Те вече са легенди

Часовникът показваше 19:12 часа, когато Омар Косоко вкара първия гол за Ботев срещу Лудогорец във финала за Купата на България в сряда.

Вчера пък, точно по същото време, „канарите" показаха трофея на балкона на кметството в Пловдив. Да, този велик клуб обича символиката, тачи историята си и знае как са я защитава. С кръв, пот и чест. И съдбата най-после му се реваншира за планините от страдание в последните 36 години.

„Първи сме се родили, последни ще умрем", пише на един от плакатите на феновете на Ботев. И те, верните привърженици, показаха през годините, че нито дъжд, студ и сняг могат да ги уплашат, нито адът на долните дивизии може да ги изгори, нито пък пишман собственици, за които името Ботев не значи нищо, могат да ги откажат от тяхната кауза.

И точно тази кауза ги накара да нахлуят на пистата след гола на Косоко, а след това да изгледат последните 15 минути на мача току зад вратата откъм сектор Б.

И ако трябваше, щяха да прекосят терена и с телата си да преградят подстъпите към рамката на Чворович, но топката да не влезе втори път в мрежата му. Ето това е страст, огън, саможертва.

Заразени от феновете си играчите на Николай Киров изиграха паметен мач в София, с който станаха легенди. И след време, когато Ботев пак е на финал, всеки един от тях - от вратаря Чворович до централния нападател Вутов, ще бъдат изобразени на големи платна, редом до Чико, Тумби и Ампето, редом до Георги Славков-Бенкса, Петьо Зехтински-Зико, Коце Костадинов, Пики Юруков, Митко Аргиров и останалите титани в жълто. И там ще бъдат изписани три сакрални години - 1962, 1981 и 2017.

В сряда символика сякаш имаше даже и в дъжда, който се изля над София преди финала с Лудогорец. Той напомни за пороя през 1981-а, когато Ботев спечели последната си Купа преди тази, пак в столицата. Сега валя далеч по-слабо, но и тропически циклон да се бе развихрил, огънят на Ботев щеше да го изгаси.

За разлика от 81-ва, сега дъждът спря преди мача, а към края му даже изгря и слънце. За да покаже, че за този велик клуб винаги ще има светлина.

Георги Пехливанов, в-к „Меридиан мач”