Футболистите на „Етър” посетиха в четвъртък една от най-големите забележителности на Диарбекир – огромната крепостна стена, обхващаща града. Тя е строена още по времето на Византийската империя и е втората по големина в света след Великата китайска стена. Висока е 12 метра, има 4 основни порти и 82 кули. Наличието й е правело невъзможно бягството на заточениците по времето на Османската империя. Справките сочат, че едва двайсетина българи са успели да избягат навремето успешно, защото дори и извън нея горещият климат и отдалечеността са правели невъзможен обратният път до България, съобщава сайтът на виолетовите.
Играчите се качиха на една от кулите, а после си направиха снимка за спомен пред огромната крепостна стена, която почти напълно е запазена и до днес и опасва стария град.
После Цанко Цветанов и неговите възпитаници влязоха в стария град, който и днес шокира със своята бедност и нищета. Тесните павирани улички са правени с павета, изработени от вулканични камъни. Навсякъде „виолетовите” бяха охранявани от полицаи, въпреки че хората са настроени дружелюбно, а някои от играчите дори се снимаха с децата по улицата. Продавачът на едно от миниатюрните магазинчета пък раздаде на всички играчи студени сокове. Тук чужденци идват рядко, основно американци, но те предпочитат пролетта и есента, когато не е толкова горещо. Сега температурите денем са от 35 до 40 градуса. Множество крайно бедни квартали поразиха българската група. Улиците са пълни с деца, всяко семейство има средно по 7 деца.
Основната цел на етърци бе църквата „Дева Мария”, която е една от малкото действащи християннски храмове. Навремето те са били 36 на брой, но сега са няколко. Около 40-50 християни живеят общо в двумилионния Диарбекир – българи, арменци и др. Преди две столетия някои от българските заточеници са били освободени, но са останали тук и са се оженили, като са започнали занаятчийски бизнес.
Църквата „Дева Мария” е строена преди 1750 години и е напълно запазена и красива отвътре, има много дарени икони. Групата на „Етър” направи парично дарение на църквата, след което повечето играчи запалиха свещи пред олтара.
Играчите се качиха на една от кулите, а после си направиха снимка за спомен пред огромната крепостна стена, която почти напълно е запазена и до днес и опасва стария град.
После Цанко Цветанов и неговите възпитаници влязоха в стария град, който и днес шокира със своята бедност и нищета. Тесните павирани улички са правени с павета, изработени от вулканични камъни. Навсякъде „виолетовите” бяха охранявани от полицаи, въпреки че хората са настроени дружелюбно, а някои от играчите дори се снимаха с децата по улицата. Продавачът на едно от миниатюрните магазинчета пък раздаде на всички играчи студени сокове. Тук чужденци идват рядко, основно американци, но те предпочитат пролетта и есента, когато не е толкова горещо. Сега температурите денем са от 35 до 40 градуса. Множество крайно бедни квартали поразиха българската група. Улиците са пълни с деца, всяко семейство има средно по 7 деца.
Основната цел на етърци бе църквата „Дева Мария”, която е една от малкото действащи християннски храмове. Навремето те са били 36 на брой, но сега са няколко. Около 40-50 християни живеят общо в двумилионния Диарбекир – българи, арменци и др. Преди две столетия някои от българските заточеници са били освободени, но са останали тук и са се оженили, като са започнали занаятчийски бизнес.
Църквата „Дева Мария” е строена преди 1750 години и е напълно запазена и красива отвътре, има много дарени икони. Групата на „Етър” направи парично дарение на църквата, след което повечето играчи запалиха свещи пред олтара.
Турската преса отрази подробно на цели две страници с огромни снимки мача „Йени Диарбекир” – „Етър” 1:4. Заглавието на материала е „Спечели приятелството, надеждата е във вас, младежи”. Тук чуждестранни отбори гостуват изключително рядко, през 1997 г. „Зенит” (Петербург) е участвал в тристранен турнир.
