„В нашия клуб има един автобус хора, които искат да победим."
Думите са на капитана на ЦСКА Тодор Янчев след един от най-срамните мачове в историята на най-успелия български клуб. Край покрития мост „червените" са записвали най-голямата си загуба с 0:8, но съботното 0:1 боли не по-малко.
ЦСКА е сираче. Изоставен, захвърлен под моста за храна на рибите. Загубата от „Литекс" е най-нормалното нещо на фона на всички събития в Борисовата градина.
ЦСКА е изоставен от своите и подритван от чужди. Собствениците Димитър Борисов и Иво Иванов не са стъпили на нито един официален мач от „А" група през годината. Докато Иванов отдавна се е отдръпнал от футбола, Борисов още командва. В петък сутрин гарантира на треньорския щаб, че проблемът с картотеките ще бъде оправен и Стойчо Младенов може да разчита на всичките си играчи в Ловеч. В 15 ч апелативната комисия на БфС каза: „Не!" И от сутрешния разговор до неделя вечер никой от ръководството на ЦСКА не се поинтересува от отбора си. Да пожелае успех на старта - на живо или по телефона. Да попита добре ли са. Имат ли витамини? Има ли дори минерална вода за тренировки? Ще има ли премии при победа (колкото и никой да не вярвал в чудеса)?
На градския стадион в Ловеч нямаше „червен" шеф. За такъв не е редно да броим т.нар. президент Димитър Пенев. От него просто не зависи нищо. Стратега обикаля стадионите и се срами заедно със Стойчо Младенов и компания за чужди грехове.
В Ловеч нямаше никой и от хората, които са се заели с мисия да спасят ЦСКА. Силните хора от инициативния комитет и фирмите спонсори не са виновни за бездната, в която е попаднал клубът. Но ако в понеделник, вторник или следващия месец ще вземат властта на „Армията", трябваше да са на трибуните още от първия мач. Най-малкото за да видят какво заварват, при положение че телевизионно предаване няма. Новите инвеститори пропуснаха да рискуват и да заслужат един безценен бонус със спешно оправяне на финансовите проблеми по случая „Анисе" и съответно с картотеките. Въпреки че акциите са още в „Титан" и не е ясно дали ще бъдат прехвърлени.
Всъщност ЦСКА днес е един вкусен кокал, от който месо не е останало. Много по-важно е кой държи акциите, колко струват, дали ще бъдат прехвърлени за един или за няколко милиона лева. Последната точка в приоритетите на нови и стари са отборът, започналият сезон и какво въобще ще се случва с хората от автобуса.
Ръководството на ЦСКА се провали и с отбора си. Не-картотекирането на 12 футболисти е равносилно на самоубийство. Продажбата на най-добрия - Жуниор Мораес, два дни преди евромач - също. Но дали е само това? Помните ли един футболист, който взема 15 000 евро на месец? Името му е Костадин Стоянов. Известен е в отбора, че обича да кълне - свои и чужди. Искаше да става капитан, но остана шести избор. Преди Нова година „блестя" във футбол на малки вратички, но счупи крак. После реши, че костта му е здрава, и самоволно свали шината. Контузията се усложни. Нека шефовете на ЦСКА покажат медицинска експертиза от какво е болен в момента този футболист. Или просто чака уволнението на Младенов, за да се върне още в първия мач на бял кон. Между другото - заплатата си върви, а с какво е полезен той вече 8 месеца?
В ЦСКА живурка още един герой с още по-голяма заплата. Татуираният до козирката юноша на „Левски" Иван Бандаловски се молеше на Димитър Борисов да го направи капитан на ЦСКА. И когато Янчев беше наказан през пролетта, „синият" богаташ с 20 000 евро заплата прескочи като трупче истинския втори капитан Борис Галчев и грабна лентата.
Димитър Пенев си мълчеше. Все пак на първо място в телефона на чадото от „Герена" са номерата на началниците. Ако вземаш 40 000 лева месечно в най-тежката за страната криза, би трябвало да се срамуваш от отиграванията си в Ловеч.
Разцеплението е и между феновете. И там борбата е за власт. Дучето, „Офанзива" и всякакви фракции драпат да са приближени на нови или стари шефове. Бият се. При „най-видните" запалянковци играта на ЦСКА отдавна не е най-важното. И там битката е за кокала или може би вече за депутатското кюфте.
Прав е Тодор Янчев. Един автобус служители на ЦСКА се интересуват дали отборът ще бие. Някои играчи стават, други - не, а трети са класически туристи. Точно в този автобус на връщане по тъмния път за София не беше юношата на „Левски", който привилегировано се прибра с автомобил. Бил национал.