Ден пpegu гостуването на националния ни отбор на Франция "Тема Спорт" се свърза с един от участниците в паметния мач на "Парк де Пренс" през 1993 година -Петър Александров. Нападателят, който от години живее в Швейцария, се появи като резерва в паметната нощ в Париж на 17 ноември, а по-късно попадна и в състава за мондиала в САЩ. Той бе съотборник с новия селекционер Петър Хубчев и в Левски.
ЗА ДВУБОИТЕ С ФРАНЦИЯ И ШВЕЦИЯ
Всеки мач с националната фланелка е гордост и чест и очаквам да видя това и от футболистите на терена. Аз винаги съм оптимист и мисля, че от дбата двубоя ще вземем поне един "хикс". Дали ще е срещу Франция или после с Швеция, не зная, но защо да не победим и някой от двата. Във футбола никога нищо не се знае. От доста време тези момчета са заедно в националния тим и показаха в някои срещи, че могат да печелят и срещу по-големите. Доказа го успехът срещу Португалия през март. Аз винаги съм казвал, че ако един треньор трябва да мотивира играчите да носят националната фланелка, то те не са на правилното място. Не са за там, не са за нея. Много често се казва, че селекционерът не можел да ги мотивира. Какво значи това?! Ти още с повиквателната трябва да изгаряш от желание да играеш за родината си. Да си го извоюваш. Ето и сега за мен е голяма радост, чест и гордост, че ще играя пак за България в този демонстративен мач на Ветераните с Швеция преди световната квалификация на 10 октомври.
ЗА МАЧА НА "ПАРК ДЕ ПРЕНС"
Би било фалш и некоректно да съпоставяме двубоя от 17 ноември 1993 година с предстоящия в петък. Не е реално. Мачът на "Парк де Пренс" ще остане завинаги в нашата история като гордост. Той бе с решителен характер. Знаеше се, че ако победим, се класираме за световното в САЩ. Сега ние може пак да победим франция, да, ще е изненада за целия свят, но няма да реши нищо. С този успех тогава сега сигурно има известен респект от тяхна страна към нас. Преди две години покрай един благотворителен мач на ФИФА имах възможността да бъда в една съблекалня с тогавашния им треньор Жерар Улие и когато той влезе и му казаха, че аз съм в отбора, само вдигна ръце. Този мач ще остане незабравим. Имах щастието да участвам в него и после да бъда и в състава за световното. Емоциите са неописуеми.
ЗА ПЕТЪР ХУБЧЕВ
От сърце му пожелавам успех. Познавам го, сериозен човек е. Радвам се, че се съгласи да поеме отбора в един не толкова добър момент. Шансовете да се класираме са почти нулеви. Ще му е трудно, защото той не е човекът, който е избрал тези футболисти. Но горе-долу това е групата. Да, всеки треньор си има своите виждания и може би в следващите мачове ще отпаднат двама-трима и ще дойдат нови. Познавам и помощника му Георги Донков и вярвам, че ще се справят. Хубчев е показал, че има нужните качества. Да си селекционер на националния отбор е голяма чест и съм сигурен, че той го осъзнава. Всеки иска да има успех. Когато започваш дадена работа, винаги мислиш позитивно. Желая им много късмет. Радвам се, че ще ги видя в Швеция.
