Преди началото на пролетния полусезон бившият служебен премиер и дългогодишен кмет на столицата Стефан Софиянски даде пространно интервю за „Тема Спорт”, в което обяви място в тройката или спечелване на Купата на България като реално постижими цели. Тогава това изглеждаше повече като химера, сега сините са на финал срещу ЦСКА и са в битката за бронза с Ботев и Черно море. Като един от най-популярните общественици, свързани с Левски, потърсихме Софиянски за актуалните събития в клуба.
Г-н Софиянски, преди няколко месеца в интервю пред нас заявихте, че спечелването на Купата на България или третото място в първенството са постижима цел за Левски. Какво ви караше да сте така сигурен тогава?
Познавам екипа, който пое Левски. Познавам и Наско Сираков, добри приятели сме с Иво Ивков, познавам добре и Мъри Стоилов. Знам качествата им и това обединение на усилията за един по-добър Левски даде резултат. Винаги когато работиш сериозно и имаш конкретни цели, можеш да ги постигнеш. Изключително благодарни трябва да сме на привържениците на клуба, защото те направиха много, за да го вдигнат на крака. Тази подкрепа от тяхна страна е много важна – и за играчи, и за треньори, и за ръководство.
Като сте толкова добър в прогнозите, няма как да не ви питам как ще се развие финалът с ЦСКА? Но не в една дума.
Имам едно много сериозно притеснение. Точно в такива мачове по-слабият, какъвто в случая е ЦСКА, се мобилизира много повече. Не смятам, че обиждам някого, като казвам това нещо. Показват го и резултатите в последните кръгове. Тъй като ЦСКА е освободен от друга цел, ние все пак гоним две неща, а те почти са си осигурили второто място, може да съсредоточат изцяло усилията си върху този мач. Алън Пардю е сериозен човек. И дано това самочувствие, което придобихме напоследък, не ни изиграе лоша шега.
Силно притеснен ли сте?
Да.
Бихте ли дали съвет на Станимир Стоилов в тази връзка?
О, далеч съм от мисълта да давам съвети на такива специалисти. Едно от качествата на треньора Стоилов е да може да мобилизира във всеки един момент състава. Не ме е страх от треньорските решения или позиции. Страх ме е от самочувствието, което добиха тези футболисти. Отново казвам – не е лошо, но дано не изиграе лоша шега.
Създаде се „Левски на левскарите”, очаква се скоро акциите да преминат в ръцете на феновете. Това ли е моментът, в който клубът къса окончателно с модела „Бащица”?
Този модел отдавна е разбит в Европа, може би като изключим Хофенхайм и РБ Лайпциг в Германия. Но в България остава. Пример за това е Лудогорец, ЦСКА. Левски е най-слабият пример от всички тези. Ако се върнем назад, в ЦСКА бяха Илия Павлов, Васил Божков, сега е Гриша Ганчев, да не говорим за времето на „Титан”. Всички тези хора бяха поели „бащинството”, ако приема вашата терминология. Да не говоря за Лудогорец. Това беше един симпатичен отбор от Северната Б група по времето на комунизма, но след възстановяването стана ярък пример за това как един човек, поемайки ангажиментите, се идентифицира с клуба. При Левски имаше много различни периоди. Спас Русев беше за кратко, не знам с какво финансиране. Той си тръгна и остави клуба със сериозни дългове. Тодор Батков беше повече време начело, имаше резултати, той беше уважаван човек в професията си, но не можа да издържи. Оттам нататък имаше доста хаотичност в ръководството, което се отрази и на състоянието на отбора. При Васил Божков започна една стабилизация на отбора, която беше прекъсната по известни за всички ни причини. С предаването на акциите на тези хора сега, които са истински левскари, нещата се оправят. Наско Сираков всички сме го гледали на терена, Мъри също и в двете му роли. Иво Ивков е син на легендата Кирил Ивков – по-левскарско от това няма как да бъде. Сега с една реорганизация може да се постигне един по-съвременен модел на управление. Давам за пример Бундеслигата. Когато бях евродепутат, имах възможност да организирам един семинар с участието на Карл-Xайнц Румениге. Бях поканил известни ваши колеги – покойния Радослав Янкулов и Калин Катев, много добри журналисти. След срещата с Румениге тримата седнахме, за да обменим мисли. Казахме си, че този модел е изключително приемлив за България и на мен ми се иска да го внедрим по някакъв начин.
Кой модел визирате?
Той е 51 процента участие на феновете и 49 процента на по-крупни собственици. Този модел може да се въведе в България и да даде добри резултати.
И може би Левски ще бъде пионер в това отношение… Може или трябва да го приеме?
Нека да завършим така – ако Левски го направи, ще бъде по-добър и от Байерн Мюнхен.
Как гледате на събитията в ЦСКА – оставката на Стойчо Младенов, сътресенията в последно време?
Не ми се иска да коментирам чужда къща. Уважавам и Гриша Ганчев, и Пламен Марков, с които съм в много добри отношения. Не знам дали те сбъркаха някъде, но от самото начало със Стойчо Младенов не се получи добър синхрон. Ако бяха задържали повече Любо Пенев, щеше да има по-добри резултати.
Г-н Софиянски, ще бъде ли Левски основният конкурент на Лудогорец за титлата през следващия сезон?
Да, да, съгласен съм. Лудогорец ще бъде основният конкурент на Левски за титлата.
Ще направи ли това сините по-интересни за силните на деня?
Не бих искал това да става. Аз никога не съм криел, че съм левскар, независимо каква позиция в обществения живот съм заемал. Напоследък разредих посещението по мачове, май заради един такъв страх… Не знам дали ще отида на финала за купата. Но дотам трябва да се ограничат политиците – до ходене на мачове. Нека не забравяме кой сложи „Титан” като основен финансов източник за ЦСКА. Софиянци издържаха клуба чрез тази фирма. Това си беше директна намеса. Така че политиците да не се занимават с футбола. Каквото и да викат по трибуните. И аз съм ходил по мачове. И мен са ме ругали, и на мен са ми подвиквали „Уууу, левскар”, защото играех в близост до „Българска армия”. Но дотук трябва да бъде участието на обществените хора. Политиците д ходят на мачове и нищо повече. Нито да нанасят удари, нито да понасят удари заради футбола.
От ЦСКА често се оплакват от съдийството, оправдавайки това с конкурирането с Лудогорец. Възможно ли е Левски да влезе в тази роля?
Няма отбор или футболен бос, който да не се оплаква от съдийството. Което може да значи две неща – или съдийството е наистина обективно, а домакините или силните на деня очакват да е в тяхна полза, или наистина има проблеми. Аз считам, че нивото на реферите в България действително се подобри. Така мисля.
Финален въпрос – смятате ли, че ситуацията с футболния съюз в момента е нормална и как виждате края на това двувластие, ако можем да го наречем по този начин?
Не е приятен конфликтът между хора, които са дали много за националния ни отбор. Това виждаме в тази ситуация. Защо не могат да намерят общ език, аз не мога да ви кажа. Аз съм се явявал на конгрес за председател на футболния съюз. Загубих, загубих коректно. Стиснахме си ръцете с покойните Иван Вуцов и Иван Славков, те ми благодариха за участието. Аз си тръгнах и нещата си продължиха във футбола. Ние не си развалихме по никакъв начин отношенията. Иска ми се и сега така да стане. В един момент да се пречупи и да стане.
