1. Novsport
  2. Бойни спортове
  3. Кубрат Пулев: Почнах го от съблекалнята

Кубрат Пулев: Почнах го от съблекалнята

В Германия всички са точни, у нас боксът е помиярщина

Кубрат Пулев: Почнах го от съблекалнята

Кубрат Пулев записа третата си победа на профи ринга в Германия. Европейският шампион от Ливърпул 2008 говори пред "7 дни спорт" за кариерата си като професионалист, животa в Германия и проблемите на българския бокс.

- Г-н Пулев, как ще коментирате поредната победа?

- Играхме много тежък, 6-рундов мач. Противникът ми е 50-и в световната ранглиста и наскоро е бил бившия световен шампион Лемън Брюстър. Съперникът ми беше много здрав физически и много опитен. От 19 мача има само 2 загуби. Много рутиниран и нахъсан, но не можа да играе с мен. Не успях да загрея преди мача. Преди мен имаше 8-рундов мач и си правих сметката да загрявам тогава. По принцип такива мачове продължават 30 мин, но имаше нокаут още в 1-ия рунд и трябваше да излизам веднага на ринга. Само ми сложиха ръкавиците, завързаха ги и излязохме. Това повлия доста на мача. Не бях подготвен, не бях загрял. Не можах да тръгна силно от самото начало. В крайна сметка добре се получи.

- Как беше атмосферата в залата?
- Залата беше пълна до дупка. Радваха се много, че съм го бил този. Знаят го, че е по-добър, и се радваха. Много викаха, много ръкопляскаха. След мача имаше големи поздравления, все едно съм бил кой знае какъв шампион.

- Какви са коментарите в Германия за представянето ви?

- Всички възлагат големи надежди на мен и са доста доволни. Почти всеки втори-трети човек ме поздравява и ми се радва.

- Какво казват съотборниците ви? Валуев загуби като че ли изненадващо.

- За мен не беше изненада. Иначе съотборниците ми също се радват за мен.

- Как минава един ваш ден в Германия? По колко пъти тренирате, колко тренировки имате?

- Тренирам по 2 пъти. Идвам няколко дни преди всеки мач. През останалото време стоя с приятелите си. Тук имам няколко. Иначе е малко скучно. Всичко обаче е добре. Атмосферата, залата, тренировките - всичко. Съотборниците ми са много готини. Три дни преди този мач играхме футбол.

- По-тежки ли са тренировките в Германия?

- Не. Просто са по-различен тип.

- Каква е разликата между аматьорския и профи бокса?

- Огромна. Професионалният бокс е много по-истински, по-реално може да се види кой е победителят. В аматьорския с тези точкувания и 4 рунда по 3 мин... Много бързо минава всичко и не може да се разбере кой е по-добрият. Там е малко на късмет работата. Тук точкуването е различно и това променя целия бокс. Съвсем различен става. А и с повечето рундове няма мърдане. Трябва да си нащрек постоянно. Не можеш ей така да излъжеш съперника си. Трябва да си на ниво.

- Кога е следващият ви мач?

- На 5 декември. Съперникът ми ще стане ясен скоро, но мисля, че е американец.

- Макар да се боксирате в Германия, тук много хора продължават да намесват името ви... Чувствате ли се обиден на някого в България?

- Не. Просто не ме вълнуват. На кой да съм обиден, като въобще не представляват интерес за мен. Няма как да се обиждам. Нека да си говорят каквото си искат.

- Какво е състоянието на българския бокс в момента?

- Вървим надолу. Добре че беше Детелин (световният шампион Детелин Далаклиев - б.а.), да отсрами малко бокса.

- Какво трябва да се промени?

- Всичко. Най-вече трябва да се промени мисленето, което е невъзможно. Трябва да се смени цялото ръководство. Всичко. Лошото е, че няма кой да дойде. Сега има един добър, амбициран и нов човек, какъвто е Румен Георгиев от "Aрмеец" (кандидата за президент на БФБокс - б.а). Но и него ще го заобградят с глупости и пак ще са същите хора. Няма да стане нищо. Най-много така да направят, че да го откажат. Просто да му писне. Аз даже не знам как се е хванал с тези глупости. С каква амбиция изобщо. Но му правя евала за това.

- Кое е грешно на мисленето ни? Казахте, че трябва да се промени.

- Всеки си дърпа към себе си, вместо да направят една добра организация и да мислят за този бокс. Не може така. Само интриги, само говорят зад гърба. Никой не работи. Търсят си поводи да седнат на някоя масичка, да се отрежат хубаво и да коментират тоя какво направил, оня какво направил, състезателите какви са. А в крайна сметка те самите са отговорни за това състояние. А таланти има много. Все още. Трудно ще се оправи всичко. Най-много да откажат и този човек. Ще седи, ще седи и ще види, че цялото това е една помиярщина.

- Трябва ли да има промяна в националния отбор? Например смяна на треньора?

- Мисля, че да. Промяната трябва да е нагоре. Една птичка пролет не прави. Не знам кого ще махат. Просто всичко трябва да се смени. Освен боксьорите, защото държавата не е толкова голяма и нямаме много. Трябва да дойдат други хора с друго мислене. В България има такива. Въпросът е, че има хора, които са като пиявици и не оставят място за други. А си трябва работещи хора, които милеят за спорта и да го правят за него. А не да работят за пари и да правят някакви неща за 500 лв. Защото в момента за такива пари се правят интриги. Никой не мисли за спорта. Нови хора с ново мислене. Това е. Но тези, които сега са на власт, са се постарали никой да не им се бърка.

- По ваш адрес се говори, че сте избягали в Германия само за пари.

- Аз славата си я имам, не виждам за какво друго да съм избягал. Какво лошо има да отидеш някъде за пари. Лошо ли е и аз да печеля пари? Не може само за слава и за биене по гърдите. Парите контролират света. Който ги има, той е някой. Който няма...

- В този ред на мисли, каква е разликата в парите?

- Огромна. Изобщо няма място за сравнение.

- Колко получавахте като национален състезател?

- Получавах 700-800 лв. И това беше след европейското, когато станах шампион. Дори и за тях имаше проблеми. Даваха ми по 500, пък трябваше да звъня и да се поразправям малко, че чак тогава да ми дадат още 200-300. Изобщо циганска работа. Това е заради на Марин Димитров (президента на БФБокс - б.а.) кражбите. Той, като си ги вземе парите, и след това някой като ги поиска, на него му се свиди, защото ги дава от собствения си джоб.

- Бихте ли извикали някой друг българин при вас?

- Да, брат ми Тервел, ако иска. Той сега учи и е малко по-ангажиран. Ще видим.

- По-жълт въпрос - приятелката ви Андреа при вас ли е?

- Не е, но на 5-и ще дойде. Ще си предвиди нещата така, че да може да дойде. Сега малко се разминахме с нея. Снимаше някакви клипове и не успя да дойде сега. Но на 5-и ще бъде с мен. А и тя знае перфектно немски, който ще е много полезен. Аз лекичко се пробвам да го уча, ама така, мързеливата. За момента съм само на "добър ден" и "добър вечер". Най-важните думи ги знам. Сега ще ми дава уроци тя.

- Разликата между живота в Германия и България?

- Българите са малко по-народни хора, тук са малко по-студени. За сметка на това обаче са доста по-организирани и точни. Не са като в България, само да си говорим. Като стане въпрос за нещо, само се говори и това е. Никой не работи, никой не се наема. Всеки чака на другия. Това е проблемът и на българския бокс, между другото. Такива сме като манталитет, като нация. Всички си кибичат по кафетата и така. Тук всеки си знае мястото. А не като в нашата федерация - всеки говори за другия, а като се видят, са първи приятели. Работа пък никой не върши. Тук всичко е точно. Организацията е огромна, отговорностите също. И всичко си върви - минава едно, идва друго... Както трябва да бъде. Всичко е по учебник. Абсолютно по учебник.