Три точки са си три точки и така, като сметнем и пресметнем, гледаме към класирането на А група и виждаме, че на първо място гордо се е настанил представителният тим на Литекс. Има-няма петнайсетина години този клуб вече не просто мъти водата на големите, ами се стига дотам, че същите тези големи се опитват безуспешно да копират модела на развитие на явлението от Ловеч.
Кирил Домусчиев може този сезон да спечели Лига Европа, но пак ще има доста футболен хляб да яде, докато достигне там, където е Гриша Ганчев. Пожелаваме и на двамата след още петнайсет години и Лудогорец, и Литекс да са поне на нивото, на което са сега, въпреки че сме наясно с болезнения факт, че мястото, на което те сеят футбол, е с трудна почва. Въпреки това плодовете са повече и по-качествени и трайни, но знае ли се какво ще ни предложи развитието на държавата като цяло в районите с все по-оредяващо население.
За Литекс интересното през целия този период бе, че клубът мина през два момента, в които инвеститорът се отдръпна настрани от управлението и сви парите до степен на командно дишане. Единия път причините бяха разочарование от спортна загуба, а втория - неприятности на Гриша Ганчев, свързани с бизнеса му.
Нито отпадането от Видзев, нито захарните проблеми на собственика на клуба с държавата се оказаха достатъчни препятствия за сериозни сътресения на футболния проект Литекс.
Така, като се замислим, трябва един богаташ да е достатъчно луд да започне да прави футбол от кота малко над абсолютната нула до степен такава, че вече над 15 години да е между най-яките шамари и изобщо да не му пука. И накрая на тези 15 години вече така да си е построил къщичката, че само да ходи на стадиона като обикновен зрител и да се наслаждава на спорта като такъв, без да си трови нервите и да се изчервява пред телевизионните камери. В момента Литекс е изключително смазана машина, която започва от много стабилна детско-юношеска школа, много добър представителен тим и менажиране, което се осъществява от Величко Дихонов, който през всичките тези години се превърна в може би най-постоянната и обиграна дясна ръка в българския футбол. В момента работата на Гриша Ганчев е да гарантира годишен бюджет от малко под 3 милиона лева, а харченето на тези пари е приоритет на Дихонов. Надолу вече са директорът по спортни въпроси, шефът на школата и скаутското звено, ама като кажем скаутско звено, значи то наистина е такова. И не говорим само да пратим Стойчо Стоилов в Бразилия или някъде си. Силата на Литекс е и в България, откъдето се извършват кражбите, казано на футболен жаргон, на млади и талантливи футболисти. В момента войната между големите български клубове се води най-вече на ниво ДЮШ, защото дълго време Литекс обираше най-талантливите деца в страната, но сега на този фронт се изявяват и Лудогорец, и Ботев, които направиха отлични бази с терени и всичко останало за развитието на децата.
Пътят бе отъпкан от Литекс, който винаги вади най-силните козове, когато се стигне до надцакване. Ловеч е мястото, където през последните години има най-много преливане от школата към първия отбор и от там - продажба в чужбина. Манолев, Миланови, Славчев и много други не са родом от Ловеч, а като малки някак си са били убеждавани да станат част от академията на Литекс. Всеки родител вече гледа не името и историята, а условията, при които ще се развива детето му - треньори, екипировка, терени, възстановяване, хранене, спане и не на последно място - училище. В Ловеч за всичко това е отговорен Величко Дихонов и на Гриша Ганчев вече му е лесно, защото като цяло има необходимия екип, който е проверен и обигран през годините.
Продажбите в чужбина също накланят везните при избор на школа, а и през годините Литекс даде не един и двама играчи и треньори за националния отбор. Там е мястото, където с малки изключения чужденците, които играят в стартовия състав, са по-добри от българските си конкуренти.
Трябва да си малко повече от смел, за да за заложиш пари, че над 15 години едно почти нищо ще бъде повече от нещо, като се има предвид, че по онова време много такива като Ганчев, които направиха лесни пари, решиха да се покажат на света. Категорията на тези като Гриша Топалов в Шумен, които знаеха правилото, че футболистите предпочитат парите пред славата, и събираха всичко актуално на едно място, обаче бързо изчезна. Това не бе правилната стратегия - купуваш така наречени звезди, събуждаш заспалата футболна публика в региона, боядисваш оградата, сменяш седалките и отиваш на мач с хеликоптер и събираш овациите. А Гриша Ганчев като изкусен строител на къщички за животни и други сгради от всякакъв калибър спази правилото след първата година, в която се покаже на сцената, да започне да строи от основите, а не от покрива.
И така до момента, в който Литекс вече е фактор, който няма как да бъде подминат и който още поне 15 години ще може да се самоиздържа с механизма, за който отговаря Величко Дихонов. За Гриша Ганчев остава само да слага последния подпис по големите сделки, които, по всичко личи, ще продължат с продажба на Симеон Славчев.
Едно или две отсъствия от европейските турнири, видно е, не са причина за катаклизми. В такива периоди в Ловеч нито някой треньор е решил да напусне, нито пък някой футболист е отказал оферта. Това е единственият от водещите ни отбори, от който никой не се е оплакал, че е излъган и с една стотинка, като това важи от най-висшия мениджмънт до обикновените служители в администрацията и стадиона, да не говорим за играчи или треньори. А и не ни е известно някой клуб да изпищи за това, че Литекс бави траншове по трансфер или пък изобщо не плаща. В Ловеч няма такива драми като в Левски и ЦСКА, където всяка стотинка е на показ и ако касата не е пълна в целия и обем, това веднага се разбира от цяла България.
Гриша Ганчев чудесно е намерил баланс. Хем управлява ФК Литекс като фирма, хем като футболен клуб. А това е, което не успяват да напипат много други инвеститори и кандидати за слава и пари. Може би нещата му се нагласиха някъде след 10-ата година, защото дотогава малко или много оранжевият клуб залиташе в една или друга посока. Собственикът вече се пързаля на дебел лед и няма опасност от пропукване. Вече като че ли е твърде късно за каквито и да е трансформации и премествания, като винаги има вратичка, която зависи от демографския въпрос не само в региона, а и в България по принцип. И накрая нека отбележим, че Литекс разполага със завършен, изцяло покрит стадион, който напълно отговаря на местоположението и нуждите на клуба. Много чертежи, много кранове видяхме и на други места, но единствено в Ловеч всичко е завършено, без да има нищо натруфено и излишно.
Гриша Ганчев не обича половинчатите работи, това видяхме за тези 15-ина години, в началото на които Литекс се появи на футболната карта като наследник на Осъм, без никой да предполага, че в началото на 2014 година, или 16-ия сезон в елита, отборът ще е на първо място във временното класирането.
Желю Станков, „Тема Спорт“
