1. Novsport
  2. Бойни спортове
  3. Пулев: Не съм получавал стотинка 2 години

Пулев: Не съм получавал стотинка 2 години

"Просто загубих мача, няма да се оправдавам със съдиите", каза Малката Кобра

Пулев: Не съм получавал стотинка 2 години

Ден след като се прибра от европейското първенство в Москва, сребърният медалист Тервел Пулев говори пред "7 дни спорт" за представянето си и за проблемите в бокса.

 
- Г-н Пулев, честито! Как приемате този медал?
- Мисля, че оценката е добра заради моя сребърен медал и бронза на Младен Манев. Точно ние двамата бяхме останали малко в сянка, никой не очакваше да направим нещо. Имахме и спортен шанс и успяхме да направим хубави мачове.

- Изненадахте ли се от представянето си?
- Не, винаги съм вярвал във възможностите си и знаех, че имам сили за голям финал. Чаках дълго време и след толкова труд стигнах до мач за титлата.

- Какво не ви достигна за златото? Повлияха ли съдиите срещу руснака на финала?
- Просто загубих мача, няма да се оправдавам със съдиите. Като цяло руснаците бяха леко подпирани във всички мачове, но така си е по принцип.Съдиите се влияеха от реакцията на публиката и от страх да не увиснат в резултата, натискаха. Затова резултатът набъбна на такава разлика.
 
- Имаше проблеми в подготовката, не получавахте заплати, Любен Тодоров напусна. Как се печелят медали при такива обстоятелства?
- Подготовката беше изцяло за наша сметка. И аз, и Младен Манев не се готвихме с националния отбор. Иронията е, че точно ние взехме медали. Държавата в лицето на федерацията не ни помогна по никакъв начин.
 
- Получихте ли все пак заплатите си?
- Не. Точно това беше показателното. Александър Александров и Детелин Далаклиев взеха заплати, по което можеше да се съди, че на тях явно се разчита за медали. Искаха да ги мотивират за европейското. Аз, Младен Манев и Евгени Борисов не взехме никакви пари. Питахме защо е така, но не получихме никакъв отговор. Като национален състезател не съм вземал никакви пари от 2 години. Под никаква форма държавата не ни подкрепя. Все пак ние сме 10 души, които имат някакви шансове, толкова много ли трябва да се даде?
 
- Преди години не се разбирахте с шефа на федерацията Марин Димитров.
- По-скоро не се разбирах с треньора Петър Лесов. Казах някои неща, той явно се засегна и започна да ме дискриминира.Взе да вика други състезатели на мое място. Тези момчета хал хабер си нямаха, не могат даиграят на такъв ринг. Случи се след първия квалификационен турнир за олимпиадата в Пекин през 2008. Тогава стана цялата тази дрязга. На втория турнир Лесов извика едно момче, което въобще не беше подготвено. Беше ми спаринг партньор, даже ми викаше да играя по-леко, защото не е тренирал. Лесов обаче го извика за олимпийска квалификация, все едно взе човек от улицата. Няма елементарен треньорски подход.
 
- Сега в какви отношения сте?
- Ужким са разтопени ледовете, стиснали сме си ръцете, но аз говоря за проблема преди. Тогава бях прав, имах самочувствието на човек, който може да играе на високо равнище. Но бях неудобен, защото казах, че организацията в националния отбор не е както трябва. Това беше градивна критика. Не искам да свалям нито треньора, нито шефа на федерацията. Аз съм един състезател, който иска да носи успехи на тази държава. Сега съм горд, че взех медал в този труден момент за спорта.
 
- Заради тези проблеми ли тренирахте отделно?
- Не. Причината беше, че не ни дават пари. Какво да правя в националния отбор, като нямам пари?Да стоя на лагер за една пресъхнала пържола ли?!Имам си достойнство, имам си семейство и си търся начин да изкарвам пари. По устава на федерацията се води, че ние ходим на работа и тренираме. Какво да правя там, след като не ми възнаграждават труда? Аз не съм спрял да тренирам, но не съм на лагер, защото си търся начини да оцелявам. Имам си семейство, за което трябва да се грижа. Не мога да загърбя всичко в името на българския спорт. Даже им казах, че като намерят пари и започнат да ми плащат, нещо минимално... Става въпрос за 200-300 лв. и те не ни ги дават.
 
- Напусналият националния отбор Любен Тодоров също каза, че не е вземал пари от 2 години.
- Всички са така. Единствените, които взеха, бяха Александър Александров и Детелин Далаклиев, по което ние съдим, че от тях очакваха нещо и искаха да им направят мили очички. Към абсолютно никой друг не направиха жест. Представете си, че работите без заплата, дали ще останете? Казваме им за парите, а те се обиждат. Ние сме нормални хора, живеем в пазарна икономика.Когато отидеш в магазина, не си разменяш твоя труд за труда на продавача или сол за черен пипер. Не сме в натурална икономика, в Средновековието. В магазина ти показват един документ, който се казва касова бележка.

- Говорихте ли с Марин Димитров за премиите?
- Не, но той дойде, явно от неудобство, и обсъдихме заплатите. Направи си устата, защото ние не получаваме пари, но пък печелим медали. Сега му беше неудобно и ни каза, че вече ще имаме заплати, някъде към 600-700 лв.
 
- Приятелката ви е волейболистка (б.а. - разпределителката на националния тим Диана Ненова). Ще насочите ли сина си към спорта?
- Аз няма да му налагам нищо. Има си физиологичната предпоставка да бъде спортист, пък вече каквото стане.

- Какъв съвет ще му дадете, ако се колебае между бокса и волейбола?
- Нямам никакви претенции. Боксът е много тежък спорт, а във волейбола има повече възвращаемост. Питах приятелката си на кое място се слага в Европа сред разпределителките и тя ми каза 15-о. Аз съм в четворката, но не вземам една стотинка.А Диана подписа договор за 50-60 хиляди евро.Ето ви разлика в професиите. Какъв съвет да дам на детето? Аз съм европейски вицешампион и не мога да взема никакви пари, а тя е в топ 15 на Европа, не е толкова популярна, но няма никакви спънки. Без да е популярна, нейната работа й дава достатъчно.