1. Novsport
  2. Други спортове
  3. Синьото светило в борбата Александър Томов: Иска ми се пак да гледам мач с Гунди

Синьото светило в борбата Александър Томов: Иска ми се пак да гледам мач с Гунди

"Сигурно ще ходя на юбилея, но предпочитам да гледам един голям мач на Левски на стадиона както преди"

Синьото светило в борбата Александър Томов: Иска ми се пак да гледам мач с Гунди
Александър Томов е роден на 3 април 1949 година в село Склаве близо до Сандански. Част е от залата на славата на световната борба, която се намира в щата Оклахома. Пет пъти е бил световен шампион (София'71, Техеран'73, Катовице'74, Минск'75 и Сан Диего'79), а при дебюта си в Едмънтън през 1970 г. заема шесто място. Печелил е 5 златни медала от европейски първенства (Катовице'72, Хелзинки'73, Ленинград'76, Букурещ'79 и Йонкьопинг'84), има среб­ро от Мадрид'74 и Осло'78 и бронз от Берлин'70. Три пъти завършва втори на олимпийски игри - в Мюнхен'70, Монреал'76 и Москва'80. Първата му титла е от балканиадата в Констанца през 1968 г. Бил е и све­товен студентски шампион. Носител е на пояса на тур­нира "Никола Петров" за 1972 г. В момента е прези­дент на борцов клуб Левски.

Г-н Томов, как попад­нахте в "Левски"?
- Започнах в "Спартак", беше едно от добрите дру­жества по борба. После се обединихме с Левски и така повече от 40 години останах верен на този ве­лик клуб. Бях избран и за президент. С днешна да­та се стараем да го разви­ваме във всички възрас­тови групи, да печелим медали. Гордеем се със Станка Златева.

В годините, когато бяхте състезател, какво означаваше за вас да но­сите синия екип?
- В индивидуалните спортове страстите не са чак толкова разгореще­ни както в отборните. Националите бяхме пос­тоянно по лагери. И там не сме се карали за клубна принадлежност Били сме приятели помежду си. На тепиха по-добрият побеждава. Важното бе да има конкуренция в отбора, за­щото само така се вър­ви напред. В онези го­дини повечето бяхме военизирани. Кой стар­шина, кой офицер. Всички бяхме назначе­ни на работа и нямаше проблеми. Дори и да не участваш на голямо първенство, си обезпе­чен и се готвиш целогодишно, а и помагаш на останалите борци в тима. Сега, ако е въз­можно, назначаваш в клуба един-двама. На­мираш някаква мини­мална заплата. Минис­терството на вътреш­ните работи пак пома­га много, за което бла­годарим.

Каква беше конку­ренцията в Левски някога?
- Залите бяха пълни, в училищата имаше за­дължителни часове по борба. Клубовете имаха военни отбори и в казар­мите се тренираше. Клубният календар бе­ше доста по-наситен. Ка­то излезеш от лагер с на­ционалния отбор, ведна­га влизаш в лагер с клу­ба. Сега сме далеч от та­зи програма. В Левски не връщаме деца. Смя­там, че не сме на грешен път, защото не всички имат пари, за да си пла­щат да тренират. Няма такси, готвим ги, пома­гаме им да израстват.
 
Кой беше вашият най-голям съперник на тепиха?
- Старозагорецът Никола Динев ми беше голям дразнител. Емил Иванов от ЦСКА. Пос­ле Рангел Геровски. След като се оттеглих, един по един и те се от­казаха.

От спаринг парт­ньорите си в Левски кои имена може да из­редите?
- В близките катего­рии Иван Цолов, Венко Цинцаров, после и Бо­ян Радев ми помагаше много. Не са ми липс­вали партньори.

Какво ви мотиви­раше и стимулираше в онези години? Бяха ли важни толкова парите?
- Имаше бюджет. Със­тезанията бяха обезпече­ни. Сега с всяка полити- ческа промяна се променя и системата. Водещо­то беше да се класираш и да вървиш напред. Ако побеждаваш получаваш и награда. От олимпиадите съм взимал коли -"Москвич", "Жигула" Сега за олимпийска и световна титла пре­миите са доста големи. Може да се каже даже, че в днешно време е по-доб­ре. Пари­те са по­вече. Ед­но време, ако си добър състеза­тел, ти дават жилище, а сега с тези хубави пре­мии можеш да си го ку­пиш. Различни време­на.. (Смее се.)
Имало ли е ситуация в живота ви, в която то­ва, че сте от "Левски" ви е отваряло врати?
- Хората ме знаят главно с успехите ми за България. Не е като във футбола, където привързаността е съвсем друга.

А вие как гледате футбол?
- Като бях млад, ходех на мачове. Сега главно следя срещите по телеви­зията, макар че на стадиона емоцията и атмосфе­рата е съвсем друга. В се­мейството ми също няма фенски разногласия.

Разкажете ни някоя случка от състезателни­те ви години.
- Отивахме на Евро­пейска купа във Финлан­дия с Левски, станахме тогава и европейски шампиони. Бяхме взели по някоя и друга бутил­ка. С нас пътуваше и един генерал. Аргиров се каз­ваше. И той също си бе­ше взел бутилка. Обича­ше мастиката. Настаних­ме се и излязохме из гра­да. Генералът си остави шишето на прозореца. Връща се и гледа - бутил­ката я няма. Търси - ня­ма я. И тогава избухна "Мама му стара, тук по­вече крадат и от Бълга­рия". Убеди се, че трябвало да си вземе повече, като нас. (Смее се.)

Какво си спомняте от лагерите на Белме­кен?
- С радост ходех там. За мен подготовката в базата винаги дава со­лидно предимство. Като че ли сега малко Белме­кен го пренебрегват. Из­качвахме върха. Зъбчето го използвахме за физзарядка. Имаше случаи, когато ни казваха от хи­жата, че има закъсали хора със замръзнали крака Треньорът ни караше да се обличаме и да се качваме да помагаме. На мен не ми се наложи то­гава да отида, но пък много други пъти сме по­магали на изгубили се в поход състезатели. И то през зимата, когато пад­не и мъглата.

Ще ходите ли на празненствата по случай 100-годишнината на "си­ния" клуб, на Левски -Лацио?
- Сигурно. Макар че бих предпочел да отида на един хубав мач как­то на времето, когато играеше Гунди. Той беше голям майстор. Удо­волствие да го гледаш. Тогава ходех на двубо­ите с трепет и много се въл­нувах. Да наб­людавам също Сашо Костов, Соколов, по-къс­но Гиби Искренов.

Как изглежда Левс­ки през вашите очи от дистанцията на времето?
- Клубовете не са дос­татъчно обезпечени и самата организация на спорта не е същата. Но пак ви казвам, стараем се да поддържаме "синия" клуб, както е било преди, а Левски винаги е носил и ще носи медали.
Международният турнир по борба „Серафим Бързаков“ – в зала „Арена Петрич“

Новината пред Novsport потвърди патронът на турнира

Домараджу изравни резултата в мача за световната титла по шахмат

Индиецът Гукеш спечели третата партия с настоящия шампион

Щангите като бездънна яма за държавата

Федерацията така и не се научи да спазва правилата

Министър Глушков коментира Европейския спортен модел в Брюксел

„Трябва да се обърне специално внимание на солидарността от професионалния спорт"

Разкритие на NS: Божидар Андреев не е имал намерение да продължава с щангите

Бронзовият олимпийски медалист е получил хиляди левове от държавата

Зам.-министър Петър Младенов участва в Съвета на ЕС по образование, младеж, култура и спорт в Брюксел

Зам.-министърът на младежта и спорта Петър Младенов участва в политическия дебат на тема „Развиващите се демографски тенденции, които оформят възможности за селската младеж“

Световният шампион по шахмат започна с победа защитата на титлата

Дин Лижън спечели срещу Гукеш Домараджу след 42 хода

Напусналата България Елвира Краснобаева вече вбеси и новата си федерация

Тя реши да се състезава за Армения, но поведението на майка й навлече неприятности

Два медала за България от Световното по естетическа групова гимнастика за жени и девойки

Нашите със сребро и бронз в Естония