Кой управлява българския футбол? Кой взима решенията? Кой носи отговорност за състоянието му? Тези въпроси все по-силно вълнуват привържениците на играта у нас в условията на тотален хаос във футбола ни и при тоталното отсъствие на формалния ръководител Борислав Михайлов от публичното пространство. Логично се подхранват съмненията, че той или има интерес от поддържането на статуквото, или просто няма думата за евентуална промяна. А може би и двете.
Клубните ни отбори приключиха участието си в евротурнирите още преди плажуващите да са направили тен, а националният отбор се срива в класациите с темпове, които скоро ще го поставят в една урна със Сан Марино и Гибралтар. Но Михайлов мълчи защо е така.
ЦСКА бе пратен с лекота в аматьорската група по административни причини, а Локомотив Пловдив заплашва, че ще отиде там по собствена воля, за да се отърве поне за кратко от терора на БФС, чиито комисии четат правилниците, както дяволът чете евангелието. Президентът Боби няма позиция. Излишно е да споменаваме, че в немотия тънат десетки детски школи и емблематични клубове, а други просто изчезнаха в периода на управление на Михайлов. За сметка на това се пръкнаха безброй нови, чиято спортна дейност обаче се изчерпва с вдигането на бюлетина при гласуванията на конгресите на БфС.
В този му вид и с този му президент българският футбол е привлекателен за "инвеститори" като Касев и Льосков - те се вписват чудесно в обстановката, пасват й като дялан камък. Другите, със сериозни намерения и планове, получават от футболния съюз ясен знак, че не са желани, ако посягат на статуквото.
Затова срещу тях се насочва целият арсенал от атаки на приближени медии, политически натиск и правна дискриминация. А през това време във футболния съюз само кимат одобрително по телефонната слушалка.
Явно Боби е окей и с условията по стадионите, които са все така мизерни, неудобни за феновете и дори застрашаващи техния живот. За капак мачовете се насрочват по програма за дни и часове, в които метеоролозите предупреждават да си останем вкъщи заради опасни горещини, а Михайлов и подопечните му казват на играчите да тичат, а на феновете да стоят на: слънце... Но на Боби му е добре на сянка. Него на мачове от А група не го виждаме. БФС и президентът му объркаха почти всичко, до което се докоснаха и за което им стигна времето дотук. А обяснения няма, няма оправдания, няма и виновни... мълчанието е пълно.
След всичко това няма как футболната общественост да не зададе въпроса "Къде е президентът?". Ако беше ученик, Михайлов щеше отдавна да е изключен заради натрупани отсъствия.
Боби го няма, когато клубовете имат нужда от помощ отсъства и когато трябва да дава обяснения, насоки или да порицава. Вместо да поема отговорност, важните решения във футбола ни се приписват на администрацията, която често ги оповестява в късните часове. Човек остава с впечатлението, че БФС е просто сайт и фейсбук профил, които някой управлява за удоволствие и пълни със съдържание в извънработно време.
Необяснимо е къде беше Борислав Михайлов, когато най-титулуваният клубен отбор стигна до ръба на оцеляването. Търси ли той най-добрия изход за българския футбол заедно с всички юристи на БФС и УЕФА, оповести ли публично кой вариант за излизане от кризата футболният съюз ще приеме за легитимен? Защото случаят с ЦСКА не е частен, той разтърси българския футбол из основи, а вторичните трусове, които предстоят, може да се окажат далеч по-разрушителни.
Не можем да не попитаме още и къде, с кого и какво прави президентът на футболния съюз всеки петък, събота и неделя, когато се играят мачовете от първенството? Ако тогава го боли глава и се възстановява от любимото си занимание, можеше да отиде поне на финала за Суперкупата в работен ден и да коментира защо тоталният хегемон в клубния ни футбол предизвиква интереса на едва две хиляди души в близо милионния по това време на годината Бургас. И тази година ли Михайлов ще се появи за пръв път на роден стадион в последния кръг, примамен не от интерес към състоянието на футбола, а от политико-икономическото присъствие, от концерта на някоя чалга звезда или от богатия кетъринг в ложите... В големи международни компании съществува успешна бизнес практика собствениците да влизат в роли на нискоквалифицирани работници, за да видят от първо лице какви са проблемите на персонала, а и какво мислят служителите и клиентите за самите тях. Но как Боби Михайлов да разбере в какви условия се трудят футболните хора, какви препятствия срещат феновете по пътя към трибуните и какви опасности ги дебнат там, какъв е продуктът, който виждат на терена, след като кракът му не стъпва на стадионите? Страх ли го е как ще го посрещнат феновете из цялата страна? Ако го е страх, задава ли си въпроса защо е така?
Ако си го задава, какво си отговаря?
Ако си отговаря правилно, какво още прави на този пост?
Всички тези въпроси и техните логични за трезво мислещите хора отговори засилват публичните съмнения, че Борислав Михайлов е по-малко футболен президент, в пълния смисъл на думата и повече параван за нечии чужди интереси - футболни и не дотам футболни. Може би затова не счита за нужно да поема отговорност и да се появява публично, за да отговаря на въпроси. А феновете на футбола имат много въпроси към него. В такава ситуация, за да защитят името си, доблестните мъже имат само един изход - да напуснат. И за това ли ще чакате нареждане, господин президент?
Стоян ГЕНОВ, ПР АГЕНЦИЯ КОТА
