Серджиу Буш: Трябва да сме пред ЦСКА в крайното класиране, ще се радвам да им вкарам

Румънският нападател на Левски Серджиу Буш даде интервю пред Блиц. Голаджията сподели, че "сините" трябва да са пред ЦСКА в класирането в края на сезона, а той ще бъде щастлив да отбележи гол на "червените" в дербито между двата отбора.

- Защо се стигна до загубата от Ботев и отрезвителна ли беше тя за вас?
- Разочарован съм от тази загуба. Можехме да победим, имахме по-добрите шансове да отбележим през първото полувреме. През втората част не играхме добре и загубихме.

- Каква е разликата между Делио Роси и Николай Митов?
- За мен е едно и също. Важното е отборът да бъде силен, да имаме силен състав. Виждам, че имаме много добър отбор и съм щастлив от това. За мен това е по-важното.

- Все пак от идването на Роси направихте добра серия преди мача с Ботев...
- Да. Николай Митов работеше добре с нас. Същото прави и Делио Роси. Просто той залага повече на тактиката и това се вижда на терена.

- Отстрани изглежда, че вътре в отбора ставате все по-сплотен колектив. Че сте отбор, а не просто група футболисти. Така ли е в действителност?
- Да. Мога да кажа, че ние сме отбор. Някои сме дори добри приятели. Това се вижда на терена. Там най-важното е да си помагаме един на друг и го правим. Това е добре за Левски.

- Какви са отношенията ти с твоя конкурент в атаката – Мапуку? Добре ли е това, че Левски има двама силни нападатели?
- Разбира се. Мапуку е нападател, който в момента е в топ форма. Това е добре за клуба. Той играе добре, вкарва. Следващият път може аз да бъда титуляр. Няма значение кой от двамата е на терена – трябва да играе този, който е в по-добра форма.

- Какво е предимството да играеш в един клуб с футболисти като Габриел Обертан и Жорди Гомес?
- Останалите учим много неща от тях. Те са много добри футболисти. С тях можем да печелим повече победи. Много са важни за клуба. Веднъж играх срещу Обертан в Англия. Той беше в Нюкасъл, а аз в Шефилд Уензди. Победата беше за нас. Радвам се, че сега сме в един отбор с него.

- В Левски има футболисти от 12 различни държави. Треньорът е от 13-а. Трудна ли е комуникацията помежду ви?
- Това не е проблем. Най-важният език е този с топката. Може би само тренировките са по-дълги, защото трябва да се превеждат указанията на Делио Роси на 2-3 езика. Но това не е проблем.

- Може ли Левски да спечели титлата?
- Твърде рано е да говорим за това. Нашата цел е да печелим всеки мач. Ако накрая станем шампиони – ще бъдем като в Рая.

- Как оценяваш конкуренцията на Лудогорец и ЦСКА?
- Мисля, че е добре за българския футбол и за хората. Както видяхте на мача с Лудогорец. Направихме 0:0, но стана красив двубой, стадионът беше пълен. Получихме червен картон рано, но играхме добре. И мачът беше хубав, и феновете ни изпратиха с аплодисменти. Добре е да има повече такива мачове.

- Ще бъде ли специален за теб мачът с ЦСКА?
- Да, определено. Надявам се да стане хубав мач и да спечелим. Трябва да бъдем пред тях в класирането.

- Ще празнуваш ли ако вкараш гол в този мач?
- Не съм мислил за това. Концентриран съм върху моята работа. Аз съм професионалист. Харесва ми да играя за Левски и ще бъда щастлив да вкарам на ЦСКА.

- Имаше ли притеснение в теб как ще те посрещнат феновете на Левски, предвид това, че преди това си играл в ЦСКА?
- Наистина не очаквах да бъда приет толкова добре и толкова топло от привържениците на Левски. Опитвам се да давам най-доброто от себе си за клуба. Уважавам феновете и виждам, че те ме подкрепят и уважват. Усещам това и съм щастлив.

- Имал ли си някакви случайни срещи с фенове на ЦСКА? Имал ли си проблеми с тях?
- Не. Никога не съм имал проблеми. Само в "Инстаграм" и "Фейсбук" от време на време получавам някакви съобщения, но това е нормално. Като цяло не им обръщам внимание и всичко това ми е забавно.

- Мислиш ли за националния отбор на Румъния. Мислиш ли, че с добри игри в Левски ще получиш повиквателна?
- Разбира се. За всеки професионален футболист най-важното нещо е да играе за националния отбор на своята страна. Мисля за това. Но искам да съм здрав, да играя добре. Ако вкарвам голове за Левски и се представям добре, със сигурност ще бъда повикан.

- На 24 години си, а Левски е вече 10-ия ти отбор. Включително клубовете, в които си играл под наем. Можем ли да те наречем футболен номад?
- Интересно. Наистина ли Левски е десетият ми отбор?

- Да.
- Не знаех. Надявам се да остана тук повече и да стана шампион с Левски.

- Защо не успя да се реализираш в Англия? По-трудно ли е там?
- Не. Не мисля, че е трудно. Неприятен момент за мен беше. Изиграх два мача и за съжаление получих контузия, заради която отсъствах два месеца. След това имах добър период, но смениха треньора. Новият дойде с различно мислене, с различни играчи. Докара 15 футболисти. И аз просто не бях в неговите планове. Случват се такива неща във футбола.

- Левски е вторият ти клуб в България. Да разбираме ли, че харесваш страната ни и София?
- Чувствам се много добре в София и в България. Започнах добре сезона, но в момента точно не съм много доволен от себе си. Все пак обаче вкарах 4 гола досега. Надявам се да започна да се справям по-добре и да вкарвам още. Харесвам Левски, харесвам и София, и се чувствам много добре тук.

- Семейството ти с теб ли е в София?
- Да. Женен съм. Тук с мен са съпругата ми и нашата дъщеря. Прекарваме много добре с тях. В София има много хубави места за жена ми и дъщеря ми...

- Значи да не те питам кои жени са по-красиви – българките или румънките?
- Не, няма проблем. Мога да отговоря. Съпругата ми не е ревнива. Мисля, че и двете страни имат много красиви жени. В Източна Европа Господ ни е дарил с много хубави жени. Невероятна красота.

- Приятели ли сте с другите румънски футболисти в България?
-  Да. Познавам всички румънски футболист в България. Поддържаме връзка, говорим помежду си. Имам и приятели от бившия ми клуб тук. И с тях поддържам връзка. Всички са добри момчета и сме като братя.

- Има ли закачки между вас кой ще стане шампион?
- Не. Като се чуем си говорим за това кой как е, дали всичко при него е наред. Такива неща.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Прекарвам времето си със семейството си. Ходим понякога на ресторант. Или просто си почиваме и си обръщаме внимание един на друг.