над средното ниво на колегите в българския клубен футбол. Не Левски, А група имаше нужда от човек, който не качва играчите си на клубния автобус, не ги оттегля на режим и те заедно не отиват еди-къде си да играят футбол. Йоканович наистина е необикновен.
Сръбският специалист явно не е по избухванията. Мнозина очакваха от него фойерверк, Йока бе нарочен за човек, който едва ли не ще отключи шкафчето, в което е заключен футболът, който дълги години отсъства от менюто на сините. При него нещата може би ще стават много бавно, стъпка по-стъпка. Точно така, както стават истински хубавите неща. Ако бързата работа е срам за майстора, то предстои да видим дали треньорът на Левски е майстор в занаята.
На този етап назначението на Йоканович не дава бързи резултати. Публиката на Левски в последните години няколко пъти бе на прага на отчаянието и сега сърбинът е някаква искрица надежда. Сега някои искат от него да направи така, че Левски да литне, други са готови да чакат още, но не безкрайно дълго, а трети вече му подписват пътния лист към дома. На този етап Йока е поразмърдал някои постове, а за селекцията явно се е доверил на прекия си началник Наско Сираков, тъй като особено за българските есенни попълнения няма откъде да има впечатления.
Недостатъчно оценено е, че към този момент Левски играе на ниво през целия мач. Съвсем доскоро сините видимо сдаваха багажа преди 70-ата минута и особено на „Герена" това се виждаше дори в моменти, в които Левски бе с числено преимущество спрямо скъперника си. Сините започваха ударно, с директен футбол, защото знаеха, че последните минути на мача не им принадлежат като темпо и кондиция, и се стараеха да си напишат сценария през първото полувреме.
Сега вече имаме промяна. Срещу Славия Левски игра на по-високи обороти през второто полувреме, а това вече е някаква, макар и не сензационна новина. Това би трябвало да предположи по-мъдра игра и повече задържане на топката в средата на терена и като цяло по-голям и траен контрол на събитията.
В най-близко време целта на Йоканович е ясна - ЦСКА. До вечното дерби Левски не само трябва да е още по-добре кондиционно, но и да има някакъв напредък в играта. Сърбинът много добре знае какво значи съперничеството между основни противници в едно първенство. Временно може да се наложи забавянето на избистрянето на стила на игра. Може да излезе необходимост от корекции от всякакво естество. Но мачът с ЦСКА трябва да бъде спечелен с характер. Йоканович засега показва наличието на такъв. Друг е въпросът дали и при играчите му е така. Треньорът обаче има такива задължения - да инжектира дух в играчите си, голяма част от които не знаят за какъв мач става дума и изобщо в какъв отбор са попаднали. Затова освен естет и ценител Йоканович трябва и да е малко катил. Големият Рангел Вълчанов, който почина вчера, бе казал: „На глупавия човек дай му дух. И той се оправя. Без дух нищо не става". А в съблекалнята на Левски има играчи, които имат нужда от подобна „интервенция". Треньорът ще се сблъсква тепърва и с други необикновени проблеми. Такъв ни е футболът, тук обикновени треньори не виреят.
Желю Станков, "Тема Спорт"