Във футбола случайните неща се случват един път. През 2017 година Ботев (Пд), воден от Николай Киров, победи Лудогорец на финала и спечели Купата на България. После обаче надви именития си съперник и в битката за Суперкупата. Тази година Ботев отново е на финал след истински полуфинален трилър с ЦСКА. И пак под ръководството на Киров. Което е доказателство, че това не са случайни успехи, а заслужени и изковани от добър треньор и добри футболисти. Наставникът на „канарчетата” обаче не е от хората, на които самочувствието им личи от километри. Възпитан и сдържан, той не обича фанфарите, а работата. Преди днешната тренировка на „канарчетата” Николай Киров се съгласи да даде интервю за агенция БЛИЦ.
-Г-н Киров, Ботев ли игра много силно или ЦСКА се представи доста посредствено на полуфинала за Купата на България?
-Не мога да преценя къде е истината. Факт е обаче, че ние се бяхме подготвили много добре за реванша, след като имахме крехък аванс от първата среща на нашия стадион. Момчетата излязоха доста мобилизирани и със самочувствие. Защото, ако искаш да биеш на „Армията”, излезеш ли там смачкан и без самочувствие, си обречен на провал.
-През 2017 година преди финала за Купата и мача за Суперкупата, както и сега на полуфинала с ЦСКА, вашият отбор беше в ролята на аутсайдер. Сега обаче преди битката с Локо Пд всички ви сочат за фаворити. Това ще ви помогне ли или може да ви попречи?
- О, не. Категорично няма фаворит за финала. Винаги в такъв мач шансове имат и двата отбора. А да не забравяме, че предстои битка между двата най-силни пловдивски тима. За първи път в историята ще има такъв финал и няма как да определиш кой е аутсайдер и кой има по-голямо предимство.
-Много се шуми за трансфер на две от звездите ви Тодор Неделев и Кристиан Димитров... Вероятно ще ми отговорите, че не знаете нищо, но все пак съм длъжен да ви попитам.
-Нормално е да се шуми. Това са състезатели, които показаха израстване през сезона. Свикнали сме за Неделев да четем почти през ден, че е искан тук и там. Напоследък зачестиха новините и за Кристиян, защото той се представя много стабилно. Но наистина съм откровен с вас – до момента не съм запознат да има конкретна оферта за някого от двамата.
-Работите ли вече по лятната селекция и колко нови попълнения да очакваме в Ботев като бройка?
-Имаме идеи за лятото, но конкретната ни работа по селекцията ще започне непосредствено след финала за Купата на България на 15 май.
-Сега ще ви върна назад във времето. Как като малък се запалихте по футбола?
- Времената бяха такива. Живеехме в затворена система, а технологиите не бяха толкова добре развити. Развлеченията се брояха на пръсти, а футболът беше едно от тях. В квартала, в който отраснах – „Кършиака”, всички ритахме топката. Аз се записах в школата на Марица още в първи клас – бях току-що навърши 7 години. Преминах през всички детско-юношески формации, като интересното е, че винаги играех в отборите на по-големите от мен.
-Защо станахте вратар?
- Има една приказка, че вратарят се ражда, а не ставаш такъв впоследствие. И е така. Трябва да имаш таланта и тръпката, за да застанеш на вратата. Нямаш ли желание, нищо няма да се получи. Още от малък се влюбих във вратарския пост и никога не го изоставих по време на кариерата ми като футболист.
-В какво семейство израснахте?
- В сплотено, сериозно и амбициозно семейство. Баща ми беше главен счетоводител, а майка ми - застрахователен агент. Моите родители държаха на учението и на дисциплината. Държаха и така ме възпитаха. Въпреки че тренирах футбол, аз не изоставих училището. Напротив. Завърших с отличен средното си образование със специалност „счетоводство и контрол”. После завърших и висше образование в Пловдивския университет с профил „физкултура”.
-Помните ли някоя важна дузпа, която сте спасили като вратар?
- Помня няколко, но най-яркият ми спомен е свързан с един мач за Купата, когато спасих две дузпи срещу... Ботев. С моите съотборници от Марица срещнахме „канарчетата” в четвъртфинален двубой за Купата на България. Срещата беше много интересна и се стигна до изпълнение на дузпи. Парирах два удара, но пък ние изпуснахме три и отпаднахме.
-Какви спомени пазите от дербитата Ботев – Локо, в които сте участвали?
- Това са най-интригуващите мачове. Никога не е ясно как ще завърши двубоят. На стадиона идваха хиляди фенове. Сега съм сигурен, че много привърженици на двата отбора ще пристигнат в София за финала на 15 май.
-Наистина ли Атанас Узунов измисля прякора ви Белия?
-Да, така е. Той беше треньор в школата на Марица. Занимаваше се с подготовката на вратарите. Един от първите спецове у нас в тази област. Наско измисли прякори на много хора, а аз бях един от тях.
- Тъжна вест застигна вчера футболна България – почина Динко Дерменджиев.
-Лека му пръст. Тъгата ми е огромна. Бяхме много близки в последните години. Поне веднъж Чико минаваше през базата да се видим и да проведем разговори. Ботев и България изгубиха една голяма личност. Аз изгубих приятел и човек, от когото съм се учил.
-Много хора не знаят на кой отбор в чужбина сте фен и кои са любимите ви футболисти зад граница?
-Нямам любим отбор зад граница и никога не съм имал. Що се отнася до най-добрите за мен футболисти, които съм гледал, те са следните: Марадона, Зидан и Меси. Уточнявам, че ги подреждам хронологично.