Сердар Даят пое Етър на 22 октомври, когато новакът в групата изглеждаше обречен на последното място. „Виолетовите" завършиха на дъното и в края на есенния полусезон, като никой не ги слагаше в сметките. Турчинът, който е живял 25 години в Германия, направи интересна селекция изцяло от непознати чужденци от всички краища на Европа. Той проведе и зимна подготовка изцяло в Турция, като Етър стана загатка за всички родни отбори. В първите четири пролетни кръга търновци спечелиха 7 точки, с което засрамиха и претендента за титлата Левски, който има 5 точки. Сега Етър е само на две точки от спасителната зона и вече мечтае за оцеляване. Ето какво мисли Сердар Даят в откровен разговор.
- Господин Даят, ще успеете ли да спасите мястото на Етър в елитната група?
- Гарантирам, че при нормални условия Етър 100% ще остане в групата. Напоследък играем все по-добре, борим се отлично и ще успеем да се измъкнем от застрашената зона. При положение обаче че съдиите ни свирят по начина, по който го направиха в последния ни мач срещу Пирин (Гоце Делчев), нямаме абсолютно никакъв шанс. Тогава изпадаме директно, без да можем да си кажем имената. Ние не искаме нищо повече от честна игра и равни условия за всички. Тогава ще си проличи кой заслужава да играе сред най-добрите и през следващия сезон.
- Как успяхте да намерите толкова много чужденци през зимата, от които да изградите на практика нов отбор?
- Аз съм завършил треньорска школа в Германия, работил съм с много известни специалисти като Вернер Лорант, Томас Дол, Владимир Петкович. Свободен и контактен човек съм. Не съм си губил времето и през този период създадох много контакти и връзки с мениджъри. Тази зима се срещнах с много футболни агенти лице в лице и на всеки обясних футболисти на какви постове ми трябват и с какъв бюджет разполага Етър. Предложиха ми много имена, ние се опитахме да изберем най-добрите от тях при разумни заплати. Надявам се, че сме се спрели на точните хора, които ще ни свършат работа.
- В момента в Етър играят футболисти от близо петнадесет различни националности. На какъв език говорите в съблекалнята?
- Не ползвам преводач. С футболистите говоря на английски и немски език. Много
държа и всеки да научи поне малко български, защото трябва да уважаваме страната, където работим и си вадим хляба. Аз самият ходя на курсове по български език, изисквам го и от играчите.
- Договорът ви с Етър изтича в края на този сезон. Бихте ли го продължили при добра развръзка за клуба?
- Много зависи от условията и от очакванията и амбициите на Етър. Ако позициите ни се доближат, няма да има проблеми да се разберем. Сега мога да кажа, че аз и екипът ми сме отворени за всякакви предложения.
- Вече сте си изградили представа за българския футбол. На какво ниво е той?
- Вашият футбол е много далеч от немския, но това едва ли ви изненадва. Ако трябва да направя конкретно сравнение, бих казал, че ако водещите ви отбори - Левски, ЦСКА, Лудогорец, Литекс и Ботев (Пловдив), играеха в турската Суперлига, щяха да се наредят между шесто и дванадесето място. Като цяло българските футболисти имат талант, ако работят по-добре, могат да имат и по-сериозно присъствие в европейския футбол.
- Наскоро се оплакахте, че българските футболисти не спазват дисциплината. Защо?
- Вашите футболисти не са дисциплинирани в личния живот. Всъщност те въобще не правят разлика между личен и професионален живот. Ако ги натовариш малко повече на тренировка, започват да мрънкат нещо, опитват да се крият. Отдалечават се от заниманието, изолират се от играта. Помежду си говорят много негативни неща, с които развалят атмосферата. Това създава проблеми в отбора. Те си знаят, че това са празни приказки и вредни клюки, но продължават да го правят.
- Затова ли предпочитате да работите с чужденци?
- Чужденците, които са в Етър, са от добри школи. Те са професионалисти и знаят какво се иска от тях. Ние сме в зоната на изпадащите и ни трябваха опитни играчи, които да могат да ни помогнат веднага. Освен това исках да работя с повече чужденци, за да не се влияят от външни неща, които се случват извън терена. Такова беше моето мислене, радвам се, че и президентът сподели това мнение.
- Преди време имахте инцидент с фенове на Етър във Велико Търново, които ви агресираха на улицата. Защо се стигна до тази грозна сцена?
- Това няма нищо общо с футбола. Когато стана този инцидент, бях едва от три седмици в България. Не познавах никого, не бях обидил или напсувал никого. Сигурно вие разбирате много по-добре защо млади хора могат да си излеят недоволството си върху непознат човек на улицата.
- Преди време сте имали покана да работите в Бешикташ. Защо не приехте?
- Да, по това време бях асистент на Томас Дол в Генчлербирлиги, а
Берид Шустер ме покани да работим заедно в Бешикташ. В живота и във футбола има много тънки моменти, в които човек трябва много да внимава. Доверие се печели много трудно и се губи неусетно бързо. Томас Дол държеше много на съвместната ни работа и аз бях поел ангажимент към него. Не исках да го подведа, затова не приех офертата.
- Съжалявате ли за това?
- Не. Във футбола нещата се променят много бързо. Вчера ме покани Бешикташ, утре може да го направи друг голям клуб. Може да е и някой от грандовете в България.
- В кой от българските клубове се работи най-добре?
- Не искам да давам оценки. Важни са клубове, които са гладни за успехи, които се стремят към нещо голямо. Ще кажа, че ако тази година останем в елитната група с Етър, ще се чувстваме така, все едно сме станали шампиони.
- Преди години е имало разследване в Германия за редовността на вашия лиценз от Кьолнската школа. Как завърши тази история?
- Това стана по време на стажа ми в Германия. Имах проблеми с един от преподавателите ми - Петер Нойрурер, който беше треньор на Дуисбург, и трябваше да изкарам стаж там. Имахме различия и аз подадох жалба срещу него. За да се защити, той говори с треньори от школата, като ги информира, че нямам необходимия стаж от няколко седмици за лиценза. Извикаха ни на изслушване и изгладихме всички проблеми. По-късно получих извинително писмо от футболния съюз на Германия за това, че са ми създали известни трудности. Поднових си „Про" лиценза за периода 2012-2015 година. Всичко приключи добре.
- Работили сте заедно и с Владимир Петкович, който в момента води Лацио. Какво научихте от него?
- Бяхме шест месеца заедно в Самсунспор. Петкович е много добър треньор и чудесен човек. От него съм научил, че без дисциплина не можеш да постигнеш нищо. Много се радвам за него, че стигна до Лацио. Той винаги е имал много високи цели и амбиции. Не знам дали може да си представите какъв голям скок направи, като премина от отбор без особени традиции в Суперлигата като Самсунспор, направо в Лацио. Аз ще съм доволен от Етър да ме поканят в Левски или ЦСКА, това ще е моят скок.
