1. Novsport
  2. Бойни спортове
  3. Най-добрата родна боксьорка иска да се бие отново за световната титла

Най-добрата родна боксьорка иска да се бие отново за световната титла

Най-успешната българска професионална боксьорка Галина Иванова има само една цел след завръщането си ринга – световната титла

Най-добрата родна боксьорка иска да се бие отново за световната титла
Най-успешната българска професионална боксьорка Галина Иванова има само една цел след завръщането си ринга – световната титла. 34-годишната ветеранка ще стъпи отново между въжетата на 18 май в Зимния дворец на София на галавечерта „Завръщането” от веригата „Боксмания”. Шоуто е организирано от мениджъра Васко Василев, неговата компания „Алексеев промоушънс” и се осъществява със съдействието на Професионалната боксова лига. Сред звездите, които ще се бият пред родна публика, са Спас Генов, Борис Георгиев, Алексей Рибчев и Явор Маринчев.
 
Иванова вече изигра един подгряващ мач в края на март в залата на НСА, когато отказа още в първия рунд Тонка Шалакова. Сега срещу нея ще има много по-сериозна съперничка.- сръбкинята Флеис Дженджи (13 победи, 7 с нокаут, 13 загуби и 1 равен).
 
„Тя има повече професионални мачове от мен – коментира своята противничка Галя Иванова. – Ще ми бъде малко напрегнато пред българска публика, защото съм свикнала да играя в чужбина. Вероятно очакванията на хората ще бъдат много големи. Надявам се да ги оправдая. Хубавото е, че мачът ще бъде в шест рунда, защото подготовката за него е по-лека, отколкото за 10-рундови срещи за титла. Надявам се да направя още един подгряващ мач като този на 18 май, преди отново да се бия за световна титла.”
 
В своята кариера българката има 12 победи (1 с нокаут), 7 загуби и 3 равни. Играла е 9 мача за световната титла и 3 за европейската. Печелила е поясите на Световния боксов съвет, Женската международна боксова федерация, Световната боксова асоциация, Глобалния боксов съюз и Европейския боксов съюз в три различни категории.
 
Бившата шампионка прекъсна с бокса за две години и половина. Причината беше раждането на нейната дъщеричка Виктория, която вече е на година и седем месеца.
 
„Докато бях бременна, боксът не ми липсваше – споделя Галя. – Бях преминала през толкова много години на напрежение, мачове и тренировки. Още на втория месец след раждането започнах да тренирам. Чувствах се добре. В нас имаме велометър. Правех и гирички. След това тръгнах и в залата рано сутрин. Надявам се да стигна предишното ниво.”
 
Съпругът на Галя Иванова – Венци Иванов, е треньор на националния отбор жени. Това е страхотен плюс за бившата шампионка, защото тя има възможност да си свери часовника с най-добрите наши състезателки при аматьорите, които се готвят за световното първенство през тази година. Състезанието ще бъде и олимпийска квалификация.
 
„Използвам всяка възможност, за да играя с момичетата – казва Галя Иванова. – Не им отстъпвам по нищо. Вътрешно усещам, че мога отново да спечеля световната титла. В бокса има много случаи на майки, които се завръщат успешно в спорта. Годините също не ме притесняват. Никога не съм пила или пушила. Не съм ходила по нощни заведения. Физически съм на нивото на 20-годишни момичета.”
 
Най-голямото притеснение на Галя Иванова преди галавечерта на 18 май е какво ще прави с малката Виктория по време на мача.
 
„Тя не може да се откъсне от мен, залепва се като ваденка – смее се Галя Иванова. – Идва с мен на тренировки, гледа ме, застава срещу стената и започва да играе бокс. Имитира, като всяко дете. Нищо чудно и тя да тръгне по нашия път. Няма да я насилваме. С таткото ще й дадем право да избере. Когато бях малка, с моите две сестри свирехме на пиано. После поехме по пътя на спорта. Баща ми каза, че боксът е тежък спорт, но никога не ме е спирал.”
 
Галя е щастлива, че е избрала спортът да бъде движещ фактор в нейния живот.
 
„Обиколих света – радва се Иванова. – Кога иначе щях да видя Сибир. Пътувах и за мач до Кения. В последната ми среща навън играхме в Тайланд, където влажността си беше 100 процента. Тогава загубих по точки мач за световната титла, но бяхме в кошмарни условия. Хотелът нямаше прозорци, а само щори. Цяла нощ под прозореца минаваха някакви моторчета. Накрая ни изкараха да се бием в два следобед.”