Попето: Не съм ползвал връзки, за да стана футболист и винаги казвам каквото мисля

- Разбира се. Голям клуб, феновете са поразителни. Веднъж ме смениха и седнах на пейката. Усетих толкова мощна подкрепа от трибуните, че ми се искаше да се върна на терена. Никога и никъде не съм виждал такива привърженици.

А от себе си доволен ли сте?

- Поставям си оценка три плюс. Може и по-добре. Може и по-зле.

Нека си представим по-добрия вариант. Колко гола и асистенции трябва да запише играч на вашия пост в Русия?

- Не са ми поставяли конкретна задача. Тук е трудно да вкарваш. За атакуващ полузащитник 7-8 гола и още толкова асистенции е приличен показател. Сега имам само 3+1.

Какво ви прави щастлив в момента?

- Ще бъда щастлив, ако спечелим трофей.

Но за целта е нужна стабилност. Защо Спартак не я постига?

- Вече 7-8 години никой не може да отговори на този въпрос.

Всъщност от 14...

- Да, но се опитваме. Неприятно е, когато губим. Не всичко зависи само от нас. Съперниците са силни.

Спартак е без трофей вече 14 години, но вие го избрахте въпреки офертата от ЦСКА. Защо?

- Всъщност ме искаха четири клуба. Предложението на Анжи бе значително по-добро от това на Спартак. Но го отказах.

Парите не са главното, така ли?

- Вече заработих достатъчно за цял живот. Инвестирах в недвижими имоти, давам апартаменти и офиси под наем. Открих ресторант в София. На стените са окачени мои фланелки и снимки на национали. Хората идват, гледат мачове. С бизнеса всичко е наред и мога да бъда спокоен за парите.

Във футбола има много поече...

- Няма как да имаш всичко. Можеш да отидеш в Китай и да вземеш 10 милиона, но да не се чувстваш щастлив. Какво да правиш там, за какво да играеш?

Каква кола карате?

- "Тойота Тундра".

Странен избор за футболист.

- Мечтаех за такава от дете. Според мен колата служи, за да те придвижи от точка А до точка Б. Спомням си как в началото на кариерата ми изплащах лизинг всеки месец за "Мини Купър". Тогава си мислех: "Ако искаш да харчиш пари, занимавай се с недвижими имоти".

Чувствате се нормално и без суперабтомобил?

- Да. Глушаков кара "Бентли", Мовсисян - "Ролс-Ройс". Но аз от коли не се интересувам.

А вещите, дрехите?

- Дори не съм бил в ЦУМ, въпреки че всички ми го препоръчват.

Не започнахте срещу Ростов заради умора от приятелските мачове. Можехте да поискате от треньора на България да ви даде почивка.

- Това е постоянен проблем. В клубовете мислят, че си твърде използван в националния отбор. Там пък те искат да пристигнеш отпочинал от клуба си. Няма как да стане. Искам навсякъде да дам най-доброто. В продължение на две години бях капитан на България. Вече не съм.

Защо ви отнеха лентата?

- Изпуснах дузпа срещу Малта и пресата ме подхвана. Писаха гадости за мен, преследваха ме.

Кое е най-лошото, което прочетохте за себе си?

- Че съм пропуснал нарочно, че съм предал отбора си, защото съм искал да уволнят треньора. Превърнах се в най-лошия човек в страната, станах престъпник. Три-четири вестника всеки ден в продължение на 6 месеца си измисляха какво ли не за мен. Че съм отишъл пиян на тренировка, че съм принуждавал масажиста да прави лицеви опори, че съм казвал на треньора кого да пуска и кого - не.

Бяхте ли пиян?

- Не, разбира се.

А принудихте ли масажиста да прави лицеви опори?

- Имам прекрасни отношения с персонала. Какъв чудак трябва да си, за да кажеш "Прави лицеви опори" пред всички? Как въобще е възможно да си го помислиш?

Може би сте го казали на шега.

- Може да се шегуваме, но не и по този начин.

Човекът говори ли пред пресата?

-Той и началникът на медицинския щаб казаха, че не е вярно.

Откъде се взе тази информация?

- Имам някаква идея. Всичко съм постигнал сам. Никога не съм получавал подкрепа, не съм ползвал връзки, за да стана футболист. Сравнително млад ме избраха за капитан на националния отбор. Винаги казвам, каквото мисля. На много хора това не им харесва. Затова те поискаха вече да не ми пращат повиквателни. Беше много неприятно.

Струва ли ни се, или наистина България вече не разполага с играчи на най-високо ниво?

Учихте ли руски език като малък?

- Не, но родителите и по-големият ми брат го знаят. Честно казано, учението не ми се удаваше. Живеех в района на футболна академия и започнах да тренирам на 6 години. Бягах от часовете.

Защо?

- Защото първо се готвех с моите връстници, а после се прехвърлих при по-големите. Тренирах и с двата набора. Цял ден бях на терена. Помня, че когато бях на 12-13 години, майка ми ме попита: "Защо не ходиш на училище?" Отговорих: "Защото не ми трябва. Ще стана футболист".

Тя се учуди: "Откъде реши, че ще станеш футболист?" А аз просто го знаех. Същото ме питаха и в училище. В седми клас се преместих в спортна паралелка. Учителката каза: "В класа има 30 момчета и всеки е убеден, че ще стане футболист. А това просто не е възможно!". Отговорих смело: "Ще видим". Въобще, държах се лошо и сега се срамувам. Първият час започваше в 7,20. А аз се появявах в 7,50 с кафе в едната и с топка в другата ръка. Сядах на чина, сякаш нищо не се е случило. Да ми се карат бе безполезно, винаги казвах "Ще стана футболист". Отнасях се лекомислено към часовете по английски език. Сега съм убеден - ако бях учил, всичко в живота ми щеше да бъде по-лесно

Какво ви казва учителката сега?

- Дава ме за пример - ето, момчето ходеше навсякъде с топката и постигна своите цели. Окачили са мои снимки по стените. Превърнахте се в легенда. 

Капитанската лента ви бе връчена от самия Лотар Матеус. След това той каза: "България е най-лошото, което можеше да сполети треньорската ми кариера”...

- В първите 3-4 мача под негово ръководство постигнахме добри резултати, но след това пресата започна да ни оказва натиск. Мисля, че това лазеше по нервите на Лотар. Спомням си добре първия двубой с него начело - играхме с Уелс на Гарет Бейл. Той често стреляше към вратата, но вкарах аз, а България спечели с 1:0. След срещата Матеус ме прегърна. Така че имаше и добри моменти.

Играхте редом с Бербатов. С какво го запомнихте?

- Дебютирах през 2007 г. Бербатов играеше нападател, а аз - зад него. Той е много умен, техничен, спокоен. Никакви грубости, никакъв гняв. Димитър обаче е затворен. Влизаше в ресторанта, хранеше се мълчаливо, не разговаряше почти с никого. Само веднъж се обърна емоционално към мен. През първото полувреме на един мач играхме нелошо. На почивката се приближи и ми каза: "Всичко правиш както трябва, подавай ми, нещата се получават". През второто полувреме той вкара след мой пас.

Знаем, че играете покер. Какви суми сте губили?

- Не играя професионално. Залагаме на лагерите, но на дребно - така, за кафе.

Какво правите в свободното си време?

- Когато имаш две деца, прекарваш цялото си време с тях. Излизаме, пазаруваме. Бил съм само два пъти в Кремъл. Харесва ми спокойният живот със съпругата и децата. Затова и не си взехме жилище в центъра. Жена ми ме помоли да не се занимавам с футбол след края на кариерата. Ситуацията е като с Алекс Фъргюсън, когато говореше за оттеглянето си от треньорския пост: "Прибирам се у дома, а съпругата ми гледа в една точка". Тогава разбрал, че е необходимо да отделя повече време на семейството си.

Слушате ли чалга?

- Да. Жена ми (Елена Паришева - б.р.) беше певица. Запознахме се в ресторант през 2006 г., започнахме да общуваме, постепенно се сближихме. Мисля, че тогава тя бе по-известна от двама ни.

Какъв щяхте да станете, ако не бяхте футболист?

- Никога не съм мислил за друга кариера.

Защо пропадна трансферът ви в Блекбърн?

- Летях до Англия, прекарах 4 часа в медицински изследвания. След това отидох в клубния офис и започнах да чакам. Дойде президентът и ми каза: "Извинявай, искахме да продадем един играч, но не стана. Върни се в Литекс и изчакай шест месеца - ние ще се свържем с теб". Казах "сбогом" на Блекбърн, а в хотела получих обаждане от Газиантеп. Хората поставиха конкретни условия. Отговорих, че не ми харесват. След 10 минути пак звъннаха и приеха моите условия. На следващия ден се срещнахме на летището в София, подписахме договора и веднага заминах.

През април 2009 г. сте били близо до трансфер в Байерн. Вярно ли е?

- Докато бях в Литекс, слушах за различни предложения, но с президента обсъдихме конкретно само четири - Кьолн, Блекбърн, Андерлехт и Дарби Каунти. За Байерн бе само слух.

Имате ли любим отбор в Европа, в който мечтаете да играете?

- Като дете бях от Интер. Татко ми купи тяхна фланелка, когато бях на 8 г. В последно време те приличат на Спартак.

В какъв смисъл?

- Първо - има много легионери. Второ - отборът може да изиграе 6-7 отлични мача, а след това да загуби от аутсайдер. Трето - и в двата тима личи характер, който помага в трудните моменти. Четвърто - феновете. Пето - длъжни сме да вземем титлата.

Как оценявате руското първенство?

- Като трудно и сложно. Определено влиза в Топ 5 на Европа.

Кога Спартак ще се върне в Шампионската лига?

- Моят залог - след година!