Бившият халф на ЦСКА и настоящ директор на ДЮШ на Етър Никола Велков даде интервю за "Тема спорт". Акцентът в разговора падна върху армейците - Велков коментира настоящата ситуация в отбора, както и едни от най-паметните мигове в историята на клуба. 63-годишният Велков играе на "Армията" в два сезона (63 мача и 5 гола), но какви! Той е в ЦСКА от 1980 до 1982 г., като в този период участва в две елиминации на действащи европейски клубни шампиони - Нотингам и Ливърпул. Освен това Велков е титуляр в епичните сблъсъци с Байерн (полуфинал за КЕШ през 1982 г.) и с испанския шампион Реал Сосиедад. Велков, който е родом от Харманли, е играл за Хасково, Етър, откъдето преминава в ЦСКА и след "Армията" се завръща пак на "Ивайло", Локо ГО и гръцкия ПАС Янина. Бил е наставник на Локо ГО и болярите. От 2013 г. е директор на ДЮШ на Етър.
- Г-н Велков, вие сте част от едно от най-силните поколения на ЦСКА от края на 70-те и началото на 80-те години. Играли сте при отстраняването на европейските клубни шампиони Нотингам и Ливърпул, а също и при паметното 4:3 над Байерн. Рядко обаче можем да ви видим в медиите. Защо досега не сте взимали отношение по процесите на "Армията"?
- Аз следя достатъчно отблизо проблемите на ЦСКА, защото клубът ми е дал много и не мога да бъда безучастен към него. В същото време не съм вътре в кухнята, за да казвам кое е правилно и кое е грешно. Но въпросите, свързани с ЦСКА, ме интересуват живо. Ако не бяха дошли новите собственици преди три години, клубът отиваше на разпад. Ако не се бяха нагърбили, сигурно още щяхме да сме по А окръжна или В група. Оттук насетне трябва да има някакво надграждане. Като че ли играта на отбора изостава. Като организация, доколкото виждам, всичко е наред. Но на терена е нужно постоянство, а и още време.
- Готов ли е ЦСКА да стане шампион още този сезон?
- Шансовете на ЦСКА се вдигнаха много след като махнаха Методи Томанов от Лудогорец. Не може с лека ръка да си правиш експерименти с хората. Особено с човек, който ти е помогнал за изграждането на отбора и за спечелването на 7 поредни титли!
- Какво може да спре ЦСКА по пътя към титлата?
- Играта на отбора е първото нещо. Показаното срещу Левски беше... Да не давам определения. ЦСКА не направи една скоростна атака в дербито, а в защита беше като разграден двор на моменти. Трябваше да се покаже много по-качествена игра. Но има още много кръгове и представянето може да се подобри и надгради.
- Доколко странични фактори могат да окажат влияние в спора за първото място?
- Има задкулисие и първенството ни е изкривено. Само това ще кажа.
- Като бивш полузащитник какъв е коментарът ви за играта на ЦСКА в халфовата линия?
- Мисля, че в средата на терена и в атака отборът разполага с директни, атакуващи футболисти, които създават добри предпоставки за бърза игра. Десподов мога да отлича, централния нападател Мауридес, отляво Жоржиньо... В нападение ЦСКА разполага с футболисти, които могат да изненадат всяка защита. Но е нужно като цяло отборът да се представя на доста по-високо ниво. На този етап не виждам голямо подобрение спрямо играта срещу Левски и Лудогорец. Силите между трите водещи отбора са изравнени и нещата опират до директните мачове. А ЦСКА загуби първите два.
- През последните месеци се говори, че Тодор Неделев може да бъде привлечен в ЦСКА. Смятате ли, че той може да се развие в отбора и да му помогне?
- Неделев може и да е от полза. Климатът на "Народна армия" трябва да е харизан някъде отгоре. Той е по-особен. Най-вече за голямо съжаление на левскарите.
- Големите наши играчи излизат от "Армията", а не от "Герена". Това е истината. С кого от вашите съотборници в ЦСКА поддържате добри връзки и до днес?
- С всички до един. Никога не съм бил в лоши отношения с тях.
- Имаше ли играч, който не успя да развие в пълна степен своя потенциал заради голямата конкуренция в отбора?
- Тогава бяхме 16-17 човека с двама вратари и в общи линии всички бяха на много голямо ниво. Може би трябва да посоча Марио Вълков. Той влезе на 18 години в ЦСКА, вкарваше голове, имаше голям талант - бързина, техника, рязък, директен футболист, обработен удар с глава, добро овладяване, пък и беше лъчезарно и чисто момче. Но така се стекоха обстоятелствата, че тогава Стойчо Младенов го уредиха след престоя му в Берое и той заигра. Така за Вълков не остана място.
- Ружди Керимов също като че ли го забравиха?
- Не са го забравили, просто той не иска да дава интервюта. С Ружди бяхме на представянето на книгата на Паро Никодимов. Керимов също е много лъчезарен и буден човек. Самороден талант! Сега има бизнес с жена си.
- Голямата конкуренция в ЦСКА беше ли повод за конфликти между футболистите?
- Конфликти имаше, но в същото време на нас треньор ни беше един истински човек, който намираше сили и начини да ни обедини и мотивира - Паро Никодимов. Той се стараеше да няма завист между нас, да сме като едно цяло. Да, имало е проблеми, но не и големи скандали, караници, биеници... Такива неща никога не е имало. Паро винаги намираше начин да балансира работите. Той рядко повишаваше тон, говореше уверено, умерено, спокойно... Човек, който искаше да се доказва и го направи. На 36 години стана шампион като треньор. Той имаше и литература, която после ми я даде. Цял шкаф литература беше събрал, като в нея бяха описани тренировките на най-различни големи отбори и треньори, които са завършили "Коверчано". И досега си спомням тренировките на Ливърпул в деня на мач - 15 минути загрявка, 15 минути на половин терен с две докосвания и 15 минути игра без врати, а топката се спира на тъча. Спомням си, че ние тренирахме на 4-ти километър в деня на реванша с Ливърпул през 1982-а. Имаше 10-20 сантиметра сняг. Почистихме, ние тренирахме, после Ливърпул дойдоха, а ние ги гледахме от терасата (смее се). За времето си Паро е бил страшно подготвен. Страхотен треньор. Абе, пич отвсякъде.
- Кой е най-паметният ви мач с екипа на ЦСКА?
- С Ливърпул, когато ги елиминирахме с 2:0. Аз асистирах за втория гол на Стойчо Младенов. Но в тази среща влязох през второто полувреме. Бях контузен и изобщо не бях тренирал преди мача, но се включих. Иначе бях титуляр и в двата мача с Нотингам, и в двата с Байерн, и в двата с Реал Сосиедад, както и с Шомбиерки...
- Вечната тема - какво попречи на ЦСКА да стигне финал в евротурнирите?
- Нямахме самочувствие. Как да ви кажа - изпуснахме си шанса. Не знаехме езици, някак не бяхме достатъчно отворени. Ако бяхме с по-широк мироглед...
- Защо се задържате толкова кратко в ЦСКА - само два сезона?
- Питайте Никодимов, той ще потвърди. Аз съм вторият играч, който си е тръгнал от ЦСКА по свое желание, а не насила. Първият беше героят срещу Аякс - Стефан Михайлов от Кюстендил. София не ми харесваше много, а и жена ми искаше да се приберем в Търново. Никой не ме е пъдил, имах си жилище, Паро ме молеше да остана. Изобщо не съжалявам, че съм го направил, пък и той животът си мина. Мисля, че съм живял доста разумно. Разбирам се добре с околните, никого не съм излъгал или окрал.
- Кой е най-добрият футболист, с когото сте играли?
- Ей, сега с много хора искате да ме скарате (смее се). Майтапът настрана, ще го кажа - Георги Димитров! На 21 години го избрахме за капитан на ЦСКА. Беше на един лагер в Трявна. Преди него лентата носеше Иван Зафиров, аз се засякох в първия си сезон с него, но после Копата се отказа. И трябваше футболистите да изберем кой да е капитан. Какво да ви кажа за Гошо - най-титулуваният френски клуб Сент Етиен да те обяви за своя най-добър чужденец казва всичко. През три дни се чуваме с него. Платини за него казваше, че се е питал дали е централен защитник, или халф. Гледайте с Нотингам мача - колко директно се включва в атака. Умаряне нямаше! Техничен, борбен, мъжкар, много качествена игра с глава... Къде отиваш ти! Той е най-добрият за мен.
- Какво бихте казали за финал? Дали за ЦСКА, или по друга тема?
- Ще се радвам много ЦСКА да се върне на върха. Да влезе в групите дали на Лига Европа, или на Шампионската лига. Ще се радвам от сърце да го направи. Да споделя и няколко думи за децата от позицията на шеф на школата на Етър - най-важното не е толкова да правим футболисти, колкото да изградим хора. Да ги държим далече от пиенето, от цигарите, от наркотиците... Искаме всяко дете да го направим човек. Това е най-важното.
