Бившият треньор на ЦСКА Стойчо Младенов даде интервю за БНТ, в което коментира, че очаква един ден отново да се върне на „Българска армия“. Настоящият наставник на казахстанския Кайсар е категоричен, че единствено „червените“ имат сили да се противопоставят на Лудогорец в Първа лига. Младенов говори още както за проблемите на треньорската професия у нас, така и за предстоящия конгрес на БФС:
- Все още таите в себе си някакви недоизказани неща за драмата с ЦСКА. Кога ще дойде денят на истината?
- Ако дойде този момент, ще говорим и ще коментираме. Този момент трябва да бъде, когато се върна в ЦСКА. Дали като треньор, или като ръководител – мисля, че пътят ми отново ще мине там.
- Християнско е да се прощава в живота. Вие простихте ли на тези, които ви предадоха на „Армията“?
- За прощаване – то на човек да му омръзне да прощава. Господ ще ги съди.
- В последния ви престой на „Армията“ имаше финансова примка около врата. Всичко това и тези жертви се правеха, за да го има клуба. Но в един момент се оказа, че е имало и друг начин.
- Това е тема, която не можем да приключим с 2, 3 или 5 въпроса. Трябва да засегнем почти всичко в този период, в който аз работих в ЦСКА. Запазвам си това право именно за този момент, когато и ако се върна в ЦСКА, да си кажа моите виждания.
- Радва ли ви, че два пъти победиха Лудогорец?
- Единственият отбор, който може да се бори с Лудогорец, е ЦСКА. Знам го това нещо. Убеден съм, защото ние без пари и със селекция от плажовете водехме цял полусезон на Лудогорец в класирането. Така че знаем, че ЦСКА е единственият клуб, който може да се бори с Лудогорец.
- Бяхте в основата на създаването на треньорска асоциация. Като че ли обаче за нейната ефективност някой й пречи. Защо според Вас?
- Първо, ние, треньорите, си пречим. И мен ме учудва това бездействие на всички тези млади треньори, които навлизат в българския футбол. Не ги виждам как ще успеят по този начин. Може да има някакъв успех, но в един определен момент, когато свърши тази кариера, ще бъдат на бунището. Професията „треньор по футбол“ в България трябва да се появи в законите и всеки един треньор трябва да бъде защитен. Както се изготвят договорите на всички треньори на Запад, така трябва да бъде и тук. Не може Българският футболен съюз да бъде единствено подвластен на УЕФА и на ФИФА, а пък договорите да са съобразени с българското законодателство. И когато един треньор подпише договор за три години и го изгонят на третия месец, ако искат му плащат една, две или максимум три заплати. Нищо повече.
- Защо някой не желае силна треньорска гилдия у нас?
- Във футболния съюз има много футболни хора, които работеха и знаят от тази страна как се страда и колко губи един треньор. И Боби Михайлов, и Лечков, и Емил Костадинов много добре знаят за какво става дума. Но нищо не правят, за да може треньорите да са уважавани и ценени в България. Защо правата на един треньор в България са едни, а ето, аз съм българин и като отида на Запад да работя, са други? Мен ме защитава УЕФА и ФИФА. Това е в интерес на президентите, на собствениците на клубовете. Гонят треньори и няма никакво обезщетение. Дори там да има някаква неустойка, тя не се заплаща. Ако не бяхме треньорите в ЦСКА, Чочев къде щеше да бъде сега? Кой ги създава кадрите? Българският треньор ги взима от улицата, прави ги футболисти, подобрява качествата им, за да могат да бъдат забелязани от големите клубове в България и от чужбина. От цялата тази работа печелят собствениците на клубовете. Така че треньорът трябва да бъде уважаван. Точно това е показването на уважение към треньора – да му дадеш сигурност с трудовия договор.
- Каква е вашата позиция, като една футболна легенда на България, относно кандидатите за предстоящия конгрес?
- Не съм от тези хора, които да посочват какво трябва да бъде, кой трябва да стане президент. Боби извървя един път, който, предполагам, му е дал достатъчно време да осмисли своята работа дотук и за това къде е бъркал и къде не. Разбира се, че трябва да се направят много промени. Познавам и Любо Пенев, познавам и Дражев. Не искам да взимам отношение. Моето виждане е, че Боби е не с едни гърди, а с километри пред всички останали. Но пак казвам – трябва да има промени. Тези хора трябва да се ослушат във футболните хора, които могат да коментират всичко, свързано с футбола – управлението и развитието му.
